За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички пропуснати влакове,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете потиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всички прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко обичам неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всичките пропуснати други животи
и избори ненаправени
сега е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни! /Мадлен Алгафари/
... Едно стихотворение на Мадлен Алгафари ви подарявам днес...
... Просто ей така... Да не забравяме за миговете...;)
Снимките съм правила в Родопите, по време на мои пътешествания...:)
11.02.2009 17:01
Притегля... Пленява..., завинаги... :)
То е от тези, дето е хубаво да ги препрочитаме по-честичко...:)
А за снимките..., нали знаеш, че без фотоапарат наникъде не тръгвам!:)))
Поздрави и приятна вечер! :)
А снимките ги подбирах по мое си някакво вътрешно усещане..., в своеобразна връзка с всеки стих... И може би съм успяла в някаква степен, щом си почувстала тъгата и от тях...
Хубава вечер и на теб, Диамантче... :) В Пловдив току що започва да вали... Една февруарска дъждовна вечер...:) Почти романтично звучи, нали?:)
Благодаря ти.
Благодаря за хубавия коментар..:)
И добре дошла в блога ми...:)
Благодаря ти, Стеф, за съпреживяното усещане...:)
И нека душата винаги е в полет...
И не само да взимаме от нея, а и да се грижим за нея...
Поздрави! И хубава вечер...:)
а стихотворението е много силно и мъдро!
да-а-а, колко неща пропускаме само...
или поради невнимание, или поради незнание, или пък поради нехание...
(не знам дали последната дума съществува, от нехая...)
поздрави!
Поздрави!:)))
Наистина пропускаме много безценни мигове, препускайки забързано... Точно поради това, че не се замисляме! Както хубаво си употребила думичката "нехание"...:)
Поздрави и за теб, Разбиращата, Чувстващата...:)
Поздрави и от мен!:)))
Благодаря за артистично поднесената красота от моята любима планина!:)))
Нека всички прекрасни не случвания станат реалност за всички, които ги жадуват!:)
От нас зависи да ги има тези прекрасни случвания..., от нашата "будност" за тях...
И да знаеш, че много се радвам, че снимките ти харесват...:) Защото познаваш Планината, което означава, че съм пресъздала частички от нейната прелест!..:)
Поздрави, моя мила приятелко!...:)))
Никой жив човек не знае колко му остава на този свят, не само,когато някой му подскаже стихотворно,а във всеки един момент от живота си.Дори,когато човек узнае,че е неизлечимо болен и го дебне неизбежна смърт,пак не иска да знае и да приеме неизбежното.
Благодаря ти!
Благодаря за насладата, която ми достави!
Заспивам с приятната нежност на поста!:)))
Лека нощ!:)))
Благодарност, Ася!:)
Това стихотворение на Алгафари е много хубаво и аз имах постинг с него, преди да изтрия коментарите. Но знаеш ли, винаги си мисля, че чак толкова не трябва да се съжалява за пропуснатите неща... Всеки е по своему щастлв и същевременно нещастен. Важното е да няма болки- душевни и физически, защото това е доста изнервящо, да имаш няколко истински приятели, с които да си кажеш две приказки..и още няколко нещица съвсем съвем дребнички, които просто ти осмислят живота.
Много патетично ,го е казала Алгафари..мое мнение!
Поздрави отново...:)))
Поздрави, Кроти!:) И хубав нов ден...:)
Снимките добре изразяват усета ти за стиха, поздрав!
Днес прочетох едно стихотворение на Камелия Кондова в "ХуЛите" и ти го предлагам, понеже мисля, че има връзка с казаното и неказаното...
Мълчанието не е страшно
Живея със последното сърце.
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.
Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невинност
на още неизписания лист.
/За сметка на изписаните книги./
Не искам да те плаша, но снегът
презира всички думи, но ги трупа,
додето като него се стопят.
Преди със сребърници да ги купят.
Камелия Кондова
Още повече, че четейки го, се замисляме, преосмисляме...
А други неща е имало и ще има... Дори аз смятам, че винаги доброто предстои...
Благодаря ти, че си тук...:)
Поздрави!:)))
Снимки-частички природа...:) Остава само да "влезнем" в снимката и да се впуснем в пътешестване...;)
Благодаря за добрите думи!...:)
Лека нощ и на теб...:)
И...благодаря...:)
Виж, да снимам, се пробвам - кога с фантазия, кога без фантазия...;)))
Аз много обичам планинските реки... Напевно, неуморно нашепват с водите си... Неотклонно "вървят" по пътя си...Изглаждат, заоблят камъни, скали... Трябва да се учим от мъдростта на реката...
