...Тема за размисъл...
...Вчера.../А защо не и сега, в този момент.../
...С този въпрос се обърнах към зрители, гости, към самата себе си в съботния ми ден...
...Истинските мигове на същност, на истинност проблясват, може би, именно когато сме насаме със себе си, в тишината...Но пък, празнувайки, сред светлини, музика, камери, прожектори, телефонни обаждания, изненади..., чувстваме свободата на живия живот - нашият избор да БЪДЕМ живи!...
    Има ли ги приятелите - е въпросът, който ще задавам в цяла поредица от предавания...Предавания, посветени на един хубав осем годишен рожден ден!...:) 
    Представяте ли си - цели осем години "царувам" в Страната на талантите!:) И откривам, и преоткривам все нови, и нови, и нови...талантливи хора. Хора, на различни възрасти - безкрайно интересни и различни! Та нали Талантът няма възраст!...
    И...за тези осем години съм срещнала по пътя си и много приятели... Защото запознанствата ми около предаването прерастват в приятелства... Аз съм човек, който много открито и добронамерено приема хората...С усмивка...:) И не можете да си представите какво получавам!...Прекрасно е...
    И така... Реших в първото празнично издание на предаването/само да вметна, че осем годишният рожден ден е поредица от предавания, защото ще се опитам да представя поне част от всички интересни хора, гостували през годините/ да поканя...Конушенският оркестър!...Невероятнии музиканти, много обичани от хората... А и смятам, че това е най-интелигентният начин да се започне празнуване - именно с българска народна музика! Фолклорът ни - това е многопалитрено богатство!...
...По идея на режисьора, по време на директното излъчване на предаването, изкарахме тонколони пред сградата на телевизията, както и монитор, за да се вижда какво се случва вътре. Така че, всеки който минеше през тези два часа по край сградата на телевизията, можеше да гледа какво се случва вътре в студиото, както и да танцува отпред, на улицата...:)
    Има ли нужда да ви убеждавам, какво веселие се случи?:) А накрая излезохме и всички от студиото навън - и музиканти, и гости, и аз, разбира се - и завършихме с хоро, като всеки, който желаеше да се присъедини към нашето хоро!...:)
     Ето и някои снимки от самото предаване!:)

"Конушенският оркестър"...

Ами да...Събрахме се... Все хубави хора...:)

Не можете да си представите колко красиво и виртуозно свирят... Всъщност, сигурна съм, че много от вас са ги слушали...

До като излъчваме видео поздравите, които са пристигнали за предаването, т.е. докато в ефир има някакъв видео материал, ние в студиото се снимаме...:) Сега да поясня...С белия костюм е барабанистът на групата - Мечо Михайлов, а от другата ми страна е Георги Гогов - саксофон, както и един от солистите на оркестъра...


А тук съм с Марин Тодоров - синтезатор!...:) Той също много хубаво пее...

А на тази снимка съм с Добромир Велев - гъдулка и цигулка - за него Теодосий Спасов казва, че свири виртуозно; и Благой Манчев - акорден, също и солист на групата.

Ето го и ръководителят на оркестъра - Никола Илиев - кларинет! Голям музикант и прекрасен човек...

Не можете да си представите колко много телефонни обаждания получихме!...Беше едно от тези изживявания, които зареждат задълго... Когато чувстваш хората..., когато се случва нещо истинско...

Разбрала съм и друго - хората имат нужда от българска народна музика!... Когато в студиото имам такива гости, се получават най-емоционалните предавания, а телефонните обаждания буквално валят...


С чаша вино...:) 


Никола Илиев разказва за родното си село - Конуш!...
Предстоеше да чуем Конушенска ръченица...


Оказа се, че с. Конуш е съществувало много преди Асеновград... Древно селище..., с история...

Мечо в "действие"...:)

...и всички останали от оркестъра...:)


Тук "танцувам" на място...;)))

Георги Гогов поздравява предаването...:)

А тук се смея...:) Имаше много забавно обаждане по телефона от "председателя" една ловна дружинка...:)

И снимка за спомен, разбира се...:)))

За съжаление, нямам снимки от хорото, което поведох навън, пред телевизията...Но беше много весело. Дори спряхме движението по улицата...!:)

Ето,...такъв е вчерашният ми ден...:) Празнуващ, усмихващ се, искрен, пълен с приятелство...:) "Приятелство" ли казах?:) Ще ми бъде приятно да споделите и вие какво мислите - има ли ги приятелите? Усамотете се..., помислете... Нали истинските мигове на същност проблясват в самостта, в тишината!...:) А аз обещавам да ви разкажа какво пък ми отговориха зрителите, гостите във всички празнични издания...
...Ами пак с усмивка..., аз, Ася...:)

Има ги приятелите!
До нас, на живо
и в сърцето, когато се усамотим :)

Те са нашето друго ,,аз'', затова ги ценим и обичаме, както самите себе си!
Честит рожден ден на велиолепното ти предаване!
Осем е число на Безкрая - безкраен полет ти желая, Ася!

