...Притихнала съм...Не страня от нищо...
...Цветята растат, защото спокойно позволяват на слънчевите лъчи да ги докосват...
...Може би и ние трябва да постъпваме като тях...
...Да си спокоен не означава да нямаш надежди или приключения, да не работиш или да не обичаш...
...Спокойствието е като река в пейзажа на забързания ни живот - тече тихо и могъщо. Бистро и нежно. Дава живот на всичко, което правим и за което мечтаем...



...Уединявам се в себе си...
...В уединението се ражда нашата оригиналност... 
...Ражда се красота...Непозната...и различна...
...Красотата, която носим в себе си...
...Попивам красотата - облаци, дървета, дочута песен...



...Стоя неподвижно...
...Огромна люлка ме люлее, от край до край под небосвода...
...И моят дух свободен се носи...
...Въображението ми лети като птица без посока...
...Поглъщам красота...
...Наслаждавам се на усещанията си...



...Това са мои острови на неподвижност... За да се заредя с красота...За да се оставя на мелодията да ме милва, а  меката тишина да ме докосва...
...За да правя нещата с неправене...
"Когато съм най-близо до себе си, напълно сам и в добро настроение,...единствено тогава идеите ми се раждат с лекота и в изобилие." /Волфганг Амадеус Моцарт/
...Притихнала съм...

Хареса ми, много. Поздрав от мен. Лека и спокойна нощ! :)))))

Като музика.. :)

Самотна лодка сред леки вълни...

За да почувстваш така самотата, трябва преди това да си имала напрегнат ден, много срещи с хора. Толкова много, че дори да отложиш някои...

Аз вчера си мислех за спокойствието, но ти си намерила точните думи, с които да го обрисуваш. Сега вече знам какво мисля и че не съм сгрешил. Благодаря ти! :)

Да правиш нещата с неправене...

Прочетох го няколко пъти и усетих такова отпускане, като, че ли не станах преди малко от леглото...

Действа релаксиращо и се усеща магията на словото...
Благодаря ти Ася!

телескопи към всемира.
А светът в мен е."

но също и на теб!...

@}>>-->>>---
**

Бягство от ежедневито...
Сам със себе си...
Без мисли....
Празник на душата...
Подготовка за идните дни!:)))

Дано по-често ти се случва!:)))
Поздрави!
Ден изпълнен с усмивки и топлина!:)))

лъчи-стрели трептят... Красотата е в нас и около нас...
Благодаря ти!:)...
Пълноценен, стойностен и усмихнат ден!:)

...като ромон на пиано в тиха вечер...
Благодаря ти...:)

...Самотна лодка сред леки вълни...
...Водата тъне в тишина...
...Общувам с душата си...
...Хубаво ми е...:)

Животът е ритъм! Вдишваш-издишваш...
Светският живот е вдишването...
А духовният живот е издишването...
Трябва да ги има и двете!:)
Ако успеем да не се накланяме прекалено много на никоя страна, в един момент можем да се издигнем и над двете;)
Радвам се, че си тук!:)

наистина забавянето,...спирането...ни дава много...
Когато съзнанието ни спре за миг покой, тогава може да се случи неочакваното, чудото...
И аз ти благодаря...:)

Да, Вал...
Да правим неправене...
Да се стремим към нестремене...
Да гледаме на малкото като на значимо...
Чудесен ден ти пожелавам!:)

...светът е в нас...
Трябва да се движим в дълбочина... към себе си...Красиво е, защото е тайнствено...:)
...Представи си една дълбока река...Тя се движи, като че ли изобщо не се движи - никакъв шум, но не защото не тече. Тече, но е толкова дълбока, че шумът не достига до нас...
...Цяла Вселена има в нас!:)
Мъдър и усмихнат ден!:)

Благодаря ти!:)))
...Изпращам ти обедни лъчи слънце...
...Лек полъх на вятър...
...Няколко облака, в причудливи форми...
...Погледна ли вече през прозореца?:)))

...Пътувам към себе си...:) Към средата, някъде вътре в мен...Там дето има равновесие, музика, хармония...
И ми е интересно:)
Да, права си, зареждам се за идващите дни!...
Светла и усмихната вечер!:)))

Зщо, когато търсим красотата във взаимоотношенията и търсим идеалното и искаме да сме по-различни, по -обичащи и по-добри, ни правят на луди и ни се присмиват. А когато един е властен и от него се страхуват много хора -тогава бил на мястото си. Аз смятам ,че тези хора са надрастнали своето време и не са дооценени!докога ще има вземане, а няма даване .Да даваш от себе си и себе си е един велик процес. Да си в другите защото и те са в теб. Ето това е единението. Да имаш нужда от тях, защото и те иват нужда от тебе ,да си винаги една отворена система, която приема и отдава!

И феерично..Поздрави:))

цял живот "...Притихнала съм...Не страня от нищо...".
Но не винаги от това ми става по-леко и зареждащо.

... Много красив....притихнал....и спокоен
пост....ни подаряваш..... :))) Благодаря....! Допада ми това -
" ...Да си спокоен не означава да нямаш надежди или приключения, да не работиш или да не обичаш..." !....защото аз съм
мнооого спокойна... :) и ми харесва..понякога......и аз...да се уединявям....
и притихвам.... :))) Щастлива вечер ти
пожелавам...... :)))))))))))

във всеки един миг ние приемаме животворния въздух, приемаме живот от плодовете, от водата...Всички ние сме приемащи... Животът е този, който дава. Ние сме двете крила на същата птица...И даваме, и получаваме...
Не се отказвай да търсиш красотата... Бъди и по-обичащ, и по-добър...
...Така ще си по-силен...

