...Хей, приятели, виждате ли в далечината една такава тайнствена пътека? Ей онази, която се е спотаила между нашето съзнание и разбирането ни за самите себе си... И е светла, светла...Толкова светла, почти прозрачна...
...Онази, която, ако съзрем, ще можем да разговаряме с душата си...
...Ще можем да долавяме песента, вътре в нас...
...Ще можем да достигаме до най-светлите си кътчета... Там, където добротата ще ни обгърне с нежния си воал...и ключето ще заблести! Да, ключето!!! Онова, есенно-златното, което отключва вътрешните ни сетива, за да осъзнаем, че животът е твърде кратък за себелюбие.....
...Днес е толоква красив есенен ден...златен, посипан с безброй жълти листенца, които досущ приличат на блестящо ключенце...
...Аз съм сигурна, че много от вас са го намирали, до като са пристъпвали по Тайната пътека... Още повече, че то/ключето/ е поставено там от един много светъл и добър вълшебник...Вълшебник, който с творчеството си често ни повежда по пътеката. По светлата, добра пътека, която полека-лека, полека-лека...води към Човека... И всичко това се случва по един много мил, непосредствен начин...
...Вълшебникът е Валери Петров, разбира се... И сега ще ви подаря неговото невероятно човешко и красиво есенно стихотворение "Ключето". 
А вие, се вгледайте в есенните листа по Пътеката... Сигурна съм, приятели, че лесно ще го забележите...Едно блестящо златно ключе...

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

- Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
                                                      Валери Петров

  ...Да се усмихнем на есенното слънце...
  ...Да докоснем ключето....
  ...и да се разтворим...изцяло.... във есента... В миг ще се пречистим...и ще станем златно-жълти, блестящи, истински...

То, ключето, винаги е там, на Пътеката, между листата...Когато почувствате необходимост, потърсете го!:)

  

МНого готино ! Благодаря ! :))

което има способноста да отключва невидими ключалки, да отваря нови светове, да дарява различен и пълноценен поглед, устремен далече, далече, а виждаш толкова близо...
А за музиката и аз току що писах в блога си... Май мислите ни са се пресичали по някои светли пътеки :))).
А стихчето е много сладко!

благодаря ти и аз!:)
Изпращам ти светли, сияйни, златноесенни усмивки!:)))

Да, музиката извира като бистър поток от душата ни...Колко хубаво е казано... Но всъщност зависи именно от нас...Да се вслушаме, да я чуем и да я оставим свободно да се носи, сътворявайки по пътя ни чудеса с красотата си...
А ние с теб наистина май доста често се срещаме на Тайната пътека, тази, най-светлата...:) Мислите ни се докосват и се усмихват...:)
...Явно и ти обичаш да се разхождаш по есенната и тайна пътека, обсипана със златни листа...И често се спираш до блестящото ключе...Чувствам, че е така...
Есенни усмивки и прегръдки!:)))

Понякога / често винаги/ в малките неща се крие това ключе... нали е малко, като листенце :)

Харесвам това кътче от блога :)

Да, eddie, "малките неща" са нещо наистина "голямо" и важно нещо... Те ни провокират да ги търсим, да ги съзрем, да проникнем в дълбочина...За да доловим красотата им...ценността им...
Есенна усмивка от едно есенно кътче в блога, посипано с безброй златни листенца...:)

То отключва душите на хората, отключва здраво залостени и непристъпни стени, отключва и дарява свобода на окованите...то прави още хиляди добри неща....защото то е Любовта...
Прекрасен постинг, Ася!:)
Спокойна нощ ти пожелавам!:)

...Мъничко ключе, като листенце, а отключва врати,...освобождава,...дарява, прави добро...
Благодаря ти за това, че си тук...на Тайната пътечка..., разтворила себе си, разбираща всички добри вълшебства..
Хубава нощ и на теб:)))

колко много и най-различни ключенца има - но това тук е от хубавите! :)

Поздравления, Ася, че ни напомняш само за тях! ;)*

Замислих се върху текста-толкова лесни истини,които честичко забряваме!:)))...
Дано всеки,който потърси да немри своето ключе!Да отключи добортата у себе си и да я пусне във волен полет по света!Тя е бумеранг.Убедена съм,че ще се върне стократно умножена.
Добро есенно настроение,Ася!:)))

дори не търся ключето, достатъчно е, че идвам с листопада... с любов!