А аз ти пожелавам да продължаваш да "царуваш" в страната на талантите още хиляди, милиони, милиарди пъти по 8:)))))))))...и да имаш още мноооого приятели:)
Наистина е било мнооооооого хубаво...личи си от снимките:)))))))))))
Поздравчета:))))

да знаеш имам жилки, връзки гени свързани с Конуш и направо ми се разлупа сърцето като "Конушенска ръченица" ех ...
Благодаря ти! Хубав ден !

И от мен много усмивки...:)))
Нека ги има приятелите...

Прекрасен е, както и въпросът, който задаваш!!!
Чудесно е, че има приятели... обратното би било отчайващо тъжно...
Споделеното с приятел щастие е истинско щастие!
Усмивки, мила и успех! :)))

Другото ни "аз" - колко хубаво си го казал...:)
Благодаря ти, Джош, за пожеланието...Знаеш ли как ме развълнува...,хубаво ме развълнува...
Пътувам...в безкрайния си полет...и ми е хубаво..

вече имам такова чувство - а именно, че съм от... безброй...години в Страната на талантите, т.е. , чувствам се като у дома си...
Благодаря ти, Спасимирка, за всичко!... ПРедаването беше хубаво, и настроението, и атмосферата, и обичта, която получавахме от зрителите... Но това си е само началото... От тук нататък не знаеш какво съм подготвила!...:))) И знаеш ли, готви се за 13-ти декември! Ще те чакам в студиото! Не можеш да не ми изпееш поне една песен!:)))))

са излези 200 музиканти! Най-музикалното село!... Та как няма да ти се разлупа сърцето!:)))
А и синовете на Кольо Илиев - и двамата са кларинетисти в Ню Йорк , и често големият му син - Илиян Илиев - свири в Карнеги Хол!...
И на теб хубав ден, Албенка!:)

споделеното с приятел щастие е истинско щастие... Ами аз и за това споделям, тук...с вас...и се чувствам прекрасно!:)
Благодаря ти искрено, истински...:)
"Изчезнало време, безкраен просторът -
така е в света на летящите хора..."
Нека летим заедно...:)

на това, което ме занимава днес -
"свободата на живия живот - нашият избор да БЪДЕМ живи!..."
а също и хорото - това според мен е символ на даване и получаване. Понякога можем да подадем ръка и да получим, но не сме длъжни да върнем с даване на същия човек, можем да подадем ръка и да дадем и някой друг, а той на друг и той на друг и си го представих че се получава едно весело хоро, в което всеки получава и дава от някого на някого. Такава е и робята ни живота ни - жива верига.

И признателни има.
И привлечени също
от тебе...;)
И прилагателни
към приятели
в себе си ти
ще намериш...;)
И притворени
като врати,
и признавани
по рождение...
Че приятелството
започва от ПРИ,
без да носи
в края си
заключение.

Ти грабна приза за най-приятен пост,дано по-често има подобни.

е една жива верига... Да, точно така е... Хорото - това е символът на заедността! Един обмен на енергии, даване, получаване...
И наистина е много важно да се дава... А получаването може да дойде в момент, в който въобще не сме го очаквали...
Същественото е да изберем живия живот, да бъдем живи!...
Благодаря за прекрасния коментар... Хубави мисли...
Мнооого усмивки от мен:)))

ПРИзнателно,
ПРИтеглена към теб,
усмихнато вървя...:)
Разтваряйки ПРИтворени врати,
обсипвайки с ПРИлагателни
една пътека помежду ни...
ПРИвличайки безценни мигове...
Да, ПРИятелството за почва от ПРИ...
и съдържа в себе си необятност...
Благодаря, Краси!...

Благодаря ти!:)
Това наистина е признание за мен...
Изпращам ти усмивки..., искрени, лъчезарни...:)))

Има приятели ,
различни -
едни добри
други безлични ,
едни притворени ,
други практични ,
НО САМО
ИСТЕНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ ,
ЦЕНЯ
И НА ТЯХ С РАДОСТ
ЩЕ СЕ ПОСВЕТЯ!

