Да...Имам такъв!...На една от стените в къщи...
Днес случайно погледът ми попадна на него и осъзнах, че стрелките му сочат точно 11 часа. Погледнах към работещият часовник и видях, че наистина е 11 часа! Сякаш спрелият часовник беше оживял!...Почувствах се някак...вълшебно...Ами, да! Спрелият часовник се оказа в невероятна хармония с целия свят!...Дори, може би, светът се опитваше да се нагласи към него, да го догони, да улучи неговото време...Да долови спрелите мигове... Същото щеше да се случи и вечерта, в 11 часа...
А след което, стрелките на работещите часовници отново ще поемат монотонния си, скучен път... А моят стенен часовник невъзмутимо ще задържи позиция! Застинал във времето..., ценящ своите мигове...Тогава, когато настъпва хармонична прелест...Настъпва и се повтаря, непрестанно..., закономерно...
И изведнъж, с особена сила почувствах значимостта на нашите мигове в живота ни...Мигове, в които можем да творим, да мечтаем, да казваме и чувстваме повече, да даваме повече, да летим...Мигове, които преживяваме, а след това, те преминават покрай нас, подобно на стрелките на часовник...А ние, сякаш застиваме в ежедневието, в очакване на следващия миг... Всъщност, аз прегръщам тези си мои мигове... Защото смятам, че истинският живот, живият живот, нашият живот е съвкупността от тези кратки мигове...Мигове на пълнота... Мигове, които ни даряват с хармония...Мигове, които ни изпълват с любов... Мигове, които хвърлят светлина в бъдещето и правят човека, който ги е породил незабравим...
Поглеждам към спрелия часовник на стената и се чувствам щастлива, че го имам...
Лека вечер!
понякога сякаш ни молят,
поне със памуче,
да ги погалим..:)))
А може би искат и още нещо?
И знаеш ли, до като четях думите ти, се усмихнах...много:) Направо се превърнах в Усмивка!...:) Това ще е някое вятърно вълшебство, от твоите:)))
Мнооого те прегръщам:)))))))))
Поздрави за постинга!
Благодаря ти:)
Толкова е хубаво, когато осъзнаем, почувстваме, че мигът на истинския живот съвпада с нашия час....
Самата аз изживявам тези мигове истински, пълноценно...
Благодаря ти, Джош...:)
Ден, пълен с усмихнати мигове, ти пожелавам!:)))
Именно затова трябва да сме с отворени сетива, будни, очакващи нашите си мигове...За да не ги пропуснем...Защото те даряват с МНОГО...
Миг-усмивка ти изпращам...:)
Мигове-трепкащи светлинки....цял куп...за теб!:))))
Пък и нали аз си ги обичам и пазя, и те ми отвръщат със същото...Напомнят ми..и ме правят щастлива...:)
Поздрави за постинга.
Поздрави!
Прочетох думите ти и се усмихнах...:) И ще продължа през деня си с усмивка....:)
Това е и вътрешният ми свят...Усмивката...Хармонизиращо и приятно...
Светло и усмихнато да ти е и на теб...:)
Благодаря ти за прекрасния коментар!:)
Поздрави и за теб!:)
Куп усмихнати мигове летят към теб:)))))
Прегръдки! Илиада
Ти си човек, който умее да хармонизира не само себе си, а и околните...Чрез изкуството си...
Прегръдки и за теб, от най-цветните ми:)))
Поздрав!
А сега пък аз, с усмихнат поглед, ще ти пожелая един много специален и хубав ден... Почти философски звучи, нали?;)
Прегръщам те:)
Не пропускай да поглеждаш към спрелия часовник...Винаги ще ти припомня ценността на миговете...
Ден, пълен с усмихнати мигове, ти пожелавам..:)
Виртуално, но и много истински, искрено, ти пожелавам да се справиш с твоя ден!:)
Прегръдка от мен, Ценяща миговете, за теб..., Прекрасно пишещата...:)
оставям ти го за хубав ден :)
Къпане на самодива
Жена премина под дървото
и на брега захвърли тежката си дреха.
Засветиха гърдите остри
от жълтата библейска жега.
Като върба изви горещото си тяло
и подир миг изчезнаха в реката
косите й от троскот и омара,
нозете й от злато.
На пръсти в пясъка нагазих
и разтреперан спрях в къпините.
Почаках... Ала тя не се показа.
Дали не се укри завинаги!
"Несправедливо е, животе мой - извиках -
да ми отнемаш хубавите мигове.
Ще я погледам само - без да види никой.
Върни ми я. Несправедливо е..."
Поисках още да извикам
и към реката, дето всичко меле.
Но моят вик едва достигна
до края на слънчасалото село.
Изтичах към брега и на тревата
намерих гребена й - кост от мрена.
А там, където дрехите лежаха
въздишаше едно листо червено.
БОРИС ХРИСТОВ
Благодаря ти!:)))
Сияен, хубав, щастлив ден ти пожелавам!:)))
Явно иска да ви напомни, да ви "подръпне", докато тичате всеки ден...
А знаеш ли какво открих за моя часовник? Че от време на време си премества стрелките и отново спира! Което означава, че ми подарява допълнителин безценни мои си мигове!:) Можеш да погледнеш към градския часовник, дали и той се е "сетил" за този вариант;)))
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma