Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето

и щастието съществува!