Изпий една маргарита някога с мен

Не искам да бързаш.

Но времето тича

По своите малки задачи.

 

Ще бъде весело,

Или само красиво.

Аз не разбирам от тези неща,

Интерлюдия към безкрая, наречен докрай

 

Две части текила, една част теб,

Солта е по избор.

Ледът от хладилник.

Кожата ти е неистово сладка.

 

Но ние не бързаме. Нямаме никаква цел

Само се бавим по пътя, преди да се спрем.

Мога да изпиша надгробния паметник до рохката пръст.

А ти ще засадиш цвете.

 

След това, ще се любим и незабавно

Ти ще се качиш върху мене,

Aз ще пропускам умишлено

Паузите

 

Животът приключва, без увертюра.

А има толкова още. Текила, и сътворение.

Ще си купя една лимонада

От магазина

Много е приятно да установиш,че след Големия Взрив тук-там (и в този блог) още има мъже с правилни приоритети.За Сътворението и употребата му. :)))))

Щом солта за теглилата е по избор,я предпочитам директно от кожата След Това.Може и с малко лимонада. ;)))))


Весел ден! :))

дръзко и предизвикателно...Харесва ми стила!
Поздрави!

Създаваш стихове, както ябълковото дърво ражда ябълки. Дързостта ти обърква.
Някои стихотворения въздействат като юмрук право в стомаха, като зашеметяваща картина на Салвадор Дали. А други са като топла ласка, като нежна струна, като плач на тъгуващо дете... Но са хубави! И необичайни...Странни, навярно и ти сам си такъв.... Дерзай и твори! Поздрав!