...Срещнах на улицата един много беден мъж, който беше влюбен. Шапката му бе стара, сакото износено, пелерината издута на лактите...
Локвите изпълваха краката му, а звездите - душата му... /В. Юго/
...Ами такава е любовта...Тя дава само себе си, защото няма нищо по-висше за даване. Можете ли да си представите нещо по-голямо, нещо по-стойностно?
...Именно това е чудото на съществуването: когато даваме любов, тя хилядократно се връща при нас...
...Любовта ни прави императори. Колкото повече даваме, толкова повече я имаме...
...Любовта трансформира живота ни в светлинен празник!...


...Ето, виждате ли? Дърветата се простират до звездите!:) Доближете се до някое от тях и ще дочуете копнежа му...
 Любовта не ни дава нищо, освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си...
Когато човек се засели веднъж и завинаги в царството на любовта, светът, колкото и да е несъвършен, става многолик и красив, защото се изпълва единствено с възможности за обич...
...Срещнах на улицата един много беден мъж, който беше влюбен. Шапката му бе стара, сакото износено, пелерината издута на лактите...
Локвите изпълваха краката му, а звездите - душата му... 
...Звездно ли ви е?...Светло ли е в душата ви?

Да Ася, нали знаеш моето становище по въпроса .Тя е велика и загадъчна сила, която ни прави императори и велики творци. Когато я даваме я и получанаме и ни е топло и неописуемо и радостно и все пак хубаво е да я има човек, защото, такъв човек не се изгубва и не потъва .Тя е сила, без която ,нищо не е било и не е !!!Не случайно на Париж му казват Столицата на любовта!Прекрасни пейзажи и някакси загадъчни!

Да, в душата ми е светло! Понякога може и да се забелязват залези, но са от онези, красивите :))) После пак изгрява звездата. Още по-ярка! :) И неслучайно май само за любов с страст в различни форми пиша. Иска ми се този празник на светлината да е вечен, да не ни превземат по-низки чувства! Продължавай да светлиш ти :)

Любовта иска себеотдаване, Любовта е топлина, и колкото повече отдаваме, толкова ни е по-спокойно. Любовта е Космоса (началото), Тя е Времето (от раждането до смъртта), тя е Звездата, която ширейки се в чистото Пространство търси своето местенце във Вселената.
Лека и спокойна да е нощта ти. Нина

Любовта е толкова Велика и толкова незабележима...
Тя е е онзи светъл лъч, който преобръща студеното сърце в чувстващо...любов е да обхванеш нежно две премръзнали длани и твоята любов да достигне и до това премръзнало сърчице...любов е да посетиш болен и с вярата, и добротата си да му вдъхнеш сила за победа, любов е да можеш да проявиш търпение и разбиране, дори когато не те разбират......любов е.....още толкова много ежедневни, незабележими неща...
Много хубав, светъл пост, Ася!
Топла прегръдка за теб!:))*

и ми е светло в душата...Да обичаш, без да търсиш взаимност е велико чувство... Това е истинската безусловна Любов, която те изпълва и ти е напълно достатъчна!!! Поздрави за постинга!

Поздрави!

Привет Императрице...Понякога Любовта е огледало, друг път е хоризонт, трети път е миг....Но по-важно е , че съществува....Когато си в нейното кралство и локвата изглежда езеро, звездите - слънца, а хората....просто Човеци...Поздрави за стилният танц в замъка на Любовта и Красотата....

Любовта ще ни опази!

звездна душа си, anastasiia :)

...съществува нетленната топлина на онази странница, чиито сърце тупти в съществата, белязани с богатството да умеят да обичат, да трептят синхронично с тайнството от досега на две сродни души. Права си, Ася! Любовта е най-чистата светлинна трансформация. И е несъизмерима с всякакви приземени и непоетични форми на светоусещане, мислене и чувстване...
Поздравления за великолепието от слова, съчетани от духовна възвисеност!
Прегръщам те - заради силата на твоята любов, която умееш да излъчваш!

Когато я пуснеш да те насели, ти просто пускаш небето...Превръщаш се във врата за космоса...