чувстваме истинските приятели...
Знаеш ли, винаги съм обградена с много хора... Това е хубаво... Аз съм отворена към хората... Ценя истинските отношения...и добронамереността... От там започва всичко...
Благодаря ти за хубавия коментар, Илианка...:)
Цветно ми е с теб...:)

Приятно продължение на празника с Конушенския оркестър!! http://www.youtube.com/watch?v=J_BHzulDTck Смесено хоро -Конушенски Оркестър /Smeseno Horo
http://www.youtube.com/watch?v=IxwXbphM4g4
Дебърско хоро - Debursko horo -Bulgaria

започна предаването...:) Благодаря ти за линка към изпълненията!:)
Прозвучаха и Чобаново хоро, и Конушенска ръченица, и "Изповед" - една пиеса на Кольо Илиев, в дует с Добромир Велев; "Сестро Калино", "А бре, Георги, чобан Георги", "Я излез, моме Калино", "Искам, мамо да ида", "Заплакала е гората"...и т.н.
Радвам се, че си тук!:)
Хубаво е, че ги има приятелите...:)

Ти си една безценна частичка от Страната на талантите:)))...наааай усмихнато-сладката:)))))))
Аз съм ти фенка, нали знаеш? ;)))))))
Един куп целувкиии:)))))

Защото е хубаво да има кой да запали "искрата" на веселието! Отдава Ви се!
Честита годишнина и наздраве, на целия екип на предаването!;)
С пожелание за творческо дълголетие!

Да има ги приятелите! Нали руснаците са казали! Не имейю 100 друзей ,а имей 100 рублей!

Когато приятелите са до теб, нямаш нужда от размисли дали ги има или не, нали? Радвам се, че те има Ася и ти пожелавам поне още 88 години да царуваш в Страната на талантите! :))))))))))))

от Страната на талантите...:))) Мнооого песенна и хубава частичка...:)
Целувки и от мен!:)

Колкото повече весели искрички, толкова по-хубаво!:)))
Наздраве и от мен...:)
Една весела, изпълнена с усмихнати събития седмица, ти пожелавам!:))!

"Не имей 100 рублей, а имей 100 друзей!":)
Благодаря ти...:)

Никак не звучи лошо;)))
Радвам се, че си тук...:) Ето, виждаш ли, прятелите от блога са тук!:)
Прегръщам те...и ти благодаря!...:)

Още много години да се изнижат, втъкали в себе си таланта, излъчването, лъчезарието ти и брилянтната ти способност да разпръскваш топлина и позитивност!

ти благодаря!...
От най-лъчезарните си усмивки ти изпращам, Нуши...:)
Много ме зарадва, наистина!...:)

Затова такава добронамереност и ведрост, която забелязвам в постингите Ви, ми допадат!
Успех не само в професионалния живот, но и в личен план! Заслужавате!

точно това правим, чукат се с един,после предават болестите на друг, и на друг, усвоили сме го до втръсване. Това ни е капацитета. Като едно хоро, което уважаваме като предаване от на. Има логика в правенето и получаването на добро както е при хорото, но не и в приемане-предаване, за което става дума.

Лесно е в наше време да си навъдиш приятели. Те са толкова продажни, че никакъв проблем. Но са в кавички, а другите ги изтребваме с некомпетентността си.

и написах това
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=260712

Знам си, Ася, че винаги приятно ни изненадваш с твоите интересни и великолепни предавания! Ако живеех в Пловдив, не бих пропуснал твое предаване - толкова нови неща научавам, толкова радост и и усмивки има в тях!
Ето и сега, предлагаш една богата тема за размисъл, която засяга всички: Има ли ги приятелите? Аз лично нямам много приятели, броят се на пръстите на едната ми ръка. Но тези, които имам...те са ми приятели докрай! Истинското приятелство винаги е взаимно и дълготрайно, но се гради и укрепва с години. Истинските приятели не можеш да ги "навъждаш" - те не са кокошки, пилета и всякаква домашна твар. Затова никак не е лесно да СИ и да имаш истински ПРИЯТЕЛ. Такива приятели трудно се намират особено сега в този извратен и прогнил свят! Можеш ли да си представиш, Ася, едно приятелство между четири деца, което продължава десетки години, пренася се и между семействата им и се превръща в здрава сигурна опора в живота!! Сигурен съм, че много хора няма да повярват, но за мен това няма никакво значение, защото ние четирмата сме издържали проверката на времето. Жалко е и ми става мъчно, че в червената книга на човешките добродетели вече е записано името Приятелство...
Благодаря ти от сърце и ти пожелавам да си все така жизнерадостна и лъчезарна! Постингите ти са неизчерпаем източник на положителна енергия!
Хубава и приятна вечер!

