...да се извися отвъд думите си..Но оставам Пътеката...Пътеката, която е ритъм и ухание... Ритъм за чувстващите живота...Ритъм за влюбените...Ритъм за обичащите и обичаните...
...И ухание за тези, които са намерили градината на живота и ж...

     Тази сутрин се качих на автобус № 37... След това слязох на площада, завих надясно...Видях три съпала...и една паричка на земята...;) Оставих на мира стъпалата, взех паричката и ...си купих дъвка...;)
     Да не би да си мислите, че ...

...Дочувате ли...как бликат соковете на дървото...
...В земята семената се надигат...
...Забързан дъжд шушука над пръстта...

...Ами да! Така си е...:)
Това е стотният ми пост... Което означава, че 100 пъти съм споделила с вас...мои мисли, пориви, преживявания...
...Балоните ми-мисли отлитат - свободни пъстри птици...Когато общуваме, сме въздуха и птиците...:)

Дарена съм с Лекотата на вятъра при зазоряване...
Дарена съм с Уханието на полските цветя...
Дарена съм с Мекотата на лунната светлина...

...Което означава, че трябва да ви подаря подаръци!...:) Ами да!...:)Написано е в такава велика книга като "Пипи дългото чорапче"!:) А това си е твърде сериозен довод и ще се съобразя с него...На минутата!:)))
    Ще ви подаря една любима...

...Вчера почувствах една прегръдка...Приканваща ме...Цветна...
...Отдадох се на чувството, за да се насладя на красотата, за да приема цветността в себе си...
...Цветята са стиховете, които земята пише върху тревите,...в градините...

...Някой беше въздушното зелено в съня ми...
...Тънка пътека от мъгла в подножието на зеления хълм...
...И стаята ми беше зелена...

...Хора, съдби...
Ден след ден живота си тече...
И така....Ден, след ден си взимаме частички от пъстрината на живота... И...може би, по-пъстри и по-богати на нюанси ставаме... Ден, след ден... До като въртят се сезоните...

...Лятото...да...ами то вече е тук, обуло жълти сандали...:)
А пък аз - на жълтия велосипед...и сноп трева в косите ми - зелена панделка...:)
...Разговарям с жълтурчетата...:)

...Или иначе казано - какво се случи преди една година, в деня на театъра, 27 март...Ден, в който имах предаване!:)
Сега ще обясня...:)
    В чест на деня на театъра, като специален гост в студиото, поканих актьора Стефан Попов. Актьор от ...

...Забявам крачка...Прекрачвам навътре, към себе си...
Опитвам се да се докосна до невидимото в мен...До същността си...
Там, дето вътрешни ограничения не съществуват....

...Направо ми мирише на чудеса!...:) Подушвам чудесата!...
Хайде всички на въртележката! Ами как коя? Тази, на ДЕТСТВОТО! На която, ако се завъртим, със сигурност усмихнати нависоооооко ще полетим! А там, във високото, ще се почувстваме в...