Когато любовта ти отива,
това с въртенето на
планетите не е сигурно.
Това с изтичането
на времето още по- малко.
Това, че всичко свършва
"един_ хубав_ ден",
изобщо не важи.
Няма думичка "жалко".
Животът не е само
зимни колажи,
летни колажи.
Когато любовта ти прилича,
Светът си оставя делата
и отива да ти бере
бистри кокичета.
Когато така ти личи,
че няма повече накъде,
просто Космосът те обича,
просто си му дете.

Когато любовта ти отива...
... Тя отива на всеки...

на ъгъла на първата снимка има едно симпатично птиче:)
мерси за поста)))

Любовта ни напомня, че нищо друго няма значение...Тя ни преражда, превръща света в градина...
Бъди озарен от нея!...

в душата ти е винаги цветно, светло... Ти искриш, излъчваш...
А залезите...Те са хубаво нещо... Напомнят ми за "Малкият принц" и неговата планета...и неговото цвете...Май накрая и розата е научила какво е обич:)
Залезът предхожда звездното небе...:) След като в душата ти има залези, значи след това се изпълваш със милиони и милиони звезди!:) Нека бъде винаги така!:)

Благодаря ти, и дори да има човек, в един даден момент, пак ще стигне до този извод. Когато веднъж подходих към един майстор и го попитах какво е постигнал в дългогодишната си практика по бойни изкуства той взе четката и написа -"Космическа Любов"-човек да бъде в хармония веднъж със себе си втори път с партньора си трети път със света около себе си и Космоса.

Колкото повече даваме в любовта, толкова по-добре се чувстваме...Даже земята претърпява метаморфоза - няма зима, няма нощ; изчезват всички злощастия...Защото любовта е повече от чувство;
тя е състояние на духа...
...Тя единствено е вечна, тя единствено не умира...
Благодаря ти за прекрасните размисли за любовта...
Продължавай да даряваш...
Много светлина в теб!:)...

разбира се, че любовта е нещо велико!...Защото, ако я носим в себе си, не се нуждаем от нищо друго. Ако ли пък нямаме любов вътре в нас, не е от особено значение какво друго имаме.
Любовта ни прави пълноценни, тя ни издига над самите себе си...И можем да я даряваме, да стоплим, да помогнем..., да бъдем търпеливи...
Благодаря за хубавите думи...
Ти винаги излъчваш светлина...Значи си изпълнена с любовта...Бъди!...
И аз те прегръщам, топло и усмихнато!:)))

толкова е хубаво, че си пълна с безброй светлинки!...
Разбира се, че е прекрасно да обичаш!...
...Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят...Защото на любовта й стига любовта...
Пожелавам ти да се будиш с крилато рърце и да възхваляваш всеки нов ден любов...

разбира се, че всичко е любов!:)
Именно тя, Любовта, ни напомня, че нищо друго няма значение...
Да е винаги в теб и с теб, навсякъде, във всичко!:)

Тази любов, тази любов все я търсим,намираме я и пак я търсим...Защо ли?

Тези чудесни картинки ме пренесоха в приказките на
Андерсен! Поздрави и много любов!

Любовта е като част от творение на изкуството.
Дори най-малката частица е красива....
Дали ще е миг докосване, или пътешествие в приказното й царство, тя ни преражда, пресътворява...
...Обичам да се оглеждам в нея,... да долавям тръпнещата красота на хоризонта..., да се нося с лодка върху вълните на приказното езерото,... да изпращам сияние на звездите...:)
Сияйна усмивка и на теб!:)

Все по-самотни ставаме, все по-самотни.
От ден на ден потъваме все по-самотни.
И тази самота гори в очите ни - все по-самотни.
И тази самота тежи в ръцете ни - все по-самотни.
И тази самота горчи в душите ни - все по-самотни...

А някои говорят, че човеците все по-самотни
все по-голяма сила са добивали,
все по-самотни
все по-дълбоко във нещата са прозирали,
все по-самотни -
по-далече, по-далече, по-далече
и по-истински живеят.

Така е може би.
Но за какво ни е
далечният живот, глухарчето на славата,
което други ветрове ще разпилеят,
когато днес един за друг изстиваме
като гнезда, от птиците напуснати,
и по загубените си приятелства
броим наивните победи на съдбата си?

