Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2009 18:09 - "...А как ухае радостта? -
Автор: anastasiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 11333 Коментари: 36 Гласове:
0



попитах птичите ята.
"На вятър, спал в цветя - дочух. -
И на гнездо със  топъл пух..."

...Точно с такива усещания и ухания се изпълвам цяла..., като си помисля за една моя сияеща приятелка... Мая...:) А това, с което започнах, е куплетче от стиховете й към песен... "Бал на радостта"... Тя е човекът, който винаги ми грее...и ме зарежда...и ми свети!...:) И когато получих тези дни писмо от нея, писмо, в което ми изпращаше "стихове за по-сладка събота"..., ми стана тоооолкова сладко, че реших да споделя това, което ми изпрати и с вас, приятели...:)
Стиховете са на една приятелка на Мая... Казва се Елица Мавродинова... Млада и много талантлива поетеса! Може би някои от вас познават поезията й... Но аз, самата, така се впечатлих, че реших да ви напиша някои от тях...
Атлас

 

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.

Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес,
светът е легнал целият в ръцете му.

И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.

И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.

А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.


Една друга Мария

 

Мария, Мария...
не ти ли омръзна
от толкова песни и притчи?
Не се ли износи,
не ти ли измръзна забрадката
все да обичаш

и все да те сричат,
и все да те пишат,
и все да те плачат, Мария?
Не ти ли се вика?
Не ти ли се диша?
не ти ли се ще да откриеш,

че вместо Жената
си просто жена
от жили и скръб, и пръсти?
И вместо икони
да раждаш деца,
дето не носят кръстове?

Мария, Мария...
не ти ли е мъчно
за някое утринно село?
За някоя мъничка пръстена къща?
За някой добряк дърводелец?

Отварям ти стих за врата -
да те скрие.
Химните да отминат.
Свали ореола и влизай,
Мария.
Като жена без име.

 

Песничка за хората

 

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.

...

За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.

 

Момчиловци

 

Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Карамелено-обла,
като глътнала огънче риба.

Тук човекът с очи като корени
и вековна усмивка под мишница
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища.

Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал

с тея двете ръце. И с душата си
дето вечно е пълна със борове.

Боже, колко е стара Земята!
тук скалите са станали хора.

А небето е някак голямо...
да подскочиш за миг - ще потънеш.
И си имат два кръста. А няма
даже намек за някой разпънат.

 

 

Ела си

 

Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.

Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Елица Мавродинова

...Сигурна съм, че ще почувствате радостта от съприкосновението с хубава поезия...  Онази, оранжевата радост..., от която ви е пълно... и цялостно...

image
А ето я моята светла Маечка...:)
Мая Дългъчева... Знам, че обичате поезията й... Но може ли нещо, сътворено от такъв човек да не се обича!...:)


Тагове:   мая дългъчева,


Гласувай:
0



1. lubara - Лятото радостта ухае на море!
29.06.2009 18:32
Ася, на море няма ли да ходим! И ние душа носим, може ли така!
цитирай
2. paps - :)
29.06.2009 18:34
:)
цитирай
3. anastasiia - lubara...и на море ухае радоста...:)))
29.06.2009 18:38
Ама мноооого даже ухае на море... И на морски вятър... И на пясък, с всичките миди и водорасли...:)
Ще ходим на море, разбира се!:))) Като чайка съм се устремила натам... :)
Ооооще малко...:)))
Поздрави, Любо...:)))
Развесели ме, да знаеш...:) Затова ще ти изпратя цяяяяло ято весели усмивки...:))))))
цитирай
4. anastasiia - paps :)
29.06.2009 18:40
Когато се усмихвам, усмихвам се цялото си сърце...:)
Може и така нали? Съвсееем мъничко перефразирах една хубава мисъл на Конфуций...;)
Поздрави, усмихнати, разбира се...:)))
цитирай
5. exibella - Ммммммм, какви хубави стихотворения:)
29.06.2009 19:02
И много готина снимка:)))))))))))))
цитирай
6. cornflower - Винаги ме усмихваш, защото си ис...
29.06.2009 19:05
Винаги ме усмихваш, защото си истинска!

