...Дали всички ПОРАСТВАМЕ...и с времето, с годините постепенно изгубваме онзи изначален истински поглед към света...
...Допускаме ли да ПРОПУСКАМЕ  отблясъците на росата, сенките на листата...локвата, отразила дъгата...
...Допускаме ли да ...

...Вали...Тихо, кротко...
...Вслушвам се в дъжда...
..."Тихият пролетен дъжд звънва..." изплува в съзнанието стих-звън от детството...

   ...Гледам към една картина...
Високи, стари дървета...Цветя....Трева...В далечината река, която минава край гората, лъкатуши край чудни замъци и се влива в далечно море...
  ...Изведнъж...нарисуваните птици запяха!...Клоните на дърветат...

...Взех лист хартия...и написах нещо на него... А след което прегърнах връхчетата му към средата, прикрепих пръчица и...си направих ВЪРТЕЛЕЖКА!...:)
...Книжна...вятърна...
...За да може, щом повикам пролетния вятър, той да я завърти...А аз...

...Целуна ме...една частичка от Утрото... Да!...
...Онази..., дето сега шепне развълнувано с тополите!... А те разтърсват косите си-клони...и ми се покланят...
...Докосвам ги...Чувствам...безмълвно...сънуваните ветрове...Вихрите в тях...Си...

...Заглеждам се през прозореца в потрепващите бели цветове на дървото отвън...При всеки лех полъх на вятъра те нежно, грациозно и някак свенливо се покланят едно на друго...Сякаш са участници в чудно тайнство... Пролетно тайнство...
...Из...

...И слънце съм!...
...И вятър среднощен...
...Луна засияла, обвита във воал от тайнства...

...Заслушах се в деня...Поскитах по безбройните му мисловни лабирни...Спомних си.... Усмихнах се...
...Стана ми обичливо... 
...Едно много мило същество...едно от най-милите..., моята мама...днес има рожден ден...

...Ами...бях наблизо и в същото време...извън България...
...Глътка красота от Юг...Усмихнато време, Бяло море, високи скали, църкви, палми и мноооого слънце...
...Хайде с мен!...:) Нали се сещате вече накъде ще се отправим?:)