Прочетен: 16909 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2011 16:39
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: БОДИГАРДЪТ!
На smile999 -
През 1993 година заминах на работа в посолството ни в Скопие. С нас взехме и кучето, афганската хрътка Шер.
Снабдихме се с необходимите документи, които се изискват по закон за преминаване на границата с кучета. Приятели ни казаха, че граничните власти се отнасят към кучетата благосклонно и няма да имаме проблем. Същите хора ни разказаха, че на една друга граница служителят се заял: потърсил им документ от ветеринарна служба, че кучето е здраво, не боледува от някакви кучешки болести. Как ли не се молили: не, та не! Не може! Извикали и някакъв началник, той още по-строг: дума да не става! Не може. Нашите хора се изприщили от притеснение при мисълта за връщане назад до София и обратно – това са стотици километри залудо ... И за проклетия документ – ден – два. Очертавало се и глупаво закъснение ...
Но, както казват – изход винаги има. Особено като си притиснат до стената. В главата на нашият приятел просветнало: попитал двамата строги блюстители на реда:
- А кучето може ли само да премине границата, без нас?
Двете фуражки се спогледнали изненадани и учудени във висша степен от простия въпрос. Че как можеш да спреш куче на границата? Кой е луд да го гони?
Началникът си сложил една много сериозна физиономия на лицето и отсякъл:
- С вас не може!
И след кратка пауза добавил авторитетно:
- За свободно скитащи кучета нищо не пише в Правилника...
Нашите хора се дръпнали няколко метра назад, пуснали кучето и потеглили с колата напред, а в страничното огледало виждали как кучето ги следва. Минава гордо, с достоинство и може да се каже, с гордо пренебрежение, пред смаяните погледи на граничните власти, а и на преминаващите в този момент други граждани.
Шер нямаше такива проблематични маневри / имахме документите, но никой не ги поиска/, седеше си гордо, гордо на задната седалка, като някакъв шеф, който отива на важна мисия.
След това многократно му се случваше да минава границата Деве Баир – Гюешево, даже бе наречен от един от македонските полицаи “бодигард”. При едно от преминаванията на граничния пункт, въпросният полицай запитва дружелюбно Дима /съпругата/:
- Госпожо, как не ви е страх да пътувате сама по тези опасни пътища?
При което Шер се надига от задната седалка и изръмжава едно застрашително “аууу!”.
- О о о, виждам, вие си имате бодигард! – казва респектиран полицая.
И се започна “македонстването” на Шер, за което вече нещо разказах в предишни разкази.
Знаех, че Дима и Шер са страхотно привързани един към друг. Но това което се случи ме изненада, колкото и да не е за вярване. Дали поради драстичната и неочаквана смяна на обстановката /най-вероятно!/, но се оказа,че Шер е не само привързан към Дима, а е направо ... зависим от нея! Става дума не за проста зависимост, а за такава зависимост, каквато е зависимостта на наркомана от дрогата!
Вярвате, невярвате – това е.
В това се убедихме още първия ден.
Трябваше да присъствам служебно на откриването на художествена изложба в Профсъюзния дом на културата “Кочо Рацин”. Облякохме се и тръгнахме, хлопнахме вратата зад себе си, но кучето започна да драска по вратата и да скимти. Постояхме на площадката между етажите. Скимтенето и дращенето продължи. Неудобно от съседите ... Какво ще си помислят хората за нас, новодошлите? Каква е тази кучешка патаклама още първия ден?
Върнахме се и му се скарахме, нахокахме го. Кучетото се смири и тръгнахме наново. Щом хлопнахме вратата и ... се започна наново! Същата истерия ... Върнахме се притеснени, Дима го погали този път, поговори му нежно, прочете му една лекция, че “ето на, ние имаме важна работа, налага се да постои сам” и Шер, като че ли разбра “важността” на ситуацията. Тръгнахме, застанахме за секунди на терасата пред вратата, тишина ...Е е е е, най-после: кучето ни разбра.
Отдъхнаме си и забързахме. Като излязохме на улицата пред жилищния блок се спряхме: стана ясно, че ... няма да можем да отидем на изложбата! Шер вдигаше такава патардия, че трябваше веднага да се върнем в жилището. Разбрахме, че Шер за нищо на света не пускаше Дима. .. Не приемаше да стои сам! Сам, без Дима – не!
А може би аз непростимо опростявам работата. Може би ние хората сме склонни да си обясняваме нещата по най-елементарния и разумен за нас начин. Ами ако “бодигардът” Шер не приемаше на никаква цена да изостави “обекта”, за който се чувства отговорен? Та той е бодигард? Несменяем. Винаги на пост!
Както и да е.
Решението на “дипломатическия скандал” дойде от само себе си ... единствено разумното, единствено възможното решение – взехме Шер с нас!
Както сами се досещате, влязох в изложбения салон сам, а Дима с кучето – отвън, в градинката. После Дима влезе за кратко да види изложбата, а аз – с кучето.
Урок от Шер: Така се решават спорните въпроси! ... Дипломация е това, не е лукова глава!
Изявления на световни лидери за нуждата ...
ЗЛАТКА КОЛЕВА: Работохолиците се нуждаят...
то е завинаги .Много добре е написано ...
Поздрави и хубав ден !
Поздрави!
