Постинг
29.02.2012 06:16 -
Езерото
В града имаше един зелен канал с каменно дъно и каменни стени. От двете му страни растяха тополи, а в самото му корито надничаха и пропълзяваха храсти, които напролет цъфтяха със ситни жълти и бели цветчета.
По дъното му имаше големи заоблени камъни, а също и по някоя автомобилна гума, врата от хладилник, спукана топка, заплетена в корените. Имаше и други загадъчни и интересни неща, но те всички постепенно се бяха покрили с искрящо-зелени, леко лигави водорасли.
Част от водите на канала се отклоняваха и през една решетка се вливаха в малко езеро.
Тук водата се успокояваше. Няколко върби постоянно се оглеждаха в нея. По брега на пейките седяха баби, във водата скачаха жаби. Бабите и жабите си говореха и си разказваха клюки, невалидни от 35 години, но не се слушаха взаимно и така поддържаха интереса си едни към други.
Езерото беше уютно и меко като стар хол със спуснати плюшени завеси.
През водораслите му тихо плуваха рибки. Те се бяха промъкнали между решетките заедно с бързата вода още докато бяха малки, а после в сумрак и тишина растяха, докато станат големи-големи, колкото палец на бебе.
Нямаше кой да ги възпитава, тъй като те живееха самички, без възрастни риби – защото решетката беше тясна и едри риби нямаше как да се промушат в езерото. Единствено натякванията на жабите и охкането на бабите по пейките, денем и нощем.
Хубави думи.
цитирайeliona написа:
Много приятно четиво.
Дали има продължение?
Дали има продължение?
Има :)
3.
анонимен -
продължение- ако има то ще е тъжно.- езерото го има, но вече няма "завеса от клони на плачещи върби"- имаше водни лилии,сега няма- няма бягащи деца п
29.02.2012 17:15
29.02.2012 17:15
ggospodinov написа:
Има :)
eliona написа:
Много приятно четиво.
Дали има продължение?
Дали има продължение?
Има :)
Усмихна ме...толкова дълбока тишина пресъздаде..., че чак ни упояваш за сън:))
цитирайи любимите ми върби...
поздрав за теб...
цитирайпоздрав за теб...
Хубава притча. Лека и приятна.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 653