Красиво ключе,Ася.Приказно ,отключва малките неща,онези които ни карат да се чувстваме по живи отвсякога.Топлещи прегръдки,Усмихваща се :))))))))))))))))))))))

Да докоснем ключето....
..........................................

нека!:)

радвам се, че виждаш точно това ключе!:) Даже много се радвам... И съм сигурна, че често ще се връщаш към него... Защото ти си търсещ човек...В най-хубавия смисъл на тази дума:)
Букет от есенни усмивки, блестящи, като Ключето:))))

е едно от любимите ми негови стихотворения

Да е жив и здрав творецът и човекът Валери Петров!

Добре си се сетила, Ася! :)

Добротата винаги се връща...Умножена, бяла, красива...
...А ти си запази ключето вътре в себе си... То само ще те подсеща и води...Важното е да го съхраняваш с любов:)
Много есенни усмивки!:))))))

може би ти самата си едно блестящо ключе... Ти си в листопада, усмихната и светла...Хубаво е...Прекрасно е...
Прегръщам те...:)

да, приказно е... Защото, уж на пръв поглед...едно ключенце, а какви неща отключва!!!:)
Много се радвам, че си тук, носеща в себе си усмихнатия дъх на лятото, плюс куп "малки", красиви неща, вплетени в теб самата, в излъчването ти...:)
Топли прегръдки и от мен, Ася, усмихваща се:)))))

да, хубаво е! Всички да го докоснем... И то в миг ще ни преобрази...
Важното е, че го виждаш и ти...Защото много често именно "същественото" е невидимо за очите...
Безброй есенни усмивки за теб!:)))

това е едно и от моите най-любими стихотворения. Аз много си обичам Валери Петров. Винаги по един такъв мил и много човешки начин ни кара да се замислим. Даже ни завихря, преобръща посоката на забързания ни ход...И с мила усмивка ни връща към Истинското в живота...
Благодаря ти, че си тук, сред листопада....:)))

характеризират творчеството на Валери Петров, аз също много го харесвам, а и той е един много благ и мил човек, открил своето ключе.
Радвам се, че имам ключето към твоя блог и всички които го посещават мисля, че са намерили своите вълшебни ключета!
Благодаря ти за топлинката!
Приятен и усмихнат есенен уикенд!

да, Валери Петров е прекрасен!:) Думите му са есенни, нежни, пълни с безброй нюанси на добротата....
И аз се радвам, че имаш ключето към моя блог...:) Безкрайно ми е приятно...:)
Прегръдка, есенна и усмихната!:)

Със златно ключенце
душите отключваш,
със смях на детенце
сърцата ни влюбваш!

за светлите дири, които напомнят, че то е винаги някъде наоколо за търсещите го ;))
Честит сняг! Пожелавам ти ключета за тайните по неутъпкана, светла пътека ;)))

...и денят ви усмихвам!:)))
Сега ще ти подаря специално ключенцето за Усмивки!:)))) Просто самият ти няма да повярваш, колко е лесно да се Усмихваш и твоят ден да се Усмихва...:)))
И всички да ти се усмихват....
И всичко да се случва с лекота...
Мнооооооооого усмивки за теб!:)))))))

благодаря ти за тайните ключета! Те са безценни, защото по бялата снежна пътека първите стъпки са най-важни... Те оставят следи...И когато стъпките станат много, пътеката се превръща в Път! И по този път вече много хора ще успеят да стигнат до Тайната!:)
В Пловдив все още нямаме сняг!:) Но ти благодаря, аз много, ама много обичам снега!:)))
Хубава, светла седмица!:)))

Прекрасен разказ и прекресна есенна картина !
А ние ще намериме ли някога златното ключе към добротата и съвършенството на този въпрос се мъча да си отговоря!

ето, че те срещам на пътеката...Тази, тайната...
Щом си тук, значи Търсиш... Не може да не стигнеш до ключето...То стои някъде съвсем близо до теб....Мисля си, че имаш сетива, за да го почувстваш, да го съзреш...
Хубаво е, че се стремиш към добротата и съвършенството...Много е хубаво...
Радвам се, че си тук!:)

Благодаря ти !Търсете и ще намерите искайте и ще ви се даде почукайте и ще ви се отвори!

...Библейска мъдрост...