Това е картонена кутия....

На нея пише 5:47 ч.

Вътре има залез над гората:



великденско яйце

в зелена хартия.

Има още вятър...

В няколко десетки кутии

съм събрал остатъците от живота си.


Скоро ще се местя,

а не знам къде.


И не знам какво ще ми дадат

да взема със себе си. /Владимир Левчев/

...А аз бих сложила в една картонена кутия...
...Два-три слънчеви лъча...
...Обезателно и любима песен...
...Дузина весели усмивки...
...Мил спомен...
...Прятелски поглед...
...Капчица море...
...Шум на планинска река...
...Мигличка за щастие:)...
...Вълшебство за невидимост, забавно е понякога;)
...И още...
...Ще си помисля и ще дописвам...;)))
...А вие? Какво бихте сложили в една картонена кутия?:)

Много хубав постинг! :)

Малко от тебе ще изкопирам - също слънце, усмивка, песен, море, река, но също и трева, дъга, мечта... :))) Дали ще се побере всичкото това? :)

Света ще си взема, целия! А щом е кутия, картонена, всичко побира, тъй като мирише на детството, има общо с вълшебството!...
Поздрави!

Неразделните неща, които ме съставляват, но...
ги пази само "Кутията" на Сърцето ми:
Любовта на живота си,
Вятърът в душата,
настолната си книга "Рапорт пред Ел Греко",
духчето от детството,
няколко приятелски прегръдки,
усмихнатия поглед в очите на майка ми,
протегнатите ръце на чудото ми ненагледно,
жива вода от песен на дядо ми,
молитвеника и мечтите си,
сълзата на лястовичка,
чадърче от глухарче,
бор-рицар,
някой извор,
поне една планина - Пирин,
бих взела истината за всички неща насред самия живот - узнатата,
не бих забравила спомените и
пълноценните мигове на щастие,
бих взела нещо синьо, жълто и бяло,
да не забравя - ще взема стиховете си,
а после ще тръгна с един плик за писмо в ръка.
Ще си взема Усмивката. ЛъЧиста.
И всички чудеса и тихи вълшебства,
цветята на огъня и вода от потока.
Но най-вече ще взема Себе си, защото
както обичам да казвам:
"Omnia mea mecum porto."
/"Всичко свое нося в себе си"/

не бих взела нищо, нищичко... Не обичам багажите... Единствено любимите си хора бих взела, и то само ако искат да дойдат с мен, но естествено не бих ги сложила в кутия! :) Светът е толкова голям и хубав, защо да го затваряме в кутии?!! :)

В кутия ако мога да те сложа
Българийо,не бих се колебал
да те увия цялата във кожа
и бих света за тебе извървял...

а аз ще добавя още в кутията

МОЯТА МОЛИТВА - Любов е най-дългата молитва!

Ще оставя
земното на другите,
ще го пазя
от студа и бурите!

детски смях и много, много Любов....
:))) Слънчев ден.

че ще се побере всичко това,
особено, щом има и мечта!:)
Усмивка, с цвят на дъга, ти изпращам!:)

Много сладък коментар, с аромат на детство!:)
Благодаря ти!:)
...И разбира се, че тук, всичко е свързано с вълшебство!:)))

насълзи ме..., до като те четях...
Толкова искрено и толкова истинско е всичко, което си написала...
Да, всичко свое носим в себе си...
Благодаря ти!
Чудесна си!... Асоциацията ми за теб е ... красив, светъл лъч...
Усмивка!:) И...светъл ден!...

...Разбира се, че любимите хора са най-важното нещо в живота ни...
...Но пък си мисля, че именно те ни даряват с безценните мигове, които метафорично събрах в кутия...
...И нежна усмивка...
...И топла прегръдка...
...И мил поглед...
...И още много...
...Но пък твоята "кутия" е целият свят!:) И какво по-хубаво от това!:)
Нека да е винаги така просторно в теб!:)
Хубав и усмихнат ден!:)

От тебе... Вал...
...развълнува ме...
Толкова е хубаво това, което си написал!
В четири стиха си вложил всичко!
...Родината ни...Мястото, където сме ние...Мястото, където мечтаем, дишаме..., зареждаме се с красота, с пориви,...Творим, обичаме, летим...
...Мястото, където сме себе си...