Има приятелства.Истинските приятелства се срещат рядко,но ги има.Има дни,в които имам нужда от всякакви приятелства,но близките приятелства са нещо много,много ценно.Поздрави!:)))

нямаше и нас да ни има:)

Честит празник от сърце!

Приеми моят малко закъснял приятелски поздрав за много години!
А ти бъди все така слънчево всеотдайна и прекрасна вълшебница!
Усмивки и много вълнуваща празнична седмица!

е нашата вътрешна усмивка...
Толкова е хубаво да даряваме хората с частички от вътрешния ни свят... Това е богатство!...
Не бива да допускаме алиенацията да превземе отношенията, общуването... Колкото повече ведрост, усмихнатост, лъчезарие даряваме, толкова по-усмихнати хора ще има наоколо!
Благодаря Ви за добрите думи, за пожеланията!...
Аз искрено се възхищавам на Вашето умение да пресъздавате по изящен и красив начин преживяванията си в една далечна...и много различна страна...
Много усмивки, лъчезарни и светли...от мен, Ася:)))

за заедност, за сплотеност... То е събирало, обединявало хората - една здрава връзка на човек с човека!... В този смисъл, няма нищо по-хубаво от това взаимно даване, обмен на енергии...
А за приятелите, да, права си, трябва да ги ценим... И то точно тези, истинските... "Продажните", както си се изразила, въобще не могат да бъдат наречени приятели...

С удоволствие прочетох поста ти...
Много искрени, хубави мисли...за срещите ни с приятелите в живота ни. Знаеш ли, винаги съм смятала, че няма случайни неща. И в този смисъл, може би съвсем не случайно се срещаме с определени хора по пътя си, за да научим нещо от тях...и да станат наши приятели..., или пък за да се срещнем и да се разделим... Но щом сме се срещнали, това е трябвало да се случи!
Човек привлича към себе си такива хора, към каквито е "отворен", т.е. - усмихнатите, ведрите хора ще привличат и такива към себе си...
Ето, пак ме провокира с поста си към размисли...:)
Благодаря ти...Хубаво е да си разменяме, даряваме мисли...:)

Толкова би било хубаво на живо да възприемеш едно предаване...:) Всъщност, неправилно се изразих;) Не едно - всяко едно предаване!...:)
Благодаря ти за споделените мисли... Толкова хубаво ми беше да чета какво си ми написал! И прекрасно те разбирам...Защото аз, самата, имам приятелства от детството, израстнали, калени през годините!...:)
В действителност, имам и много нови приятелства... Или може би, хора, с които ми е приятно да се виждам, да споделям...
Но тези, близките приятелства са ми много скъпоценни!
Искрено, усмихнато, мило ти благодаря за стойностния, искрения, прекрасния коментар...:)
Лъчезарни усмивки...цял куп..:))))

едно такова разграничение на приятелствата - "истински" приятелства и "всякакви" приятелства!:)
И е точно така - има дни, в които се нуждаем именно от истинските, близките приятели...
А има дни, в които ни е хубаво с всякакви приятели!:)
Много приятен и интересен коментар!:)
Благодаря ти:)
Усмихнати поздрави и от мен!:)))

за къде сме?:)
А като прибавим, че и хубавите хора се срещат, остава взаимно да се поздравим:)))
Благодаря ти искрено!... Радвам се, че си тук:)

ще е вълнуваща!...:)
Ще празнуваме цялата телевизия тези дни...:)
Пък и готвя още празнични издания...:) На пълни обороти съм...:) Ама така трябва!;)
Благодаря ти, Мина...
И нали съм вълшебница, докосвам те с пръчицата си...Хайде, пожелай си нещо...:) Обещавам да се сбъдне...:)
...И те прегръщам...:)

И все така да откриваш нови и нови таланти!:)Малко закъсняло се обаждам, но какво пък! Много късмет и на теб и предаването ти! Права си талантът няма възраст!

Защо никога не слиза усмивката от лицето ти! Пожелавам да си все такава - не наблюдател, а творец на живота.

