...Откъснах си парче...небе...с очи....
...Прозрачно и чисто...Небе-огледало...
...Огледах се в него...
...Опитах се да разпозная непознатите черти...
...Вглеждах се дълго, продължително...
...Преоткривах се отново и отново...
...Интересно ми е всеки ден да търся себе си,
  да разпознавам себе си... Днес, в парче небе...
...А след което, от късчето небе изваях птица...
...Лекокрила, светлосиня птица...И я пуснах...да лети...
...Тя поиска да пие...от теб...
...Трошици от шепата ти поиска...
...А след това пожела да отвориш всички   прозорци...и...отлетя!...
...Парчето небе оцветих...в розово, въздушно розово...
...Заприлича на хвърчило в облаците...
...Тичах след него, падах...и ставах...
...Все едно да гониш...слънчево зайче...:)
...А след това превърнах парчето небе в...щурче...
...То запя...синьо и нежно...
...Приличаше на небесна капка в тревата...
...Капката, превърна се в извор...
...Извор, излъчващ светлина...
...И по тревите засияха незабравки...
...Незабравки, разбиращи езика на вятъра...На водата, на скалите и тревата...Езика на Началото...На извора...
...От парчето небе изпредох нишка...Нишка, сребърносиня...Въздушно-нежна..., свързваща небето и земята...
...Трептяща нишка от какавидата на Очакването...
...А след това в небесната синева съзрях два охлюва...
...Аз ли ги бях направила?...
...И какво ли е времето за тях?
...Те дори не знаят, че съществувам...
...Какво ли ги доведе при мен?
...Или какво ме доведе при тях?...
...Или може би това е просто урок по...търпение...
...И още...направих си от парче небе - усмивка!:)...
...Направих си синя перелина...:)
...Направих си далекоглед...небесен...
...И знаете ли, всичките ми пориви и мисли прераснаха в...крила!...Крила от парче небе!...
...Почувствах ритъма на птиците...пулса на дърветата...
...И полетях над крепости, прегради...
...И разпръсквах бели цветя...


...А вие какво бихте си направили от парче небе?:)