...Заслушах се в деня...Поскитах по безбройните му мисловни лабирни...Спомних си.... Усмихнах се...
...Стана ми обичливо... 
...Едно много мило същество...едно от най-милите..., моята мама...днес има рожден ден...
...Какво по-пречистващо от това да прегърнеш с обич своята майка!...В днешния ден...на прошка...
...Толкова по-лесно става всичко... И толкова по-искрено, истинско...
...И настроена мило, нежно, избрах някои мои любими стихове от невероятния поет Иван Пейчев...Като духовен подарък от мен за вас, приятели...В днешния ден...

САНТИМЕНТАЛНО

Тази нощ уморен аз се скитах по пустата улица,
във градината спрях и по навик на пейката седнах,
вееше вятър тих, стария жълт фенер караулеше
и не зная защо безпричинна тъга ме налегна.

Спомних си, ей така, без да искам, за нашата круша
и за клона извит, дето вързвахме люлка, си спомних
и погали свеж дъх на разцъфнал шибой моите устни,
и забравих, че съм много тъжен и много виновен.

Като тропот на кон, в равно, пролетно утро заглъхнал,
прошумяха край мен и отминаха дните предишни.
И видях дворът тих, вадата и чучура пресъхнал,
и коминът, изпрел тишината във сребърни нишки.

Видях себе си там, на стобора се бях покатерил
и се целех със лък в котарака сънлив на съседите,
мама с кротко лице на прозореца малък се мерна
и със сини очи тя усмихната нежно ме гледаше.

После ти приближи, после с тебе се целунахме скритом,
после с тебе вървях и прохладния здрач ни погълна,
в равнината пред нас беше привечер, светла и тиха,
и във слънчева жар се топяха далечните хълмове.


УТРИН

Вдигат тъмни дървета тъмна стена - 
шумове, колебливост и никой...
Ту тъмни, ту светли очакват деня
твойте устни загадъчно тихи.

Слушай! Пада роса, соковете сноват
и земя, и небе се ослушват -
и земя, и небе в тишината ловят
на зеленото съмване пулса.

Настойчиво и нежно шумят ветрове
и нараства трения шепот,
плахо листите с блясък прозрачно-зелен
над главите ни милват небето.

И какво да говоря? Почакай, недей,
не пристъпвай ни крачка нататък!
Знаеш ли - върху теб непрестанно се лей
дъжд от синьо, зелено и златно.

Знаеш ли - вместо птица бих пял, бих шумял
вместо вятър във всички посоки,
вместо лятното слънце бих днеска изгрял
и за теб всяко кътче бих стоплил.

Настойчиво и нежно шумят ветрове...
Знаеш ли - ти си утринта светла,
със усмивката, с блясъка синкав, стаен
под клепачите, спуснати леко.

* * *

По зелената мека трева
бавно слизаме в сънната утрин
от небето вали светлина
и угасва в косите и устните.
В твоите устни, в твойта коса.

И росата прозрачна изпил,
идва с птиците изгрева румен
и последния мрак позлатил,
смесва нашите сенки безшумно,
смесва влажните светли следи.

С нежен шепот цъфтят цветове
под краката ни мокри и боси.
Едри макове с пламък червен
насветления въздух докосват -
пламва целия пролетен ден...

             ИВАН ПЕЙЕВ

...Хей, приятели, подаравям ви струя нежно небе...

...Шепот вятърен, топъл и милващ...

...И усмивка, разбира се...Приличаща на дъжд от синьо, зелено и златно...:)
...От мен, Ася,...обичливо...за вас...

 

 

 

 

 

 

Много красота, много човечност има в тези стихове!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

...стана ми обичливо!
Хареса ми много!

какъв фреш старт на седмицата ми даде, чрд с едно усмихващо се бастунче и от мен на мама:)

Пречистваща сила има в тези мили думи !
Благодаря ти!:)))

DA TI E JIVA, ZDRAVA I 6TASTLIVA:)
I TI- MNOGOOOOOOOOOOO!:)

Всеки от нас таи дълбоко в себе си един съкровен микросвят, който му служи за надеждна опора в лабиринта от превратности на Безкрая, в който по силата на съдбата сме запокитени.
Имаш добър вкус, лилаво зюмбюлче!
Усмивка и Поздравления!

години да ти е жива и здрава,упора и утеха,силно рамо и приятел за да те приютява в скута си и те крие от ежедневието,когато е нужно!:)))
Наздраве!:)))
За двете Ви!:)))

е отгледала и възпитала такъв топъл и слънчев човек като теб, Ася, значи те заслужава:)))

Поздрави и от мен!

Благодаря ти...
Много обичам поезията на Иван Пейчев...
Красив ден ти пожелавам!...И срещи с истински, стойностни хора...

