..."Ако имах 
петдесет и три свободни минути...
/каза си малкият принц/,

...бих тръгнал съвсем спокойно
към някой извор..."
...И аз се отправих, съвсем спокойно, към един извор...
Мой си извор някакъв...
Който ще ме пречисти с прозрачно синята си вода...
...Толкова прозрачна, сякаш небето е слязло вътре в нея...
А облаците...
Облаците, с магичните си метаморфози дават отговори на много мои въпроси...
...Едно пътуване към облаците...Така бих нарекла моите свободни петдесет и три минути...
...В случая - 5 минути и 43 секунди... 
...Петдесет и три минути за всеки са относително различни като време....
...Както и извора, към който можем да се отправим съвсем спокойно, също е толкова различен за всеки!...
...Ще ми е безкрайно приятно, ако съпреживеете моето пътуване...Наистина много мое...С мои мисли, там горе в планината, съвсем близо до облаците...И с моя глас...
И преди време съм ви приканвала към това пътуване...
...Но днес, с особена сила, моят извор ме привлече...отново...
...Споделете ми за вашия извор...За вашите 53 минути...

на този чист планински извор ме омая и върна в летните дебри на великата Родопа планина!
Споделям с цялата си душа този живителен извор мила Ася, той е и мой!

Много ми въздейства.

че ми позволи да съпреживея с теб това чудно пътуване...към облаците!...Няма начин Природата да не предизвика у нас подобни чувства и емоции, та ние сме нейни деца, макар понякога да го забравяме! Ами и моят извор е там някъде из облаците, и може би още по-близо до тях - в самото небе. Летейки, по-точно реейки се като птица да осъзнавам колко сме малки всички ние, колко крехък и чуплив може да е животът и колко незначителни са нашите проблемчета в ежедневието!...Така се пречиствам аз и се зареждам с добра енергия! Та това са моите 53 минути...:)

Моят извор е моят син...всъщност това е да имаш смисъл...извора дава смисъл на потока..реката...но както казва Лермонтов: никоя река не скача и не се пени до самото море...Пак си неотразима.!!!!

Истината е, че ги имаме ежедневно и ги прахосваме с глупости... :)))

Иначе, така поставен въпроса, за употреба на минутите с някаква мисъл - май ще ги използвам в мълчание (поне така си мисля сега).... и музика, топлина от свещ, сумрак, и някой наоколо (разбира се, предупреден да не шуми :)))

нима ще се уплашим да отидем....
там бих отишла:))))))))))))))
адмирации за постинга....

http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=160750

ДАЛЕЧЕН БРЯГ

Нижат дните сива броеница,
аз още чакам я до своя праг-
една мечта, една искрица,
светлик, мираж, далечен бряг.

Очи притварям, пак зове ме,
протегнала към мен ръце,
разлиства пролетното време
и с него стопля ми сърцето…

Повежда ме по росна нива,
а там си Ти сред тез жита,
в усмивка сбрала дните живи,
в гръдта- прохладните утра.

Пристъпвам бавно и ти нося
набран букет от нежен цвят.
Росата галиш плахо боса,
даряваш ми с очи Света…

А после всичко, сякаш птица-
в свода стапя се… отлита пак…
зад дни сивящи в броеница.
И още чакам те… до своя праг.

24.05.07.
---------------------------------------------------------
Усмивки, Ася, вълшебен е гласа ти :)

Бих се превърнал във принц
и бих испълнил мечтите на хората!

Отново стопляш душата ми! Благодаря ти!
П.П. А този твой глас - наистина нямам думи...може би меден е правилното прилагателно! ;)

благодаря ти!

се усмихна на слънцето....тревата....дъгата....песните...
Моите-твои 53 минути....:))

През дъжд и облаци отново без чадър
от тях да пия си изкопчих време.
Дали от този Божи елексир,
душата ми покой ще вземе...


Усмихваща се,като надникнала в мен си:)))
Прегръдка за тебе ,Усмивко на Усмивките :))))))))))

Хубаво ми е, че споделяш, че съпреживяваш с мен...
Знаеш ли, това е място, което щом отида там, винаги се чувствам по особено неповторим начин... Съвсем близо е до облаците...На билото на планината...
Прекрасно е...И пречистващо...
Благодаря ти...за твоя извор...За това, че си Ти...Искрена и истинска...

Щом ти е въздействало, значи си почувствал това, което е развълнувало и мен...
Това, което е докоснало и мен...
Знеш ли, когато вървях по билото на планината, почувствах, че трябва да направя нещо...Да уловя мига...Да пресътворя обхваналите ме чувства, до като ме обгръщаше красотата на планината...и близостта на облаците...
Такива моменти са неповторими...като преживяване...
Хубаво ми е, че си почувствал и ти...