Благодаря ти...
...Ами просто се стремя, търся мои си пролуки към същността на нещата...
...А пролуките са висини и ширини, зашеметяващо просторни и чисти...
Светла и хубава вечер!:)

Докато го четях, си те представях, че ти го рецитираш. Всичко изглежда много спокойно, притихнало, като безвремие... НО... И не съвсем. Сякаш някъде там, отзад, се е притаило, готово за скок - напрежението. Нещо като затишие пред буря, но не в лошия, а в позитивния смисъл на думата. Сякаш си се отпуснал на крилете на спокойствието, а едновремено с това, мислиш как да се прехвърлиш на гърба на динамиката.
Много, много хубаво! Лека и спокойна!
А също и много усмихната вечер! :) :) :) :) :) :) :) :)

...Притихвам, за да постигна в себе си онова "тихо щастие"....което ме дарява с много, като се загледам в птиците, цветята, въобще в природата... Сякаш навлизам в един чуден свят, в който е скрит смисълът на света...
...Това за всеки от нас си е една малка лична революция, едно връщане към простотата....
...Това е едно изчистване от безполезния баласт, от отпадъците, които сме натрупали, обременени, забързани във времето...
...За да се заредим отново...Със зелени липи, гургулици, косове...Със светлината вътре в нас...
...Важна е вътрешната ни нагласа за всичко това...
Мила усмивка!:) Топла и красива вечер!:)

...Разбира се, че уединението е нещо много приятно... Когато разберем красотата на своята самота, тя се превръща в усамотение... А това е чистотата!...
Хубаво е от време на време да оставаме със себе си...:)
...Притихнала, можеш да чуеш много повече!...:)
Усмивки, мнооооого ти изпращам!:))))))
Светла, спокойна, щастлива, "притихнала" вечер!:)

Чуйте музиката на сърцето си!
Поздрави!!!

Знаеш ли, че това е идея!:) Може би наистина ще направя нещо като импресия... Благодаря ти!!!:))))))
А чувството, което си изпитала...е много точно... Да, може би това е, към което трябва да се стремим... Да имаме в себе си целия спектър... Той е като дъга...всички цветове и не само това....Той е хармонията, но хармония, като непрекъснато променящо се явление, съдържащо в себе си и спокойствието, и динамиката... В това се състои и нейната красота - никога не омръзва, във всеки момент е свежа като капка утринна роса...Хармонията е вечно свежа...
Капки роса, въпреки вечерта, ти изпращам... :)))
И много усмивки!:)))))))

Продължавай все така! Вдъхновяваш ме!

Цветята растат, защото спокойно позволяват на слънчевите лъчи да ги докосват...

Ти си цъфти. Ние ще те пазим от пчелояди.

Да, хубаво е да се вслушваме в сърцето си...
...Тишината е по-мелодична от всяка песен...
Хубав, песенен ден!:)))

А ти бъди вдъхновен!:)
Хубаво е...
Благодаря ти!:)

...Ще си цъфтя...и ще се чувствам закриляна...
...И ще никнат цветя по стъпките ми...
...А в сърцето ми ще греят минзухари...
Слънчев лъч ти изпращам!:)

и хармонията в теб самата те правят силна и сигурна в начинанията!
Всъщност това си е цяло богатство в емоционалния порив и сбъдване на желанията!
Поздрави и много разцъфнали усмивки ти изпращам!

Ха така Ася -няма хлабаво на попа в ръкавите-с дясната ще взимаш ,а с лявата ще даваш-двете крила на птицата. Мисля че се стремя ,да бъда максимално обичащ!Или поне така си мисля, а!Разбрах напълно ,какво искаш да кажеш!

и се отваря усета ни за красивото в битието за което навикът направил ни е слепи....:))))))))))))

стремя се към това...
Един копнеж за спокойствие, който ще прогони хаоса...
Това дава живот на всичко, което правим, за което мечтаем...
Благодаря ти, че си тук...
Поздрави и за теб!:))) И безброй слънчеви усмивки!:)))))) Ако знаеш какво слънце е днес в Пловдив...:)

трябва да даваме точно както цветята разнасят на вятъра уханието си...
Те никога не узнават, на кого са дали...
Те просто отдават от любовта си, не заради някакво очакване...

Да точно така е...Много красиво си го казала - в тишината си почива душата ни...
Ето нещо за теб...:)
"Тишината дойде -
тя бе тихия залез.
Тя бе родния пристан
и прозрачния здрач,
тя бе стария фар,
тя бе първия гларус
и последните сълзи
на скъп посрещач." /Вл. Башев/
Мили, слънчеви усмивки!:))))

Точно и завладяващо! Наистина , може би и ние
трябва да сме като цветята, свободни , растейки на воля! На истина много, много силни слова!..
Благодаря ти!

" Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето? "

Представяш ли си наистина колко би било приятно усещането да сме като цветята...:) Ще събираме всички слънчеви лъчи в себе си... И ще излъчваме ухание, красота, нежност, свежест....
Когато съзираме и приемаме красотата в себе си, ние я и излълъчваме, даряваме на всички около нас...
И аз ти благодаря!
Приятно ми е, че си тук:)

Точно така!...Трябва да позволим на нещата да се случат....
Има една мисъл, която много обичам: "Понеже животът е твърде свенлив, той се крие от хората, които са агресивни."
Животът разкрива себе си само на онези, които го убеждават по един фин и индиректен начин...
Трябва да имаме усет, мъдрост за "неправене"...
Благодаря ти за прекрасната притча!:)

и чудесни коментари. поздрави

Благодаря ти...
Изпращам ти няколко слънчеви лъча...:)

напомни ми колко сме крехки...