А лошотията прониква в нас, ако й отворим врата към себе си...:) Сред природата е невъзможно да сме лоши... Там всичко е чисто, свежо...Дори след дъжд в планината е толкова чисто, чак граничещо с невинността...
И аз ти благодаря...за всичко...:) Напомняш ми... Добрата орисница... от една хубава приказка:)
А за стихотворението, аз го приемам като повик, като напомняне да не пропускаме хубавите неща в живота си...А именно - приятелите, хубавите, ценни изживявания, тези малки, простички неща... Разбира се, че не трябва да се съжалява за минали неща... Когато губим, не знаем какво печелим... Живият живот е сега и трябва да го живеем пълноценно!... Така приемам аз стиховете... Но това е въпрос на лично усещане, на трактовка на всеки...
И да дойдеш отново, за да възприемеш стиховете, заедно със снимките - любими мои кътчета в Родопите...:)
Поздрави, нежно синьо Цвете...:)
Благодаря ти за нюанса, за обогатяване на всичко "казано и неказано"...:)
Поздрави и за теб!:)))
Обичам поезията... А снимките са си мои вътрешни усещания към всеки стих...
Да е наситен с цветни частички денят ти, ти пожелавам... Почти като в същински калейдоскоп...;)
Ден, изпълнени с подобни усещания ти пожелавам..., ефирно поетичен...:)
Може би да се поучим и...да подадем ръка, на поглеждащите ни с бистър поглед, нови, щастливи мигове.
Пожелавам ти ги!
Радвам се, ме отново си тук...:)
12.02.2009 20:50
Стихотворението наистина много ме впечатли:))))
поздрави!:)))
И за теб, мноооого...:)
И идвай отново, за да препрочиташ стихотворението...;) Нали знаеш, колко обичам да ми "идваш на гости":))))
Стихотворението си е своебразна ретроспекция на пропуснати моменти... Четейки го, просто можем да забавим ход, да поспрем в препускащия ден...За да се насладим на някои наши си мигове, изживявания...
Разбира се, че имаш право на мнение и ти благодаря за коментара...
И още поздрави...:)))
Изглеждат като земен рай.
Съгласете се, че не е поетично , нито мъдро да внушаваш край на веригата животи.
Формулата на стиховата конктрукция е елементарна: за хикс отрицателно, вместо за истинското друго игрек, което се имплицира.
Няма смисъл от съжаление за изживяното, понеже без негативно означаващи лексеми е невъзможно да осмислим корелативните им положителни антиноми.
Вижте - референтите картини експлицират друго АЗ-съзнание. Според мен последните два стиха - сега е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни! /Мадлен Алгафари/ -
развалят стиховата текстура, понеже излизат от ритъма:скъсват без поанта с римовата структура. Защото уж интимно (единично), но накрая граматическата пресупозиция е за инклузивно мн. число. Находка щеше да се появи, ако гр. число беше повелително (= второ лице множествено число) и следователно ексклузивно за поетичното АЗ, понеже семантиката е за лирически герой направил онова, за което "моли" другите.
Иначе: Всичко хубаво.
Не си забравил и за Пловдив, нали?:)))
А аз благодаря за съпреживяването!...:)
Хубав празник утре!:))) Мнооого влюбен ден...;)
С интерес го прочетох...:)
И от мен всичко хубаво!...:)
И добре дошъл в блога ми!...:)
Поздрави!
Изживей утрешния ден цветно, както само ти можеш!...
Поздрави и за теб!:)
и останалото е чудесно.
И стиховете и снимките са хубави и ухайни като родопска купа сено.
Лека вечер и весел празник за утре.
До нови срещи.
И както винаги...
:-)))
И аз с усмивка ще ти отговоря - да, хубаво е..., уханно хубаво е в Планината... Хм, чудесна асоциация..., с аромат на сено!...:)
А звездите вечер..., толкова са близко, че можем да протегнем ръка и да ги докоснем..:)
Весел, цветен, усмихнат празник утре!:)
И мноооого :))))..../както винаги/;)
Такъв хубав ден - 3 в 1!! Хем почивен, а и два празника - на виното и любовта...!! Затова в единия блог- шества любовта/в картинния/, а в другия - песни - за маса/в музикалния/..
На теб и всички пловдивчани, от блога - БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ СКЪПИ майнички!!!
Искрена ваша приятелка - Монна - морска.
http://vbox7.com/play:13d07dab
Честит св. Валентин!:)))
Празнувай!........
И добре дошла...:)
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma