Изкачване...Самата думичка съдържа толкова много в себе си!... Може би, защото всеки ден, всеки миг дори, ни се случва да изкачваме по-малки и по-големи височини вътре, в себе си...Изкачвайки се в себе си, пътуваме към себе си...  
Думичката "изкачване"...провокира, зарежда, мотивира!...
Ами добре! Да се отправяме!...Нали няма да има отказали се?:)
Сега ще обявя и накъде, разбира се...Към Перперикон!...Там, на високото, в скалите, които са били обитавани от скалните хора...И които съвсем неправомерно нарекох "скали", току-що...Защото Перперикон е бил един от най-големите мегаполисни комплекси в Европа, разположен на 20 декара площ!...


И така...групата се събира...:) Усмихнато съзирам и вас, приятели:))


Виждате ли, от къде започва изкачването?:)
Небето е лъчисто синьо, а есента наоколо сякаш ни се усмихва, в алено-пламтящи тонове...Цялата природа е с нас, в унисон с преживяването...ИЗКАЧВАНЕ...


Поглед в страни от пътеката...:)
Палитрени нюанси на есента, оцветяващи мислите, чувствата...


Представяте ли си, ще вървим по стъпките на Скалните хора...Стъпки, от преди 5-6 хиляди години преди Христа!...


Моето смело изкачване...;)


Гордо превзела първите височини!...:)


Стени, останки от един древен град...
Долавяте ли една...такава аура - особено светла, магично зареждаща!... Лекота, ефирност, чистота...витаят наоколо...


Изпитвам необходимост да докосна камъните, скалите...
Чувствам силата им...


Почувствах есенната прегръдка... 
Самата есен, която се люлее на листенце от бук...

Скалите гордо се извисяват... Та нали именно тук е имало светилища, храмове, жилища... Само да се вслушаме и...ще доловим шумове, звуци, ритъм, живот...Енергията е наоколо!...

Останките от жилища са с малки размери, помещенията също...
Древните хора са били доста по-ниски на ръст...


Пукнатина в скалата...Понякога и това се случва..., под напора от тежестта на времето...

Оказа се, че в Перперикон е имало Християнска църква, 400 години преди покръстването на бълагрите, т.е. датира от 5-ти век.


Паметта на скалите...Мъдро...и някак достойно  изправени...

Пламъчета есен обрамчват скалите...Без есента, някак гледката не би била цялостна...


А тук съм досущ като скална принцеса..;),


...на която, на всичкото отгоре й хареса да стои на скален престол...:)))
А това наистина е престол, издълбан в скалите!...


Екскурзоводът ми обяснява нещо...:) Нали съм любознателна и обичам да питам...;)


През времето са ставили своя отпечатък много цивилизации и култури...
Тук виждаме място за жертвоприношения...


Наближаваме двореца със светилището...Останките от крепостни стени лесно се рушат и затова тук всичко е оградено... Но не е проблем да разгледаме всичко, тъкмо гледката ще е панорамна!...;)

Чувствам се почти като на купола на света!...Горе съм, на най-високата точка на Перперикон!...:) Всъщност, може би трябваше да кажа - горе сме!:))) Та нали се изкачваме заедно, приятели?:)


Поглед отгоре към древния град, усмихнато прегърнат от есента...:)


А тази "стаичка" ми заприлича на веранда с прекрасен изглед към парка;)


А сега по пътеката - и право към двореца! Идвате, нали?:))
Направи ми впечатление, че има много добре запазени стъпала за изкачване на територията на Перперикон...Може би още от древността са осъзнавали значимостта на ИЗКАЧВАНЕТО...


Дворецът..., на много нива и с много помещения...

И тук помещенията са малки, въпреки че са "царски";) 
Въпрос на стил;)


Амвон на свещеник от римско време...
Тук е имало храм, светилище...


Останките от храма... Свещени, излъчващи...


Съоръжение за събиране на вода...в древността...


На фона на Кулата - една твърде значима постройка в древния град. При необходимост от подаване на сигнал, в нея се е палил огън... Нещо като морзова азбука при бедствия;)


Ето я - достолепно извисяваща се...Напомняща славни времена...


Опит за по-близък план...;)

Находки, постройки около Кулата...

Моята сянка...пътуваща през времето;)))


Май вече ще слизаме... Въпреки че, след такова едно изкачване, е под-добре да кажа - време е за връщане:) Думичката "слизане" ми се стори неподходяща в случая..:)


Връщаме се по друг маршрут - през прекрасна жълта гора..., 
т.е. - отново в прегръдката на есента...


Една моя си "находка", съвсем не древна, но много романтично подхождаща на златножълтата гора...:)


Нашето "изкачване" през пластовете на времето продължава, въпреки че казах, че се връщаме...Това е историческият музей в град Кърджали...Уникално красива сграда!...

Усмихнато ще ви поканя да надникнем и тук...:)

"Изкачването" ни продължи с интересния разказ на уредничката на музея...:)


Предмети, открити в Перперикон...


Свастика, датираща от няколко хилядолетия преди н.е.!


Скални фризове...И още много...може да се види тук... - изящно изработени бижута, битови предмети...


Дворът на музея е приказно красив!... Пламъчена усмивка от мен, грееща...:)))

Още един поглед към музея....


...и към слънцето, което прозира през листата на дърветата...,
и...ще ви се усмихна, както винаги...:) За да запомните днешното ИЗКАЧВАНЕ като едно от най-усмихнатите си преживявания...И за да не забравяте, че с усмивка всичко се случва по-лесно!...
А сега, внимателно, леко...да напуснем пътеките, по които са вървели скалните хора отпреди 5-6 хиляди години...и да продължим своето си ИЗКАЧВАНЕ - всеки ден, всеки миг...Едно пътуване към себе си, към нас, самите...
Ами, с есенно-златни усмивки, аз, Ася, вашият гид...до къде ли не:)