26.04.2011 10:25
Покрай твоята история се сещам преди години как млада майка спокойно оставяше за 2-3 минути само бебето си на паркинга на Хипермакета докато купи нещо. Количката с детето се охраняваше от грамадна източно сибирска овчарка. Доближаването на непознати хора дори на метър-два до количката беше супер риск!
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)
Радвам се, че сте прочели разказчето за славната афганска хрътка Шер, истински и надежден бодигард!
Покрай твоята история се сещам преди години как млада майка спокойно оставяше за 2-3 минути само бебето си на паркинга на Хипермакета докато купи нещо. Количката с детето се охраняваше от грамадна източно сибирска овчарка. Доближаването на непознати хора дори на метър-два до количката беше супер риск!
"Кучкарите" днес имаме малка конференцийка.Ще споделим опит и весели историйки. След празниците това е здравословно.
26.04.2011 12:31
... Не го вземат насериозно. Макар, че той е повече от сериозен.
Поздрави!
26.04.2011 12:37
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)
... Ние "кучкарите" сме от една порода, щом тази тема ни събира и ни прави приятели. Нали?
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)
... Ние "кучкарите" сме от една порода, щом тази тема ни събира и ни прави приятели. Нали?
Не мисля, че само това, че сме "кучкари" ни прави приятели.Хората с добро, обич и толерантност в душите си, се усещат.:-)))
Колко ви е предано! Това се чете всяка секунда в очите му!
26.04.2011 14:17
Права си, че много често животните имат предпочитания към един човек от семейството. Как го избират, те си знаят. Но е сигурно, че чувстват любовта на всеки от семейството индивидуално.
Поздрави!
Соня
Валя
26.04.2011 15:55
Поздрави!
... Не обичат да се умилкват, но са предани и храбри приятели.
Поздрави!
26.04.2011 15:59
Соня
Поздрави!
Валя
Хубава и успешна седмица за теб!
... Не знаят или не могат да се радват, все недоволни и изнервени...
Хаха, това е върховно! Кучето е по-свободно от човека, може да минава всяка граница! На ви ся цивилизация, на ви ся държава, на ви ся телевизор, на ви ся граничар, на ви ся бодигард!
ЧОВЕКЪТ Е НАЙ-СБЪРКАНОТО ЖИВОТНО!
Единственото животно-роб, което обаче на всичко отгоре си мисли че е безсмъртнен роб!
Браво, Санде, много ми хареса. Само втората част е малко повече почовечена, аз мисля, че кучето просто иска простор, а не да слугува на някой. Кучето използва човека за храна, затова е готово да направи някои номера, та да може човекът-глупак да си мисли, че е нещо повече от кучето, демек господар. Нищо подобно!
26.04.2011 16:51
Хаха, това е върховно! Кучето е по-свободно от човека, може да минава всяка граница! На ви ся цивилизация, на ви ся държава, на ви ся телевизор, на ви ся граничар, на ви ся бодигард!
ЧОВЕКЪТ Е НАЙ-СБЪРКАНОТО ЖИВОТНО!
Единственото животно-роб, което обаче на всичко отгоре си мисли че е безсмъртнен роб!
Браво, Санде, много ми хареса.
Точно мислех как да се оправдавам пред теб за думата "бодигард", но ти казвам, че тази дума не е моя. Тя е на македонскиот полицаец. На македонските полицайци все им се иска да говорят като хора "на положение". И виждаш: не върви някак си полицаецот да рече: О о о о, вие сте си имали пазавантин!
Проста работа, нали?
Друго си е бодигард! Каква дума само, а?
Думата тук не е голяма беда, макар че е хубаво, че съм насадил параноя в тебе! Като даскала! Хехе! ;-)
За мен разказа свършва до тук
Останалото за това какъв добър приятел на човека било кучето са просто човешки заблуди. Кучето използва човека за храна и подслон. Точка. И аз ако бях куче щях да го правя.
26.04.2011 19:11
... Ние ли пазим кучето или то пази нас? Сигурно въпросът е неправилен. Когато има обич, всичко е взаимно.
26.04.2011 21:48
Няма ги и каракачаните, да ни кажат нещо за знаменитите им каракачански кучета.
27.04.2011 04:40
... Благодаря ти. Ще прочета за Боби. Зная историята за кучето на Анатолий Луначарски, което след смъртта му с месеци обикаляло Москва и го търсело. Хората го познавали и казвали: Това е кучето на Луначарски, още го търси!
Наскоро един познатот Банкя ми разказа как оставил кучето си при близки в Пловдив. За 4 дни кучето се върнало в Банкя, намерило го. Звучи невероятно.
Диамант е това, многокаратов - пази се неотлъчно!
Чудесен разказ, благодаря за споделянето!
И хубав първоюнски ден :)
Диамант е това, многокаратов - пази се неотлъчно!
Чудесен разказ, благодаря за споделянето!
И хубав първоюнски ден :)
***
Любов за любов. Колко е просто, но човекът понякога подценява животинчето...
***
Интересно е това, което разказваш. И вярно.
Думата тук не е голяма беда, макар че е хубаво, че съм насадил параноя в тебе! Като даскала! Хехе! ;-)
За мен разказа свършва до тук
Останалото за това какъв добър приятел на човека било кучето са просто човешки заблуди. Кучето използва човека за храна и подслон. Точка. И аз ако бях куче щях да го правя.
Кучето съществува заради Човека, макар, че Човека не винаги разбира това. Това е връзка на ниво Творец на живия и неживия свят. Няма случайни работи.