Не чувате ли?
Гневно бие времето
Със стиснати юмруци по сърцата ни.
Ако не му отворим -
Ще ги пръсне!

Янко Димов

Да обичаш и да бъдеш обичан е като да чувстваш слънцето от двете си страни... Топлинка...и даряване...
Да, точно така е, любовта ще ни опази!...Щом светлинките са вътре в нас...
Да ти е светло...много...

благодаря ти...:)
Обичам звездите и тази тяхна безкрайност...Милиони, милиарди светлинки...Необятност, която побирам в моя свят...:)
И твоята душа излъчва, ev!...
Бъди излъчваща!....

да бъдеш даряваща, излъчваща, завладяваща!
въплъщаваш любовта в най-красивите й измерения!
прекрасен пример си за това, че колкото повече дава човек, толкова повече получава.
докоснах се до теб, усетих любовта...
благодаря!

благодаря за прекрасните думи...
Да, любовта е смисълът на живота...Тя е нашият вътрешен пламък, тя ни държи живи и придава на живота ни красота, истина, покой и милиони други неща, които нямат цена...
И аз те прегръщам...:)
Знаеш ли, прочетох, че "интуицията е любящо напътствие" и се сетих за теб...Винаги си толкова интуитивна, разбираща...
Пожелавам ти животът ти да е целият облян в светлина...Ароматът на този живот е любовта...

Възможно по най-красивия начин си описала всеобхватността на любовта...
Да, точно така...Ние трябва да я пуснем да ни насели...да й се доверим...Да й позволим да ни вземе със себе си...Както всяка река се влива в морето, така всеки малък поток на любовта, която извира във нашите сърца, се влива в космоса, във Вселената...
Небето е в теб...знам:)
Прегръдка, усмихната:))))

...Синя нощ и картина от сняг...
Кристална тишина...
и звезди, танцуващи в снега...
И малко птиченце -
една нежна мисъл за любовта...
:)

От глъбини небесни в тишина
ще идва песента - любов сияйна
и ще я слушат всички времена.
...И нека тя е с теб...

енергията на любовта ни прави всеможещи...даряващи...
Съзнанието, че обичаш, че си обичан е нещо прекрасно...Дарява ни богатство, несъизмеримо с нищо друго...
Светлинен поток от звезди ти пожелавам, вътре в теб...:)

знаех си, чувствах го, че ще те срещна в приказката!:)
Приказка-видение, сътворена от пламъчето на една клечка кибрит...Зад едно от прозорчетата на къщата видях силуетите на оловния войник и балерината, която танцуваше за него...Зад друго прозорче Кай и Герда радстно гледаха танцуващите снежинки... Може би тук някъде е и малката Русалка, щастлива със своя принц...
...Дочуваш, нали, песента на вятъра - "Ах, мой мили Августин, не всичко е свършено..."
...Не е свършено...Любовта царува в приказния свят...
Мисля си, че и в нашия, големия свят, на забързаните хора все още я има...
Благодаря ти, че си тук...

Тази рисунка означава целувка
:)-----@----:(
Романтична си. И това е много хубаво. Поздрави!!!

че срещаш един добър вълшебник...
Сърцето ти в пясъчен часовник ще превърна, за да изтече самотата от него...
Мислите ти във волни птици ще превърна, да полетят високо, към звездите...
Времето в слънчева паяжина ще оплета....
Светло ли ти е вече?:)

благодаря ти...
Разбира се, че е прекрасно да даряваш... Тогава любовта ни прегръща, осмисля живота ни... Има една хубава мисъл: "Не любовта кара света да се върти. Тя прави пътуването му смислено..."...Хубаво, нали?:)
И ти си безкрайно излъчващ човек...Значи звездите са в душата ти...:)

Красива целувка... Благодаря ти:)...
Да, романтична съм... Може би по този начин по-осезателно чувствам светлината...Съзирам красотата...Чувствам любовта...
Светлина и за теб...

Благодаря ти за хубавият стих!Утре е ден на Руската наука!

радвам се, че съм те докоснала!...

