Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2009 17:30 - "СЪМ"... "ДРУГА ПРИКАЗКА"
Автор: anastasiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 35652 Коментари: 66 Гласове:
1



Лилава "СЪМ"...днес...
Може би от лилавите сенки в съня ми...тази нощ... 
Сенки-крила...
И...лилавото цвете в градината на облачен замък...
Лилав път, с нрав криволичещ...
И вятър, люляково галещ...
И...лилави мои любими стихове..., за вас...:) 
Моята "ДРУГА ПРИКАЗКА"...

image

СЛУЧВАМ СЕ

Толкова понякога се случвам.
Тогава небето
почервенява от срам,
че не ме е забелязвало,
земята ми позволява
да ходя на ръце
в зелените й коси,
вятърът
презглава ме целува
и даже не го первам през ръцете
като ми бърка в деколтето.
А ти...
Ти пак отсъстваш.
И аз се случвам
като се моля
да се превърнеш
в засрамено небе,
в зеленокоса земя,
във вятър ексцентрик...

Случвам се,
когато се надявам
да се случиш толкова понякога...

СЛУЧВАМ СЕ.
Татяна Йотова

image

ПЕСЪЧИНКА В ОКОТО

Когато си тръгва приятел
и бавно пониква стена,
превръщам се в сняка на вятър
и скитам край него в света.
Прибирам се в пръстите топли,
в косите ми сторвали път,
из миглите тихо похлопвам,
трептели по моята гръд.
Когато си тръгва приятел,
сърцето си везам в ръка
и светя му като със факел
през болка и мътна вода.
Но щом и без мен му е светло -
ни вятър усеща, ни лъч,
той някак внезапно се сепва,
застигнат от вчерашна глъч.
Виновно премигва, защото
додява му споменът за
една песъчинка в окото,
родила се вместо сълза.
Татяна Йотова

image

                                       "...Вие искате много повече
                                       от това, което казвате, но не знам
                                       дали мога да ви го дам..."

ПОДАРИ МИ ЕДНА ЛЮБОВ
Щом не можеш голяма - малка,
като гълъбово око,
като огънче на запалка.

Подари ми я тук. Сега.
Запечатай я във прегръдка
на две гълъбови крила,
на огънчето във тръпката.

Подари ми една любов!
Като ангел да ме закриля
и в този, и в следващ живот,
жадна ли съм - все да извира!
Татяна Йотова


СЪМ
... И не казвам "бях", "ще бъда"!
Вчера, Утре... тръгват с гръм!
Виж: СЕГА мигът се сбъдва,
щом си кажа: СЪМва! съм!

Татяна Йотова

image

КАТО МИСЛИШ ЗА МЕН, си представяй пустиня, в която
под последната дюна набъбват сълзите на ручей,
куха суха пчела, прелетяла възможното лято,
с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче,
ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето,
мокро коте, което сънува, че вече е птиче
и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети...
Или тъмната струйка кафе, очертала момиче.
Направи този жест - измисли ме с плитки катранени
с доверчиви зеници, които се учат да питат,
дай ми цаганска баница, намажи ми със слюнка раните,
запали като празнични свещи край пътя липите!
Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - 
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама  си е път, и гнездо, и яйце, и майка,
а когато пищи, се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.
Мая Дългъчева

image

ПЪТЕЧКАТА, КОЯТО твойте устни
по кожата ми мислено чертаят,
навярно е начало на изкуство,
чието име няма да узная.
От нея нишка топъл дъх остава -
невидим белег, че те имам още...
След миг ще се стопи. Ще те забравя.
Ала ще свети тялото ми нощем
от трепета на нежното изкуство
извивка след извивка да извае
пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят.
Мая Дългъчева

image

ТИХО!

Много е шумно! Грохот от думи ме блъска,
тътне в ушите ми, стърже, джомоли, писука...
Боже, навярно щастлив е щурецът зимъска,
с празен стомах, но най-сетне с тъпанче спукано.