Днес се видях с Митко шаблата и си говорихме за теб.
Поканих го на нашата Джулая, а ти, а ти, не се ли нави да дойдеш?
цитирай
7. anastasiia - exibella, мммммммм, кой бил тук!:))))))
29.06.2009 19:11
Благодаря, Спасимирка...:)))
Радвам се, че ти харесват...
Мен лично много ме впечатлиха... Различна, интересна поезия...
цитирай
8. anastasiia - cornflower...:)
29.06.2009 19:16
Хей, Метличинке, ама и ти как ме усмихна!...:)
Разбира се, че ми се идва... Даже много... Ама си имам куп неща, точно около тази дата... Като например, една сладка рожденичка, която мнооого обичам... и която тръпне и очаква най-хубавото си детско парти...:)))
Пък и други, различни задачки...:)
Ехеее, видяли сте се с Митака...:))) Той ми обещал да ми сготви една...такава вкусна рибена чорба...:))) Поздрави го специално от мен!:)))
А за теб...прегръдки...:)
цитирай
9. tili - Страхотна поезия!
29.06.2009 22:18
************
цитирай
10. eien - Как ли? Как ухае?
30.06.2009 06:07
На Вас!
цитирай
11. anastasiia - tili, да...
30.06.2009 09:03
Радвам се, че си тук, Лили...:)
...И почувства...
цитирай
12. anastasiia - eien :)))
30.06.2009 09:04
Ех, че хубаво!...:)))
Прочетох....и наистина..., цялата съм РАДОСТ!...:)
Прегръдка от мен....:)
цитирай
13. krotalka - Ася,
30.06.2009 09:21
страхотни стихове! Момчиловци оживя такова каквото го помня.
цитирай
14. anastasiia - Кроти, точно това стихотворение
30.06.2009 09:27
много ми хареса... Може би, защото обичам Родопите... И това голяяяямо небе, в което може да потънеш.... А нощем звездите са като... круши..., жълти и зрели...:)
Стихове, които сътворяват в нас картини...И то картини, които оживяват...
цитирай
15. cornflower - за
30.06.2009 12:25
рибената чорба - ще водя гостите си на брега при бай Пешо - при него е класика!
цитирай
16. anastasiia - cornflower...:)
30.06.2009 12:35
Ммммм...., вече ми ухае на море... и разни вкусни неща...;))
Прегръдка, Метличинке...:)
Пожелавам ти/ви/ най-страхотните и хубави изживявания...:)
цитирай
17. chinaware - И аз прочетох..
30.06.2009 13:54
Прекрасни стихове .... А този стих -

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.

точно този стих спечели и поетичен конкурс, мисля, че не греша......
Усмихалце, стиховете на Елица наистина са великолепни. В крайна сметка - или го можеш, или не.., вдъхновението и поетичния талант са от Бога дадени , а в този случай той е дал.., дал.. дал...
цитирай
18. lion1234 - Само един талант...
30.06.2009 14:19
може така изкусно да преплете Небето и Земята, облени от една вълнуваща топлота и онази човечност, която уж всички дъбокомислено коментираме и разбираме, но все по-малко и по-малко демонстрираме!
Много се радвам за Елица, а и за моя съученик Богдан/ баща й/ - изключително сериозен и интелигентен мъж! Поздрави и на двамата!
Благодаря ти за прекрасната изненада, Ася!
Усмихнат ден!
цитирай
19. hristam - А самата Елица е дъщеря на
30.06.2009 14:29
наша приятелка! И аз страшно съм впечатлена от поезията й. Вдъхновявала ме е неведнъж.
Изненадах се много приятно, Ася. Благодаря, слънчице :)))
цитирай
20. anastasiia - chinaware, да..., стихотворението "Атлас"
30.06.2009 15:02
е наградено, мисля, на поетичния конкурс в Димитровград!
И си абсолютно права - господ дал, дал... Много талантливо момиче!...
Една такава...необикновена поезия, различна...
А на теб, мила Юли, ще ти се усмихна/нали съм си "усмихалце"/...и ще усетиш как ще грейне деня ти...:))))
цитирай
21. anastasiia - lion1234, приятно ми стана,
30.06.2009 15:13
че с този пост съм те зарадвала!:)
Да, Елица е от Кърджали..., а сега се оказва, че си и съученик с баща й...
На мен пък тези стихове ми ги изпрати моя приятелка - поетесата Мая Дългъчева... Защото знае, че обичам хубава поезия...
...За да стигнат тези стихове и до теб...:) Или както се казва - "Неведоми са пътищата господни!"...:)
Наистина Елица е уникално талантлива. Аз прочетох и други нейни стихове... Докосната е, целуната е от Бог...:)
Поздрави, Джош...:) И разбира се - усмивки!:))))
цитирай
22. anastasiia - hristam :)))
30.06.2009 15:19
Значи винаги, когато искаш приятна изненада, идвай тук, при мен, Хриси!:)))
А сега сериозно... И аз съм много, много впечатлена от стиховете на Елица! Чудесно е, че познаваш родителите й...:) То си е цяло богатство да общуваш с такива хора!
А сега..., направо ще те засипя със слънчеви усмивки!...:))))))))))))
цитирай
23. viarkata - На мен много ми хареса
30.06.2009 15:23
стихотворението "Ела си"!
А на Мая Дългъчева имам "Пъстри приказалки"! Пъстра и много хубава книга!
Поздрави, Асе!:)
цитирай
24. anastasiia - Хей, Вярче..:)
30.06.2009 15:30
Прекрасно е, че имаш отношение към сериозната поезия...:)
А това стихотворение наистина е много хубаво, човешко...
"Пъстри приказалки" и на мен ми е мнооооого любима книжка...:)
..."Врабчета с розови перца
кълват трохи порозовели,
изгряват розови слънца
и вечер розова се стеле.
Блещука розова роса
по вечно розови елхици
и баба, с розова коса,
поднася розови мекици...
Потънал в розова мъгла,
светът намига и се смее -
през розовите очила
по детски всичко розовее!" /Мая Дългъчева/

