Тази сутрин се качих на автобус № 37... След това слязох на площада, завих надясно...Видях три съпала...и една паричка на земята...;) Оставих на мира стъпалата, взех паричката и ...си купих дъвка...;)
     Да не би да си мислите, че дъвката беше обикновена? Нищо подобно!;) Тя беше с вкус на сок от нар, ягода, ананас, карамел и...всичко това с аромат на шоколадов сладолед!
     А след което се качих на подвижния тротоар...Нали ги знаете!;)...Тези, дето са като ескалатори и с тях се обикаля целия град...Пътуваш си, разглеждаш града...и си сияеш;)))
И аз така...
     И до като си сияя, ще ви поканя при мен, на подвижния тротоар...Тъкмо ще изгледаме заедно едно клипче-откъс от моето предаване...Ей така, за настроение:)))
     Само малко въведение, преди това...;)
     Песента, която ще чуете, е композирана от Петър Радевски. Тя е писана за един актьор от пловдивския театър - Симо Алексиев. Но когато поканих актьори от театъра на рожден ден на предаването, те казаха, че са репетирали страшно много време, за да ми изпълнят тази песен за мен;)) Беше много весело, защото пуснахме плейбека на песента, а те отгоре импровизираха и пееха. В студиото е и композитора на песента - Петьо Радевски.
     Оставих и малко реплики след изпълнението, за да доловите атмосферата, настроението...За да ви усмихна...:) Ще се почувствате, все едно сте си намерили паричка на три стъпала, с която сте си купили дъвка, с аромат на поне...1000 усмивки;)))
      Всъщност, ето и снимка от предаването:)))

:)

А ето и видеото...:)))