Вече не искам да чувам! Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян...
Сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам.
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.
Мая Дългъчева

image

СТРАСТ

Тази есен е тъй разточителна,
сякаш Рубенсова жена - 
вместо гръд
се налива
мъчителна
обла, огнена, пищна луна!

Натежалите облаци дръзко
вият къдри на тъмни вълма.
Като гребен светкавица лъска
и от устрем
се счупва сама.

Притаен в тишина златолиста
трепне хълм -
влажен, сънен и гол.
Рой врабци - наниз топли мъниста -
се разсипват
в дълбокия дол.

Ако Бог е безстрастен,
тогава
тази есен е просто мираж.
Рубенс знае - картина не става
без нагон,
без копнеж,
без кураж.
Мая Дългъчева

image

ЖЕНАТА ПОЕТ

И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.

Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.

Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, влеможи, не-поети - 
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.

Навярно ни е пратена отгоре,
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.

Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.

Мая Дългъчева

image

...Лилави капчици бисерност...от "Съм"...и "Друга приказка"... Две стихосбирки на две поетеси - Татяна Йотова и Мая Дългъчева... 
С едната от тях сме се разхождали в необятната Страна на талантите, а другата предстои да надникне към мен и моя свят...:)
...Лилави капчици поетичност... от лилавото ми настроение...:)
...Почувствахте ли вашия стих?... Познахте ли го?...
Ще ми е приятно, ако съм успяла, пътувайки по лилави пътечки, прелитайки над облачни замъци, да достигна до вас...
С люляково галеща усмивка... Ася....:)




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. luben - Каква
20.01.2009 17:33
дълга и много виолетова романтична вълна ;)
цитирай
2. anastasiia - luben:)
20.01.2009 17:51
Лилаво е времето...
Лилав е просторът...
Лилав е светът на летящите хора...;)
И съвсем обяснимо е "виолетово романтична" дългата ми вълна...;) Та нали лилавото е цветът на Любовта!:)
Ти избра ли си Твоето стихотворение?:)
цитирай
3. exibella - :)))))))))
20.01.2009 18:04
Я колко лилавооооо...:))))))
Усмивкаааааа!:))))
..................................................................
"Пътечката която..." :)
цитирай
4. anastasiia - exibella, "Пътечката, която..."...:)
20.01.2009 18:15
Мммм-да... Това си е "начало на изкуство"!:)))
Ммммного добро стихотворение!...:)
Ами...нека и аз един път да съм в лилаво настроение!:))))
Усмивкииии!:))))
цитирай
5. martiniki - ...
20.01.2009 18:18
"Друга приказка" е чудесна стихосбирка, мноого ми допадна
цитирай
6. anastasiia - Марта,
20.01.2009 18:26
специално за теб...

ДРУГА ПРИКАЗКА

Не е дошъл мигът.
Не е дошъл
векът, през който трябва да те срещна.
В коя гора ли бродиш -
сам и зъл,
а аз те чакам - зла, сама и смешна.

От паяжини
риза ти плета.
Какво ли знае малката Елиза...
Парливите копривени листа
са ласка,
щом развръзката е близо.

Очакването
може да е дар,
ала когато му се вижда края.
Кошмар е да си гатанка в буквар,
която своя отговор
не знае.

А той е ясен даже за дете,
обаче, ако го четеш отгоре:
от паяжини риза
кой плете,
езика на цветята
кой говори...

Навярно ти си също
малко луд?
И чак пред лудницата ще се срещнем?
Ще те позная - с жестове на шут
и жаба,
на която шепнеш нежно.

И ще се струтят всички векове,
когато имената си узнаем.
Ще кажеш: "Палечке,
небето ме зове!"
А аз: "Здравей!
Приятно ми е, Мая."