това летене в облаците...
Наистина зарежда...и пречиства...
И ни кара да преосмислим ценностите си...
Благодаря ти за твоите 53 минути...
Прегръщам те:)

...Прекрасен извор си имаш...Вал:)
Да, изворът дава смисъл на много неща в живота ни...
Изворът ни връща към началото...и ни дава енергия да продължим по пътя си...
Всъщност, изворът осмисля цялото ни пътуване....
Важното е да го имаме...
Благодаря ти...много....

Права си за мълчанието...
То дава отговор на много въпроси...
Така че, този някой, който ще е около теб, трябва да е мнооого тих:)
...Наистина имаме много време, минути, секунди...Тичат покрай нас, а пък ние сякаш не ги забелязваме...
Бях прочела една мисъл и много ми хареса: "Животът е прекалено кратък, за да бързаме толкова."
Пожелавам ти всеки ден да си имаш Твоите 53 минути, безценни и истински...:)

...Да, там по върховете на високите скали..., между пукнатините, има мноооого светлина... Пукнатините са ширини и висини...През тях дори поглежда Бог и ни се усмихва:)
Разбира се, че няма да се уплашим да отидем, дори и там...
Благодаря ти, че си тук... Хубаво е, че си имаш твоя извор...И че знаеш това...

Прочетох, почувствах, съпреживях твоето търсене...
"Следобяд, потопен в търсене. Независимо къде и какво. И намиране. На нещото.
...И прераждане..."
Да, трябва да сме търсещи... Това е стремеж към чистотата, към едно пречистване, граничещо с невинността...
Благодаря ти...

Прекрасен извор си сътворил вътре в себе си...
Брегът е далечен, защото е копнежен, мечтан... А мечтите са такива...Летящи, трудно уловими... Но може би, именно в това е очарованието им...
Красиво стихотворение...Много...
Толкова обичам поезията...И когато стиховете са истински, винаги ме докосват...Чувствам се невероятно...
Това е скъпоценен дар за мен...
Благодаря ти, eddie!...
...53 минути...Почувствах ги днес, сега...

Хей, малък принце, коя е твоята планета?:)
Сигурно при теб звездите светят с особена сила...
Светят ...и се усмихват...
...Всичко при теб е чисто...светло...красиво...
Може би имаш и своята роза...:)
Знам, чувствам, че можеш да изпълниш много мечти...
Ти носиш вълшебството на добротата, красотата в себе си...

Благодаря ти!:)
Радвам се, че съм те стоплила...:)
Може би съм ти дарила твоите 53 минути...:)

...Ти летиш, носиш се ефирно из въздуха...
Чувствам това:)
Благодаря ти за съпреживяните ми мисли, чувства, пориви...

...Нашите 53 минути!:)
Знаеш ли колко много ме зарадва?:)
Защото си съпреживяла всичко, заедно с мен...
И слънчевите лъчи, и животворните капки дъжд...
...И милата усмивка на дъгата...
...Нашите 53 минути...:)

Като си помисля за теб и винаги се усмихвам:)))
Ето, и сега си сътворила Елексир...вълшебен, зареждаш... Елексир несътворим...
Но не и за теб:)
Надникнах в теб и видях как го правиш;)))
МНоооого ти се усмихвам...Знам, че ще го почувстваш...........
И те прегръщам, усмихнато:))))))))))))))

.....Прекраснооо еее........ :))))) Много ти благодаря....
....... :))))) И ти се усмихвам.......мнооогооо..... :)))))))
Желая ти един страхотен неделен ден.....! :)))))

И аз ти благодаря!!! Мнооооого!:)
Твоите усмивки и невероятното ти настроение са си един истински, кристален, зареждащ извор!:)
И на теб прекрасен ден ти желая, мнооого усмихнат!:)))))))))))

пухкави, бели
в игра са полудели.

В танц сияен на дансинга безкраен...
От обич, взаимност омайна
са се завъртели...

А после..., после в синьото преляха, сляха...
Със слънчевият лъч отлетяха...

Пухкаво-облачно-танцуваща усмивка ти изпращам!:)

Вечен е стремежът на човека към небето и към неизвестното Икар, Антоан Дйо сент Екзюпери и всички, които са дръзнали, да изучат небето. Песента," Делю Войвода" е на Вояджър -2 и лети успешно още, минала е покрай Юпитер, носеща информация за малката планета Земя и за малка космическа България!

Стремежът към висините е нещо хубаво...
Приятно "летене" и на теб!:)

Няма значение какво правиш и колко време, когато ти е радостно на душата.
Една пълна минута е предостатъчна. Цели 53 са супер лукс.
После, когато времето спре на 52 мин. и 59 сек. всичко придобива други измерения.
Поздрави от мене :-)

...Разбира се, абсолютно съм съгласна с теб!:)
И една минута е достатъчна, и един миг, дори...Когато са стойностни за нас...
А "53 минути" го използвах условно...Като НАШЕ си време...Време, в което можем да се почувстваме невероятно добре...
...За всеки ИЗВОРЪТ е различен...Важното е да ценим минутките, които тичат покрай нас...
Поздрави и от мен!:)))