Възнамерявам поне 3 седмици да празнувам!:)))
Зарадва ме, благодаря ти!:)

колко ме развълнува с това пожелание - да бъда твореца на живота!...
Всъщност, в това е голямата мъдрост, може би... Да изживяваме истински всеки миг, да предизвикваме хубави събития, да обичаме хората около нас...И да даряваме частички от себе си...:)
И разбира се, че ще ти се усмихна...:)...и ще те прегърна...:)

С пожелания за веселото й отпразнуване и дълги години чаровни усмивки на екрана и в живота!

“Който не може да намери приятели в света, е недостоен светът да узнае за него!” ГЬОТЕ

Ами ти защо не дойдеш да живееш в София? :-)
Грабвай си предаването под мишница и поемай пътя...тука има много телевизии, които биха те приели с отворени обятия! И най-важното, пловдивчани пак ще гледат усмихнатата Ася...и пак ще празнуваш годишнини на твойто предаване...
Леле, ако разберат от пловдивската телевизия какви ги приказвам, лошо ми се пише! :)))

Толкова са приятни твоите постинги и винаги ме радват, създават ведро настроение :) А този е особено специален за мен ;)
Честит РД на предаването :)
За съжаление тук не мога да го гледам, но е чудесно, че пишеш какво се е случило, и го описваш много добре!
Сърдечни поздрави :)

Поздравявам те Ася,за всичко,което се опитваш да правиш и най-вече да откриваш тази не така лесна позиция -- наречена приятелство.
Желая ти успех и нови незабравими срещи с невероятни хора!

Ти си нямаш представа колко монооооого, ама мнооого слънчевост излъчваш! Усмивка златна, такава:)))
И как няма да привличаш хубави хора около теб... Та ти самата си толкова прекрасен човек:)))
Винаги много съм ти се радвала:))))
P.S. Полата ти е СУПЕР!!!! ;))))))

а усмивките и добронамереността запалват огъня...много приятели много радост и усмивки ти пожелавам:))))

Поздрави на Благой!

Много хубава мисъл си ми подарил!:) Зарадва ме... Като я прочетох, реших, че Светът вече знае мнооого за мен:);)
Изпращам ти от най-чаровните ми усмивки.., цял куп!:)))

с колко обич, настроение, приятелство, поздрави и изненади ме засипаха снощи...:) Празнувах с колегите от телевизията, с приятели осемгодишния си рожден ден в едно прекрасно пловдивско заведение... Получи се нещо много повече от празнуване... Истинско...и хубаво...
Така че, за сега си оставам тук, в Пловдив..:) Мястото, където имам свободата да правя това, което обичам..., да бъда себе си...и да се чувствам прекрасно!...:)
Но затова пък, обещавам да продължа с подробните "репортажи" от съботния ми ден, което означава, че ще имаш пълна информация за всичко, случващо се в предаването:) А пък и кой знае, може така да се случи, че да го гледате и в София:)
Поздрави и мнооооого усмивки ти изпращам...:))))))

Стоплиха ме думичките ти...:)
Много ми е хубаво, когато това, което споделям, разказвам достига до стойностен, ценен човек...
Прегръщам те...и обещавам да продължа, почти като разказвача на приказки - Джани Родари, да разказвам за всичко случващо се в моя съботен ден!:)

Да...приятелството... Може би, наистина съвсем не лесна позиция!
Когато става въпрос за приятелството, има една мисъл, която много ми допада: "Приятелят е човек, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!"
Но както писаха и по-горе в коментарите - има дни, в които се нуждаем от "всякакви приятели", но "близките приятелства" са истински ценните....
Благодаря ти за пожеланията...:) Аз съм човек, който много обича да общува, да се среща с хора... Така че, пожеланията ти са ми още по-скъпоценни...:)
Поздрави!:)
И хубав, усмихнат ден...:)

как още не си ми забелязала полата;)))
Благодаря ти, Спасимирка..., за всичко!:)
Ето, та ти си живият пример за това, което си ми написала - един прекрасен човек до мен!...:) При това - песенен, усмихнат човек..., т.е. за теб говоря - мило приятелче...:)
Мноооого усмивки...:)))))))

Ти самата си такава една, хубава усмивка!:)
Пък и топличко се почувствах от думите ти... Огнището на живота грее..., грее... Чувствам го... И продължавам да го поддържам с усмихнатост и добронамереност...:)

обезателно!:)
И...добре дошла при мен!:)