Мая Дългъчева

Това е едноименното стихотворение от стихосбирката "Друга приказка"...
Поздрави, Мартичка:)
цитирай
7. luben - oт повечето по някой стих или ред
20.01.2009 18:29
не намерих точно моето в цялост :) Хареса ми вълната, в дължината и ;)

Мисля си, че любовта приема различни цветове. Или никакви. Сега явно при теб е дошъл лилавия.
цитирай
8. anastasiia - luben, явно за теб
20.01.2009 18:34
любовта е като онази река, която непрекъснато сменяла цветовете си... Приказна река...:)
Харесала ти е необятността на лилавото..., разбирам...;) В лилавото можеш да се "гмурнеш" и да се чувстваш прекрасно...:) А дължината..., всъщност е безкрай...
Да, лилава съм... И ми е хубаво...:)
цитирай
9. bovari - "СЛУЧВАМ СЕ"
20.01.2009 19:40
Ако можех да пиша стихове, сигурно точно така бих се изразила!!!
Утре ще се върна в другите стихове(светове). копирах си ги;) с извинение, без позволение.;)
Поздрави!
цитирай
10. anastasiia - bovari, чудесно!...:)
20.01.2009 19:48
Копирала си ги, значи са ти харесали...:)
Радвам се..:)
И..."случвай се"...!:) Прекрасно е...
Прегръдка...:)
цитирай
11. martiniki - даа,
20.01.2009 20:02
благодаря ти, Ася, и аз ще пусна едно от нея - есенно

Есенност

Неутолима като глад на великан
безмилостната есен ме поглъща.
В корема и клокочи дъжд пиян,
кървят листа и нищо не е същото.
А беше друго. Помня - ласкав дъжд
очите ми целува без да пита -
непостоянен, като хубав мъж,
след който по-щастливи спят жените.
И помня още младите листа
снега оттърсват със зелени тръпки,
а в жилките им блика пролетта
със сладко обещание за пъпки...
Нима не са едни и същи тук
дъждът, листата, моята усмивка?
Мълчи душата, свита на юмрук
под мразовита вятърна завивка.

В бездънния търбух на есента
любовите без думи се събличат.
До шал от нежност мятат песента,
а гола, любовта на смърт прилича.
Но как да обясниш на някой луд,
че е сменен часът на чудесата,
щом Господ е изваял с толкоз труд
усмивчицата му, по детски свята?
И как да обясня на моя син,
че само чифт криле не ми достигат
да гребна залеза - стопен рубин,
додето планината вежди вдига?
Крещя на дъщеря си с шепот глух:
Не знам къде се учи за принцеса!
На есента в усойния търбух
и шлейфът ми прилича на завеса.

Това дотук наум си го крещя.
Лицето ми се смее обичайно
в очакване да плисне пак нощта
и да измие тъмните ми тайни.
А може би с протегнат лъч любов
ще омагьосам есента сурова -
в следите на дъжда, за флирт готов,
ще светне капка - сребърна подкова,
а есенния пъстър листопад
ще ме загърне в топлата си дреха?
Ако успея - заповядай, свят,
да ти отчупя къшейче утеха,
покорни да приседнем и за миг
да чуем как врабчетата чирикат
на мъдрия си птичешки език,
че есента е цветето в петлика.


Мая Дългъчева


цитирай
12. diamant1965 - Моят стих. . . Трудно е да си избера, ...
20.01.2009 20:04
Моят стих...Трудно е да си избера, защото всеки един от тях ме грабва... "Като мислиш за мен" като че ли е най-близо до мен!
Благодаря ти отново за люляково-нежният постинг!
цитирай
13. cornflower - Благодаря ти, люлякова...
20.01.2009 20:07
Благодаря ти, люлякова...
цитирай
14. evprepia - Прекрасна разходка по романтични ...
20.01.2009 20:20
Прекрасна разходка по романтични пътечки с люлякови усмивки и лилави капчици поетичност...
Почувствах ги
цитирай
15. allbi - Ася,
20.01.2009 20:26
лилави усмивки от мен за
цялата лилавост...
Поздрав!
цитирай
16. anastasiia - Марта...:)
20.01.2009 20:52
...И аз ще продължа...