За мен смисълът на този живот се крие в Любовта!
Изобщо любовта към живота,хората и себе си!Има безброй много неща и хора,които могат да се обичат!Без нея наистина е мрачно,пусто и студено!Тя възвисява,одухотворява,изпълва и обгръща със своята топлина.Обичам да усещам това топло и красиво чувство!Чувството,когато е в мен и усещането,че е около мен!:))
Звездно ми е,да!Обичам да летя около звездите!:))

че си светлинка, събрала в себе си звездите!:) Бъди такава - звездна, летяща, одухотворена, възвисена, излъчваща топлинка...:)
И вярвай в Любовта!:) Разбира се, че тя, любовта, осмисля всичко вътре в нас и около нас...Като добра фея ни се усмихва и дарява с добри вълшебства...
Приятен звезден полет!:)))

Да обичаш и да си обичан, тогава няма къде да се скриеш-целият свят го усеща и няма как, след като любовта е оставила красив белег на лицето ти - усмивка и доброта и топлина в сърцето ти!
И понеже е заразително усмивката озарява и други лица!
Ето така се почувствах тук аз и се усмихвам сега срещайки толкова много обич тук!
Поздрави и много усмивки!

много любов и красота ти пожелавам...

но за мен си рзказвачката на приказки.
Подозирам, че ти идва отвътре. :)
Поздрави! :)))

продължавай да се усмихваш!:))) Това е хубаво... Усмивката е нашата душевност....Когато се усмихваш, значи във вътрешния ти свят е светло, лъчезарно, леко...Ти излъчваш всичко това и го даряваш на хората около теб!:) Та как любовта няма да е с теб?!:) Това е позитивността, която ражда любовта...
И аз се усмихвам като теб, хубаво ми е, че хората вярват в любовта...А щом вярваш, си готов за нея!:)
Поздрави и за теб!:))) И нека звездите греят в усмивката ти!...

един миг обич е способен да направи света съвършен!:)
Благодаря ти за хубавото пожелание...
...Пожелавам ти сетива...за любовта...И много светлина!:)
Сияйни усмивки!:)))

...В дланите ми -
калинка литва,
усетила пулса ми...
Тя ми прошепва
приказни тайни...:)
Много хубаво ми звучи - "Разказвачка на приказки"...:) Благодаря ти!:)
Приказността е и мъничко вълшебна, и много истинска, и мъничко светеща, и много караща ни да се замислим...И безкрайно красива...:)
Поздрави и за теб!:))) Приказни...:)

Толкова красиво е написано, явно от някой влюбен човек , влюбен ... във всичко около него :)))))
Аз лично нямам тази дарба, да виждам само красивите неща и да пътувам в нереалния свят на любовта, а толкова ми се искаше ...
Благодаря, Ася за разходката в Приказното! :)

И снимките са чудесни!
Прегръдка! :)

любовта е навсякъде около нас....Просто трябва да отворим сетивата си и да я приемем в себе си...
Приказният свят е и много истински!:)
И аз благодаря за хубавите думи...:)
Идвай ми пак на гости в света на "Приказното"...:)

и аз те прегръщам!:)
И чудесно ти се усмихвам!:)))
И чудесна седмица ти пожелавам!:)
И звезно сияние ти предвещавам;)

което бих искал да споделя.

“ Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще съм мед, що звънти, или кимвал, що звънка. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни и всяко знание, и силна вяра, че да мога и планини да премествам, - щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползва.
Любовта дълготърпи, милостива е, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, на неправда не се радва, а се радва заедно с истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада…”

Апостол Павел,
1-во Послание до Коринтяните 13 глава

Чудесно е да търсиш Любовта, и да Я откриваш и преоткриваш.

Благодаря ти за прекрасното библейско послание...
Какво още е любовта...

Любовта – това е награда, получена без заслуги.

Да обичаш, означава да виждаш чудо, невидимо за другите.

Любовта е слънчев блясък и дъждът, идващ след него.

Любовта е винаги свежа като вишнев цвят.

Любовта е едно дихание...

Любов – това е мълчание...

... Това е съприкосновение.

... Това е обещание...

... Това е тайната...

... И отсъствие на всякакви тайни.

Любов е когато държиш някого за ръка и той чувства твоето сърце.

Любов – това е изкуството да прощаваш...

Любовта...е още много...
Нека я преоткриваме винаги!...