прекрасно е това, което си сложила в кутията...
Може би това събира в себе си всичко...
ЛЮБОВТА...
Именно ТЯ ни кара да светим и в тъмното...
Именно тя ни докосва и ни кара да съхраняваме в себе всички тези мили сантименти...
Тя обхваща всичко...
...и дарява с много!
Благодаря ти!

а в теб ще бъде светлината...
...Диханието на цветята...
...Пчела, застинала в дъхав цвят,
не побира ли красотата на целия свят?:)

...Детският смях... Най-милото и искрено нещо, за което мога да се сетя...:)
...И разбира се, Вярата и Любовта...
Подарявам ти едно четиристишие на М. Алгафари:

ВЯРА

В - като връщане към детското у мен!
Я - като яснотата на душата, не на разума!
Р - като раждане на себе си! Но всеки ден!
А - като началото на всичко казано и неказано!

Ех,какво да сложа.....
Слагам си всички писани ми изгреви,
и куража, да си ги посрещам такива каквито са!

На тебе усмивки x100 ,и вихрена прегръдка! :))))

Смела си!:) Имаи куража да бъдеш Изгревна и в същото време Реална...
Кутията ти ще бъде препълнена с красота...
Много обичам поезията ти, много!:)
Ето, още по-Усмихваща съм, от твоите усмивки!:)))
Представи си пък колко аз ще ти изпратя....Безрброй!!!:)))))))))))))
И пролетно-вятърни прегръдки!:)))

слънчева усмивка, капчица роса и нежен полъх на вятъра вдъхновен от песнта на щурците и лунната светлина!
Много красиво изживяване ми подари с този прекрасен пост Ася!
Приятна вечер!

много поетично и красиво се изразяваш!...
И ти ме дари с прекрасно изживяване, пълно с нежна роса, полъх и лунна светлина...
Носи винаги красотата в себе си!
Хубава и светла вечер и на теб!:)

Ще си взема фотоапарата. Самият той е кутия, в която могат да се сложат много красиви мигове, гледки, цветя, спомени и какво ли още не :-)))))

Това е чудесна идея!:)))
Разбира се, с фотоапарата съхраняваме много красиви мигове и преживявания... А снимката, е най-краткият път да си спомниш..., докосва...много....
Чудна е твоята кутия :)
Усмивки...много... ти изпращам!:)))))))

топлината на приятелството...радостта която толкова трудно намираме....усмивките на слънцето и циганското лято:))))))))))))

Бих сложил морският си паспорт, сърцето си широко отворено и 1000 долара !И малко попътен вятър!Понякой път пределите на родината са далече зад граница-за рубежом!

мини Ноево ковчеже - ще използвам съвременни нанотехнологии :), като за "подправка" ще поставя вечност, вместо време, и ще поръся всичко с капчици любов... ;))))

Поздрави, усмивке! :)**

влизам в твоя блог често се сещам за Анастасия от книгите на Владимир Мегре:)

Много слънчев и усмихнат пост ни подаряваш,мила...! :) Благодаря ти.. ! :) Ами.....аз бих си взела.....моята малка,
джобна Библия.... :) .....защото от нея черпя....и вярата.....и наждата.....и любовта.... :)..... и цялото щастие и красотата на живота..... :)....и радостта....да се наслаждавам на прекрасното природа.....и всичко останало,за което мога да се сетя....го намирам там....в Книгата на Мъдростта ....!!!
И разбира се...в нея бих сложила и рисунките на малката ми дъщеря....с нейните нежни послания към мен....и снимки на хора,които обичам...защото там са красивите спомени....
Ами.... ;) това е..... :))) Мнооогооо усмивки
от мен....... :))))))))))))))))

Без очарованието на лятото просто не може!:) И без прятелите ни...
Знам, че в твоята "кутия" е пълно с радостни мигове...Ти си човек, който ги оценя и съхранява в себе си...:)
Аз бих прибавила няколко сини пеперуди, които раждат порива към полета...висоооко и свободно!:)
Много усмивки, слънчеви, ти изпращам...:)))))

Пределите са само в нашето съзнание...
Сърцето е необятно....
Пожелавам ти попътен вятър!:)))
Прибявам и един пясъчен часовник...за щастие!:)))