Знам, че розовият цвят ти е любим, затова ти избрах това "розово" откъсче от "Пъстри приказалки"!:)))
цитирай
25. obi4amvi - Лилаво ухае!
30.06.2009 16:22
И музика нежна звучи...
цитирай
26. kass - Но може ли нещо, сътворено от такъв ...
30.06.2009 16:30
Но може ли нещо, сътворено от такъв човек да не се обича!...:)

Не може...Чудесни са стиховете.
Поздрави и на двете...
цитирай
27. candysays - Прекрасни стихове!!!
30.06.2009 16:55
Истински съм впечатлена, да знаеш! :)))
Много ти благодаря за тях! Заслужават си четенето 100%.
Поздрави, Асе :-*
цитирай
28. anastasiia - obi4amvi, добре дошла в моя блог!...:)
30.06.2009 18:17
Да... Когато съм в хармония със себе си и света, ми е лилаво...
А хубавата поезия винаги ме дарява с нещо повече...
Лилави калейдоскопни частички танцуват...:)
цитирай
29. anastasiia - kass :)
30.06.2009 18:19
Радвам се, че стиховете ти харесаха...:)
Поздрави и за теб!...:))
цитирай
30. anastasiia - candysays, човек като теб
30.06.2009 18:22
винаги ще оцени хубавата поезия!...:)
Хубаво е, че си тук, Канди...:)))
Поздрави и за теб!:)
И куп усмивки...:))))
цитирай
31. enjoy6 - Ех, че хубаво :)
30.06.2009 21:09
Мноого красиви стихове, Асенка!
Мисля, че познавам част от творчеството на талантливата поетеса Елица Мавродинова, получила признание на не един конкурси.
Благодаря, че ни търкулна и подари тези скъпоценни бисерчета!:)))
цитирай
32. anastasiia - enjoy6, вие май двете сте и от един град!:)
30.06.2009 21:13
Мила ми, Мина...:) От това, че споделих с теб стиховете, ми стана още по-пълно, оранжево радостно и хубаво...:))
А Елица е прекрасна и много талантлива млада поетеса! Покрай една друга много сладка и любима моя поетеса - Мая Дългъчева, успях да се докосна и до стиховете на Елица... И толкова ме омагьосаха, че реших да ги споделя и с приятелите си, тук!...:)
Усмивки, бисерни, искрящи..., топли, мноооого...:))))
цитирай
33. sestra - Хей, Ася! и аз съм щастливо ококо...
30.06.2009 21:40
Хей, Ася! и аз съм щастливо ококорена от тези стихове/ако някой въобще е като мен/ Благодаря ти за Елица!
цитирай
34. nikikab - Mного любима поезия! аз най-си ...
30.06.2009 22:20
Mного любима поезия!
аз най-си харесвам "Песничка за хората"
цитирай
35. anastasiia - sestra, запази си състоянието
01.07.2009 12:52
на щастливост/ококорена/...:))
Хубаво е, че идват хора, които харесват тази поезия...:)
Усмивки от мен!:)))
цитирай
36. anastasiia - nikikab, много е хубава тази "Песничка за хората"...:)
01.07.2009 12:54
Напомня ми по някакъв начин, дълбоко човешки, "Продавач на надежда" на Джани Родари...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anastasiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 5877084
Постинги: 400
Коментари: 14490
Гласове: 49747
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031