ПОСВЕЩЕНИЕ

Тя е смешна понякога - романтичка наивна!
Още детство в очите й свети.
Ако тайничко нощем нанякъде кривне -
пие вино с мъртви поети.

И е тъжна понякога, и мълчи необятно,
но така се срамува да плаче,
че сълзата набола се търкулва обратно
и след себе си въздуха влачи.

Като въздух я дишам - незабележимо.
Просто знам, че е тук. Че е близо.
Като дъх от коса. Като кукла любима.
Като нокти, до кожа изгризани.

Просто знам, че е тук. и е толкова хубаво
някой с тебе в студа да трепери.
Вдън гори Тилилейски да се изгубя,
тя едничка ще ме намери.

Тя е прошка без глас, мъдрост, страх посреднощ
и запалена мълком свещица.
Подари ми очи, да живея в разкош -
виждам, в дюлята зреят жълтици!

Подари ми небе, подари ми земя,
а отплата за нея аз нямам.
Само няколко стиха, с които ръмя
под клепачите мокри на мама.

Мая Дългъчева

Мартичка, днес се чух с Мая по телефона и още съм под емоциите и впечатленията на общуването с нея...:)
Поздрави и за теб, любимост...:)
цитирай
17. anastasiia - diamant1965, "Като мислиш за мен..."
20.01.2009 20:57
е страхотно!...Толкова всеобгръщащо и хубаво...
Благодаря ти за нюанса лилавост, с който ме дари, като ми гостува в люляково-лилавия пост...:)
цитирай
18. anastasiia - cornflower:)
20.01.2009 20:59
И аз ти благодаря...
Ето за теб нещичко...люляково...:
"Кладенчето в двора
все бърбори,
че водата
в клетка
не живее.
Косът го поглежда
и се смее." /М. Дългъчева/

Прегръдка, люлякова, Люба...:)
цитирай
19. anastasiia - evprepia, всяка капчица
20.01.2009 21:01
една малка Вселена... Сигурна съм, че си се докоснала до своята...
Приятно ми е, че си тук...:)
Идвай отново...Така ще обогатяваме нюансите на лилавото... А това си е истинско богатство!:)
цитирай
20. anastasiia - allbi:)))
20.01.2009 21:05
Аз се чудех от къде ли е този рояк лилави усмивки!:)))
А то, кой бил тук!:)))
Благодаря ти, Албенка....:)
Само като се появиш, ми става поетично едно...такова...:)))
И ооооще по-лилаво!:)))
И от мен усмивки и прегръдки, разбира се в лилаво!...:))))
цитирай
21. boris66 - boris66-anastasiia
20.01.2009 21:34
Ти наистина си мого лилава. Ти си само цвят лилав, люляк си, люляк си, а и също така, обичаш Тъмновиолетовите !!!И обичаш да ядеш виолетки, бонбони и да ползваш може би люляков парфюм френски!
цитирай
22. melsun - :))
20.01.2009 21:34
Красиво, люляково поетично
в стихове и нежно романтично,
пеперудена въздишка долетяла
воалът на Луна обвива мене цяла...

Много красиви стихове!! Трудно ми е да си избера един! Люлякови поздрави от мен!!:)))
цитирай
23. anastasiia - boris66, аз живея
21.01.2009 00:47
в Страната на Тъмновиолетовите!:) Имам островърха лилава шапка..., лилави обувки, на които щом се завъртя три пъти, мога да полетя на където си поискам...:) Почти съм като Дороти от Страната на Оз...;) Само че съм Ася, от Страната на Тъмновиолетовите... чудеса...:)
Да...и обичам виолетки...:)))
Поздрави в лилаво, мнооого усмихнати!:)))
цитирай
24. anastasiia - melsun, направо ме омая...
21.01.2009 00:59
със стихчето си...романтично...:)
И лунно усмихната,
пеперудено литнала,
сияя в лилавост...:)
Поздрави люлякови и от мен...:)))
цитирай
25. bizcocho - От къде откри тооолкова много ли...
21.01.2009 02:37
От къде откри тооолкова много лила:))) и стихиве! чувствах се като риба във вода:))))))))) благодаря!:)
цитирай
26. newgirl - :)
21.01.2009 10:52
Невероятни стихове :) Дори само един от тях е предостатъчен ако има на кого да го кажеш.