Като прочетох какво си ми написал, си спомних една мисъл: "Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти духовно същество с човешки преживявания."
Можем да дадем на другите, само това, което имаме в себе си... Ти можеш да дадеш много...
Прекрасни са...Вечността и Любовта...
...Искрящи капчици усмихнатост ти изпращам...:)

Прекрасна асоцияция... с Анастасия, на Вл. Мегре!:)))
Много ме зарадва!:)))
"Нет ни в одной галактите струны,
способной лучший звук издать,
чем звук у песни человеческой души."
Анастасия
P.S. В моята кутия бих прибавила и клонче от кедрово дърво!:)
Благодаря ти!:)
Песенни усмивки от мен!:))))

...Разбира се, книгата на Мъдростта - Библията... В нея е всичко!...
...И детска обич...Най-чистото и хубаво нещо на този свят...:)
...Много светлина ми донесе отново...:)
...Радвам се, че си тук!:)))
И те прегръщам...:)

Благодаря ,така е, някой не е постигнал нещо ,преди да се е опитал и не знае, какво може да постигне.
А не е постигнал нещо ,защото, не го е пожелал достатъчно силно!

Не си пояснила колко е голяма тази картонена кутия!;):)Бих искала да сложа в нея доста неща,а дали ще се поберат?И ако трябва да се огранича...
тогава?Малко ми е трудно честно казано!

На първо място ще сложа способността си да виждам,чувствам и усещам...След това ще добавя светлина и слънчева топлина...И по нюанс от всеки цвят...Много глътки свежа,чиста и сладка вода...Едно малко море с разкошен бряг...Птиченца,които
да пеят...Ще взема и спомените си...всичките...И способността си да обичам и да мисля,доколкото мога...Уханието на възможно повече цветя...Няма да забравя и вятъра :))Ще добавя и някое и друго облаче,за да има с кой да си играя...Без приятел,с когото да споделям всички красоти и усещания не бих могла...Така,че ще взема и него...Пък може и да са няколко...
Препълни ли се вече кутията?
Някои по-горе споменаха,че всичко е в нас самите!Много съм съгласна с тях!Ако нямаме възможност да вземем всичко,което бихме искали имаме възможността да изградим един нов живот...
такъв,какъвто умеем само ние...

Сигурно има и още неща,които бих искала да взема със себе си...

Ние сме резултат от всички картини, които някога сме рисували за себе си...
...И винаги можем да сътворим нови...

Разбира се, че кутията е мноооого голяма...
...Толкова, колкото побира нашия свят....
...Това си е една наша Вселена...
...Усмихна ме за облачетата...:) При всички случаи поне едното ще е вълшебно, нали?:)))
...Така че, смело слагай още неща в Кутията на твоето Аз...
...Прегръдка, облачно-усмихната:))))

Забравих си безгрижиетооооо.....И мечтите,ама те са си в мен...
Разбира се,че ще има и вълшебно облаче!И онази рокля няма да забравя...спомняш ли си...С която ставах невидима...Наистина ще е забавно...Ще сложа и една кутийка с гъделичкащ прах...От онзи,който събужда притихналия смях и рисува чудни усмивки по лицата...

Ти ми каза,че има още място и аз се възползвам!Хихихи:))))
Прегръдка топла за теб!:)))

Бих взел най- хубавия си сън, там всичко има...

Разбира се, че си спомням роклята...Тя е много специална... Просто не може без нея!:)
Отсипи ми малко от гъделичкащия прах...;) Може ли?:))))
Аз пък ще ти дам кутийка усмихнат вятър...За всеки случай, ако ти се случи безветрие..:)
...Ако се сетиш за още нещо, допълвай!:)))
Има още мнооооого място!:)))
И за те прегръщам!:)
Усмихнат и летящ ден!:)))

Много е романтично това, което си написал...:)
Да, вземи най-хубавия си сън...
Понякога сънищата са по-истински от реалността...
Приказка ли е
живота ни?
А съня ни
сън ли е?
Коя е истината?:)
Усмивка, приказна за теб!:)

Да Ася, сигурно е така ,особено, когато един човек има тяло на атлет и душа на художник!И се е родил с рисуването и сигурно, ще си отиде с него!

Любимата. Така ще остане място в кутиятя. А с нея се изчерпва всичко

Прекрасно е това, което си написал...
Разбира се, любимият човек ни дарява с много...
Нашият свят се изпълва с хармония...
Хармонията на Любовта...
Благодаря за хубавия коментар :)