Едно от  любимите ми стихотворения се казва "НАПЪТСТВИЕ" и е на един от любимите ми поети Иван Пейчев...

НАПЪТСТВИЕ

Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето...
Иди си, без да се сбогуваш.
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно.
Там ще съзреш пак и чайките, и ветровете,
и лодките с гърбове катранени.
Ще отпочиват пясъците кротко
и всички улици ще водят към морето...
Иди си, без да се сбогуваш.
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал,
по дюните, внезапно занемели,
ще разбера, че вече си заминала.
Тъй сребърните малки риби идват
и недокоснали брега,
се стрелват пак
 навътре във морето.
Аз дълго ще почуквам с лулата си
по камъка, горещ от светлина,
и ще си тръгна, без да я запаля,
оставил купчинка студена пепел
по камъка от светлината топъл.
Вълните ще шумят със белите си гребени
и този шум, дълбок
и тъмносин като морето,
ще спре до тебе,
тъмносин като морето там,
в другото пристанище.
Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни.
Ще се разтваря бавно хоризонта,
брегът ще губи свойте очертания.
Морето има хиляди пристанища:
отплувай, без да се сбогуваш 
с ни едно от тях.
Додето някой ден ще чуя смях,
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 
по стълбите на дървената къща
и върху устните си ще усетя устни
с дъх на море и нар.
и със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
Защото всичко край морето е море.
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
ни със морето.
Иди си, без да се сбогуваш. 

Страхотно, родила съм се в Бургас, обожавам Христо Фотев и Петя Дубарова. Признавам, че ми обърна внимание на Иван Пейчев, досега не бях чела нещо от него, което да ме е развълнувало, може би защото съм акцентирала на гореспоменатите таланти, благодаря...

Да, наистина си мисля, че това е стихотворение, което въздейства на всеки... Цялата поезия на Иван Пейчев е вълнуваща, въздействаща...Негово е стихотворението, по което е направена и песента на Васил Найденов "Спри, не си отивай..."
Пише едни от най-красивите стихове за морето, а знеш ли, че е роден в Шумен? :) По-късно живее в Калофер...

И аз обожавам поезията на Иван Пейчев. Моля те, оправи си правописните грешки, ако наистина харесваш стиховете му.

радвам се, че харесваш поезията на Иван Пейчев:)
А грешките ще ги оправя, няма проблем. Но те не са правописни, а по-скоро - технически. Явно съм бързала, като съм писала...
Поздрави!:)

Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, разписания и линии,
които вечно гонят хоризонта
с локомотиви, жици и семафори
със пушек чер, с фенери, със кантони
и все пак никъде не ни отнасят.
Преследва ме скръбта неизживяна
на образи и мисли премълчавани,
на тъжен смях в бордеите пристанищни,
на виденото през стъкла и брави.
Скръбта по малката къщурка селска,
скръбта по тиха равнина разсечена
с безумната стремителност на релсите -
скръбта по всичко близко и далечно.
Не искам и насън да виждам устни,
изгубили цвета си и усмивката,
ръце безсилни, бледи и отпуснати
върху писма и пожълтели дрипи;
разбити сгради, улици разкаляни,
сандъци с вехтошарски принадлежности
и дъжд пред магазини и пред хали,
разтворил празната си сива мрежа.
Не искам, вече никога не искам
да бъда сам, останал само с думите
за обич, за омраза и за истина.
И ако трябва - ще умра безшумно,
но с любовта, с надеждите на хората,
със нежността в квартирите затънтени,
очите си завинаги затворил
наистина от много, много слънце.

СРЕЩА

Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.


Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

И си спомня денят своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.

:)