Пожелавам ти щастие :)
цитирай
27. анонимен - Лилави думи в лилав постинг, на лилав фон,
21.01.2009 11:43
любимец е тук този цвят!:)))
Поздравления, защото е много пролетно и живително!
цитирай
28. anastasiia - bizcocho, лилавото
21.01.2009 11:51
е моята стихия..., Вселена...
В с/ц/вета на Лилавото се чувствам страхотно!:)))
Плувай в лилавата необятност...:)
Радвам се, че си тук!:)))
цитирай
29. anastasiia - newgirl, да, така е...
21.01.2009 11:54
...И един е достатъчен... Дори фразичка от стих е достатъчна...
Но аз толкова си обичам поезията и хубавите стихове, че не мога да се спра... Харесаха ми много стихове от стихосбирките на двете поетеси. И затова ми се искаше да достигнат и до вас, приятелите ми от блога...:)
Благодаря ти...за пожеланието...:)
Бъди ми щастлива и ти!:)))
цитирай
30. anastasiia - vishnichka, всичко хубаво на този свят
21.01.2009 11:56
е ЛИЛАВО!:)))
Лилавото ми е любимост... Прави ме...някак истинска..., свободна... Дори...още по-вълшебна..:)))
Благодаря ти за хубавите думички:)
Нека да е пролетно и живително вътре в нас....:)
Прегръдки..., лилави!:)))
цитирай
31. monna - Ася, много красива ,лилава нежност, си показала..!
21.01.2009 12:01
Давам ти още, нека да те залива и да се къпеш в нежност и романтика..! Заслужаваш го, слънчева, Ти!

http://www.youtube.com/watch?v=cBJeeurMfIA&feature=related
цитирай
32. anastasiia - monna, благодаря ти...:)
21.01.2009 12:07
Изящни, нежни, красиви орхидеи... И тази музика...Докосва, гали, нашепва...:)
Благодаря ти, любимо, нежно, Синьо цвете...:)
Мнооого от лилавите ми усмивки за теб...:)))
цитирай
33. elineli - Усмихваща се :))))
21.01.2009 16:28
Днес ми е безкрайно трудно да си тръгна оттук.Напълнила си чашата ми догоре!!!!!!Благодаря ти Люляче Любимо :))))
цитирай
34. monna - Ася, денят преваля,...но нощта...настъпва.!
21.01.2009 16:45
Да ти е лилава нощта...с лилави пеперуди..!
И..още..:

