Можем ли да приближим до облаците? Всъщност важното е да се стремим към тях...Да се отправим по Пътя... 
Едно пътуване към облаците...Вълнуващо и истинско преживяване!...
...Постепенно се оттърсваме от всичко..Изхлузваме дрехите си...Така сме по -истински и по-близо до разлюлените от вятъра треви...По-близо до гордите борове...По-близо до внезапно плисналия дъж...И пречистени от него, по-близо до...бога...до самите себе си...
Вглеждали ли сте се в облаците? В техните странни метаморфози...Едно огледално отражение на нашите мисли, чувства, преживявания, докосвания, срещи, раздели...
Там, на върха на планината, съвсем близо до облаците, всичко се случва по-лесно. Това...да кажеш добра дума, да се усмихнеш, да запееш, да се повеселиш...
...Пътуване към облаците...Едно невероятно пътуване към себе си...Даряващо ни с усещане за Живия живот. Улавящо диханието на природата,...милувката на слънцето...Пречистващо ни с животворните капки дъжд. Дъжд, след който ще се появи и дъгата....Една одухотвореност, граничеща с невинноста...
...Нима не търсихме точно това, отправяйки се към облаците?!...