Мило ти благодаря!:)
...Просто се опитах, възможно най-искрено да предам какво чувствам в момента...И се получи: "Стана ми обичливо.."
...Усмивка...мила...:)

Наистина ще ми е много приятно, ако съм те заредила за седмицата!:))
...Ти само се вслушай и ще доловиш как леко пада росата...На зеленото съмване пулса ще почувстваш...И милувката на листата и тревите...:)
...Благодаря ти много за усмихнатото поздравче за мама!:)))
...Най-усмихнатата усмивка ти изпращам...Пролетно-вятърна...:)

И аз ти благодаря...:) Не можеш да си представиш колко ми е хубаво, че ми идваш "на гости" точно в този мой пост, който е свързан с моята майка...:)
Наистина ти благодаря...За това, че си почувствала много...

Благодаря ти от сърце за хубавите пожелания към майка ми!:)
И на теб ти желая щастие...Мноооого!:)))

...Този микросвят наистина е безкрайно важен в лабиринта на Безкрая... Той е безценната ни опора...И съприкосновението с него, пътуването в него...ни дарява с много...
...Толкова хубаво си го написал! И при това е толкова истинско...Да, нашият микросвят, пълен с безценни преживявания, мили хора, сантименти...Неща, които ни правят щастливи...
Благодаря ти...Много...
Нежна усмивка от едно лилаво зюмбюлче!:)

...Тя е точно такава, каквато си я описала...
И приятел, и опора... И е една голяма Усмивка!:)
Благодаря ти за милите пожелания към майчето ми...
Прегръщам те топло и усмихнато!:))

Много е мило това, което си ми написал!:)
Благодаря ти!:)
А майка ми е още по-усмихната и от мен!:) Истинско слънчице...:)
Топли, слънчеви усмивки от мен!:)))))

Да е жива и здрава майка ти, Ася!

Иван Пейчев е много нежен поет. Неговото стихотворение "Среща" е емблематично за невъзможната любов - такава като при деня и нощта

СРЕЩА

Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.

Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

И си спомня деня своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.

Моля те, не забравяй, макар и със закъснение да честитиш на жената която е сътворила такова великолепно произведение като теб!

Ето и един специален подарък за нея. Този стих писах за моята майка, но всички майки са еднакви в обичта към децата си:

НА МАМА

Един живот не ще ми стигне мамо,

каквото заслужаваш да ти дам!

Кой би откупил майчиното рамо,

свещената икона в моят храм?



Кой би поискал да плати цената,

да обезсмисли свойто битие?

Та най-голяма святост на земята

е майката за своето дете!!!



Един живот е мамо твърде кратък,

и знам,че ще отмине като сън...

А думите-ще галят като вятър,

но ще кънтят като камбанен звън!!!

Благодаря ти за пожеланията към майка ми:)
Много мило звучат от теб...
Благодаря ти и за прекрасното стихотворение от Иван Пейчев. Той настина е много нежен поет...Има невероятни стихове. В къщи имам стихосбирката му "Далечно плаване". И често си я разтварям. На която и страница да попадна, винаги стихотворението му е въздействащо, красиво...
Марта, а на теб реших да ти подаря една утринна частичка от негов стих...:)

Стой със затворени очи.
Почувствай утринта,
без да я виждаш.
Почувствай новото рождение
на сетивата си...
.....
Вдъхни утринта,
чуй утринта.
Стой със затворени очи....

Хубав ден, МАРТА!:)

Трогна ме...Много...И то по най-невероятно милия начин...
Толкова е хубаво стихотворението ти!...
Прекрасен, обичлив, нежен подарък...
Днес ще го подаря на моята майка...И ще й обясня, че е дар от един много истински и много скъпоценен за мен човек...И прекрасен поет...
Благодаря ти...искрено!...

Благодаря и аз! Трогната съм!... :)

и вечерта със затворени очи

да я попия с кожа и коса
да се разлее из кръвта ми
да стана тя

;)

Хубава вечер, Ася!

аз ти благодаря!:)
Винаги ми е хубаво, като идваш...
...И чувстваш...И разбираш...
Прегръщам те...:)

ще бъдеш Вечерна Марта:)
Вечерта ще бъдеш ти!...
Предчувствам най-поетичната Вечер в Бургас!;)
Въздухът ще е пропит с поезия...неземна и красива...
Хубаво Утро, Марта!;)

Цестит Рожден Ден на твоята мила майчица!!!
Господздраве да и дава...за да се радвате още дълги години на взаимна любов...:)))
Изобилни Божии благословения за теб... и за
всички онези мили същества покрай теб...които безкрайно много обичаш...:)))
Благодаря за чудесните стихове... :)))
Изпращам ти много...много прегръдки и
усмивки..... :)))))))))))))))

Толкова топло и хубаво се почувствах от думите ти...
Благодаря ти от сърце, искрено и мило...за поздравите към майка ми. Тя наистина е много нежен и мил човек...Усмихната...и близко до Бог...като теб!
Благодаря ти за всички добри думи и благословения!:)
Да се връща и към теб топлотата, добротата, слънчевостта, която излъчваш...
Прегръщам те...мнооооого!:)

Хубави картини и поезия отпускат ме и ме зареждат положително !

Радвам се, че ти въздействат по този начин стиховете, които съм подбрала...
Положителни преживявания ти пожелавам!:)

Благодаря ти. Бях на състезание републиканско по ски и имаше доста негативност.

я подмини!...
И се усмихни!:)