http://www.vbox7.com/play:60f45483
цитирай
35. zaw12929 - Полилавях толкова много Браво!
21.01.2009 16:54
Полилавях толкова много Браво!
цитирай
36. galinabg - Лилаво-красивата ми
21.01.2009 20:20
Анастасия!Прекрасна си!
цитирай
37. exibella - Лилава прелест си ми ти!:)))
21.01.2009 20:22
Прегръщам те! :)))
цитирай
38. eleonoraknyazheva - Благодаря ти
21.01.2009 20:29
за страхотната Мая. Всеки нейн стих е уникална вселена, която живее собствен живот. И се радвам, че сега отново се докоснах до тях.)))
цитирай
39. enjoy6 - Благодаря ти
21.01.2009 20:46
за прекрасния подбор на люляково настроение!
Много ми харесаха стиховете на тези твои любими поетеси!:)))
Многоцветна и щастлива седмица ти желая!
цитирай
40. lubara - Здравей , цвят лилав !
21.01.2009 21:21
И лека нощ !
цитирай
41. krotalka - Любимият ми цвят!
21.01.2009 23:43
В момента сме на една цветова вълна.
Хубави стихове си подбрала!
Днес си люляково момиче!
цитирай
42. anastasiia - elineli, въобще не си тръгвай!:)))
22.01.2009 00:48
Отпивай от чашата си...Тя все пълна ще остане...:)))
Фениксово цвете, мило, обичливо..., мноооого прегръдки, от нашите...:)))
цитирай
43. anastasiia - monna, нощта настъпи...:)
22.01.2009 00:54
"Лилава нощ, с лилави пеперуди...
Предчувствие за обич се пробуди..."
Лилава нощ...
Прекрасна и омайна...
Благодаря ти, Синьо цвете...:) Стилно лилава песен...:)
Прегръщам те...:)
цитирай
44. anastasiia - zaw12929, сега ще почувстваш
22.01.2009 00:55
уникалността на чувството да си в лилава необятност потопена... И самата ти да си лилавост...:)
Усмивки..., във всички нюанси на лилавото!:)))
цитирай
45. anastasiia - galinabg:)
22.01.2009 00:57
...Благодаря ти...
Полилавях/поруменях/...:)
Прегръдка лилава от мен..., топла и мила...:)
цитирай
46. anastasiia - exibella, песенна прелест
22.01.2009 00:58
си ми ти...:)
И аз те прегръщам...:)))
цитирай
47. anastasiia - eleonoraknyazheva, да...
22.01.2009 01:02
Стиховете й са такава необятност... Пътуваш, пътуваш... Безкрай... Вселена...
А всичко любимо свързвам с лилавото...:) И така поезията на Мая засия в лилави нюанси...:)
И аз ти благодаря...:)
Добре дошла в блога ми!...:)))
цитирай
48. anastasiia - enjoy6, само като се появиш,
22.01.2009 01:07
и се усмихвам още повече...:)))
Излъчваш толкова ведрост, позитивност...:)
Истински ми е приятно, че ти харесаха стиховете...:) Нали знаеш, че хубавата поезия има вълшебната сила да насища с многоцветност дните ни, пък и не само... Ето, мен ме оцвети в лилаво...И то във всичките му нюанси...:)))
Прегръдки и усмивки/лилави/:))))
цитирай
49. anastasiia - Здравей, lubara!:)
22.01.2009 01:10
Един "цвят лилав" ти се усмихва...:)
...И ти пожелава "Лилава нощ!"...
цитирай
50. anastasiia - krotalka, люляково ми е...
22.01.2009 01:14
И теменужено...
Лилаво, лилаво...
Значи и на двете ни е любим цвят!:) Цветът на Любовта... и на Хуан Миро...:)
Приятно плуване по вълните на лилавото...:)
И...прегръдки...:)))
цитирай
51. cornflower - поправка
22.01.2009 18:38
метличина Люба
цитирай
52. letisi - красиви стихове:))красиви чувства:))
22.01.2009 22:28
раждат красивите мигове...поздрави и много усмивки..лилави:))
цитирай
53. lion1234 - Ах,
23.01.2009 11:19
какви лилави бисери е нанизала в лилавата си приказка лилавата фея Ася!
Първият бисер, който си харесах е стихото ,,Съм'', естествено, защото оттам ме поглежда крадешком ,,готовото за случване настояще''!
Вторият бисер е стихото ,,Страст'' - тук има една изненада: обикновено сезоните на страстта са пролетта и лятото, но тук изненадващо страстта избликва от...есента, която обикновено свързваме с носталгията, спомена, меланхолията, копнежа. Как есента се оказва изведнъж извор на страстта?
