...Разгръщам страниците на една книга...с чувството, че съм попаднала в тайнствена стая, пълна със ...съкровища!...Огледждам се наоколо...Започвам да се чувствам цялостна...Повдигам капака на духовната съкровищница...
...Хубаво е..., когато струните, вътре в теб, резонират с това, което четеш... Много е хубаво...

"Първата мисъл на бога се превърнала в ангел.
 Първата дума на бога се превърнала в човек." /Х. Джубран/

Усмихнах се мислено...и полетях...Хубаво е да сме близо до бога...Да сме Едно с него...Да го носим вътре в себе си...

"И ако искаш да познаеш Бога, не си задавай въпроси.
 Вместо това се огледай и ще го видиш да играе с децата ти.
 Погледни в просторите и ще го видиш да върви по облаците,
 да протяга ръка със светкавицата и да се спуска с дъжда.
 Ще го видиш как се усмихва в цветята, а после се издига и маха
 с ръце в дърветата." /Х. Джубран/

...Знаете ли, всяка сутрин едно дърво ми дава сила...Прегърна ли го, научавам мъдростта му...То ме учи на любов...То е дланите ми, галещи небето... И тайната ми връзка с Бог...
...Да се учим на любов...Толкова е хубаво да сме пълни с любов!!! 
Да прочетем за любовта...

"Любовта е единствената свобода на света, защото така извисява духа, че човешките закони и природните явления не променят пътя й"/Х.Джубран/

...И още...

"Той усети нежния допир на ефирни криле до  пламтящото си сърце и велика любов го обзе...Любов, чиято сила отделя ума от света на количеството и мерките...Любов, която говори, когато езикът на Живота занемява...Любов, която остава като син огън - да сочи пътя с невидима светлина." /Х. Джубран/

...Красиво е, нали? Толкова е светло...и опияняващо...От любовта...Дори и най-мъдрите се превиват, прекланят пред този тих, нежен ветрец...Любовта... Тиха, но и магична, завлавладяваща...

"Любовта е плод на духовна близост и ако тази близост не възникне на мига, тя няма да възникне нито за години, нито за векове." /Х. Джубран/

...И за необятността...

"Когато необятна стане любовта, тя става и неизразима." /Х. Джубран/

...И магична...И тайнствена...И мечтателна... И красива...
...А какво е Красотата?

"Красотата е отнова, което привлича дущата ти.Тя е онова, което виждаш и те подтиква да даваш, а не да получаваш. Тя е онова, което изпитваш, когато най-съкровеното в теб протяга ръце, за да го притисне до сърцето ти. Тя е онова, което тялото смята за изпитание, а духът - за дар. Тя е връзката между радостта и мъката. Тя е видимото невидимо, непознаваемото познание и красноречивото мълчание. Тя е Силата, която извира от светая севтих на твоята същност и свършва отвъд хоризонтите на твоето зрение." /Х. Джубран/

...Чувствам се изпълнена с красота...Мълчалива и светеща...Пееща рекичка и есенно слънце...Златно листо...и есенен вятър... Дъждовна капка, отразила целувка... Лека мъгла, прегърнала с нежност града...

"Красотата има свой собствен обжествен език, по-възвишен от човешкия. Това е нетленен език, общ за цялото човечество - спокойно езеро, което привлича пеещите рекички към дълбините и ги кара да замлъкнат. Само душата може да разбере красотата и да живее и израства в нея. 
  Истинската красота е в духовната хармония, която се нарича любов и може да съществува между мъж и жена." /Х. Джубран/

...Ето...Магията и красотата е не само в нещата около нас, а и вътре, в самите нас...Там се се случва всичко!!!

" Красотата...не е нико видимият образ,
нито доловимата песен, тя по-скоро е образ, който виждате 
дори със затворени очи,
и песен, кято чувате дори и със запушени уши.
Тя не е беловината на пропуканата кора,
нито крилото, сраснало се с нокът,
а по-скоро, вечно цъфтяща градина и рояк ангели във вечен полет." /Х. Джубран/

"Любовта неизменно изпитва свян пред красотата и все пак винаги ще се стреми към нея." /Х. Джубран/

...Хубаво...Нали?...Духовни съкровища, които ни дават много...За да се чувстваме цялостни...За да имаме вътрешна усмивка и светлина...За да сме едно с Бог и със самите себе си... 
...Докосвам ви...Страха се стапя...Изгрява тихо любовта....

За вас, приятели...:)