Отговорът:,,Тази есен е тъй разточителна...'' Разточително е преливащото от изобилие, излишък,плодородие, които биват освобождавани/дарявани на другите/ чрез страстта. Неслучайно тук присъства и Рубенс с неговата ,,пълнота''. Есента носи страстта и чрез напрегнатите облаци, освобождаващи мощния си заряд в светкавиците.
Самата лилава светкавица е третият бисер, защото нейният мигновен ОТБЛЯСЪК осветява истината на битието: в мълнията е истината, напомня ни ,,тъмният'' Хераклит! И като добавка: ФЕНОМЕН от гръцки означава...,,ОТБЛЯСЪК''!
И, накрая, четвъртият бисер е стихото ,,Жената поет'':,,...Но истинският лебед бяло пее/и гали тинята, и плаче скрито,/ додето блатната коричка изтънее/ и бликне езерна вода...'' - ето тук е ,,тайната небесна'', изпратена отгоре: задачата на поетесата е не да се превърне в патица, обсебена от мъртвото, неподвижно блато, а напротив - да бъде лебед, претворяващ последното в жива, бликаща езерна вода!
Благодаря ти за прекрасните бисери, Ася! Поздравления и за талантливите поетеси!
цитирай
54. anastasiia - cornflower:)
23.01.2009 11:55
Прегръдка, метличина Люба...:)
Цветно уханен ден!...:)))
цитирай
55. anastasiia - letisi:)
23.01.2009 11:56
Букет крисиви мигове, красиви чувства...за теб...:) Обезателно лилави..;)))
цитирай
56. anastasiia - lion1234... И аз ще възкликна "Ах!..."
23.01.2009 12:06
на поетично хубавия ти коментар...:)
Джош, толкова ми е хубаво, като чета, какво си ми написал...:) Прочел си всички стихове задълбочено и си си уловил лилави "бисерчета"...между тях..:)
И аз като теб, си отделих "Страст"/тази Рубенсова есен.../ и "Жената поет", която пее бяло...:)
Благодаря ти...бяло, пеещо...:), цялата в лилави отблясъци/родени от светкавица/...:)
Ще предам поздрави на поетесите...Обезателно!...:)
Прегръдка, Джош...:)
цитирай
57. mmmmmmmmm - Много фин
23.01.2009 14:50
човек е подбрал тези стихове:)))
Достигат бързо душата и сърцето.Пленяват.
Поздрави с благодарност,Ася:)))
цитирай
58. basta - любимият цвят на дъщеря ми! аз съм ...
23.01.2009 16:54
любимият цвят на дъщеря ми!
аз съм повече по небесносиньото, но пък стиховете са страхотни - докосващи и силни! :))
поздрави!
цитирай
59. anastasiia - mmmmmmmmmарианка...:)))
23.01.2009 21:36
Остани запленена, поетично вдъхновена..., поривна...:)
Само един много фин човек може да изпрати поздрави с благодарност...:)
От мен още повече...:)))
И прегръдки...:)))
цитирай
60. anastasiia - basta, значи си имаш
23.01.2009 21:39
едно люляче в къщи...:)))
А ти си небесно синьо облаче...:)
Много ми е приятно, че стиховете ти харесват...:)
Добрата поезия може да стори с нас вълшебства...:)
Поздрави и от мен, мнооого усмихнати!:)))
цитирай
61. exibella - Мноооого лилаво да ти е утре:))))
24.01.2009 00:21
Прекрасна Събота ти пожелавам! С мнооооооооого прекрасни емоции:))))))
цитирай
62. anastasiia - exibella:)))
24.01.2009 00:22
Да ти се връща и на теб - и прекрасната събота, и прекрасните емоции...:))))
И след това и двете ще си разказваме...:)))
цитирай
63. exibella - Асенце...
24.01.2009 00:26
Обичам те! :))))
лека нощ...
и да сънуваш.........ангелчета...:))))))))))))))))))))
цитирай
64. anastasiia - exibella:)))
24.01.2009 00:31
Спасимирка, лека нощ...:)))
И...лилави сънища!:)))
Благодаря за....ангелчетата...:))))
И аз с обич...:)))
цитирай
65. stasja - чудесни
24.01.2009 13:08
стихове си подбрала, на чудесни поетеси!
поздрави, Ася! :)
цитирай
66. anastasiia - stasja:)
25.01.2009 17:23
Много ми е приятно, че ти харесват..., точно на теб...:) ...Още една чудесна поетеса в моя блог!:)
Поздрави и мнооого усмивки...:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anastasiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 5877160
Постинги: 400
Коментари: 14490
Гласове: 49747
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031