...Ако се чудите, коя ли е пък тази "Онази", веднага ще поясня...:)
На гости, в предаването ми в събота, беше един поет, който има неповторимия талант да твори неповторими стихове!... Да подсказвам ли кой е?;) Ами да! Краси Йорданов, разбира се!...:) 
Именно с него си говорихме за "Онази", за Любовта..., в деня на любовта...:) 
Плюс китарата му...и хубави песни...:)
Плюс млади художници и сценографи...
Плюс "валентинките", които летяха в ефира ни...:)
Плюс чудесното настроение...:)
Сега ще започна с "Онази", а след което ще ви покажа и снимки от съботния ми ден!:)))

ОНАЗИ

Онази русата,
с  вълшебните обятия,
която искаше фенерите да светят,
докато танц рисуват рамената й.
Онази щурата,
Онази,
достолепната,
с трапчинките,
с усмивката,
с либидото,
лекуващо дълбоки меланхолии.
Онази,
дето ми крещеше
Free-e-dom,
докато се търкаляхме из хола.
Не бих желал да взема за съпруга.
Не бива да е ничия съпруга.
Съпружеството,
както предполагате,
ще сложи камъни върху крилете й,
ще я привърже с пранги към децата й.
А аз бих искал да остане същата
газела,
ако мине под прозореца.
Икона,
ако ме допусне в храма си.
Дивачка,
щом застена под снагата й.
Такава,
че да ми докаже смисъла
на собствения ми 
                      бодлив
                                живот.

Красимир Йорданов


Краси Йорданов пее...за Нея...:)

А тук разглеждаме...картини!...:)
Картини, които са нарисували моите гости...:)
Ето, вижте някои от тях...:)

Традиционната "снимка за спомен"...:)

Преглед на скайпа на предаването...:)


И снимка с ефирния оператор Краси Панайотов, който също е художник и освен това си има група...:) И който по време на предаването, докато излъчваше в ефир, успя да нарисува своя "поглед" към деня на Любовта и виното...  Един чудесен шарж...:)
Започнах с поезията на Краси Йорданов, ще завърша отново с Нея..., "Онази", Любовта...

* * *

Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
                                 Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
                             за дълго плаване...
Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете и,
които ме отвеждат
            към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.
На връщане минавам по бедрата и,
по техните изящно-бели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя- за спомен...
Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огъня,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.

Красимир Йорданов

откривам си нови светове с теб.
Докато четях "Онази" се роди този образ

Вълшебните обятия са празни,
когато гаснат всичките фенери,
когато са сиротни рамената и,
когато няма пръсти,да ги мерят.
От щура, достолепна и усмихната
крещяща и изпадаща в възторзи,
се ражда и самата меланхолия
и даже не поглежда през прозореца
Безсмислена, не може да заспива
щом жажда ничия не я полива
Не е създадена едиствено за страсти,
чертае бъдеще със теб прекрасно,
до онзи миг, във който и разкажеш
да я променяш, че се пазиш.

Поздрав и благодаря за чудесната провокация и изживяване! :)

Това е най-влюбения брой на най- прекрасното предаване с най- страхотната водеща:)))))))))
Предаванетот ти е Мнооооооого хубаво, ама мнооого:)))) Радвам ти се...:))))))))
P.S. Картината с детето с жълтата рокличка е мнооого сладурска:))))

Рядък стих!Невероятен!!!

Твориш вълшебства!
Най-малкото - помагаш да се раждат!
Много хубави стихове. Какво ли е да ги чуеш на живо...

не се съмнявам, че Краско е направил едно незабравимо шоу :)
а картините са прекрасни!!!
поздравления, Ася!

е било на гости в твоето студио и е оставило своя отпечатък навсякъде най-вече в очите и сърцата ви!
Излъчвате щастие и любов!:)))
Стиховете са прекрасни- много силни!

Защо си тъй
неповторима?

Ехото на любовта,
в сърцата не заглъхва,
целунато от цвете,
отново то полъхва...

пожелавам Ви да му кажете и тези думи: "Господи, използвах всичкия си талант докрай в предаванията, в отношенията си с хората, в ежедневните си ангажименти и свободно време, който ти ми подари".
Поздрави, Ейен.

Ти си такава Необятност, Йони...:)
Преоткривай, откривай, продължавай да пишеш прекрасните си стихове!...:)
Благодаря ти за това споделяне - прекрасният стих, който си "родила", от съприкосновението с поезията на Краси Йорданов...:)
Поздрави и за теб, поетична Необятност!:)

Нали си ме знаеш колко съм влюбена винаги и по принцип, така че и всеки брой на предаването е от "влюбен по влюбен"...;)))
А картината с детенцето наистина е много сладурска. И на мен много ми хареса и даже още на репетицията поздравих художничката...:)
Благодаря ти за хубавите думички, Спаси!:))))
Мноооого :))))) от мен!...

негово стихотворение...
Знам, че ще го оцениш, Жени...

ПРИКАЗКА

на синовете ми

Когато ръждяса бръснача, по който вървя,
кълбото от нерви, в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…

Наивник ли бях? - прекалил със солта -
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях, когато прегръщах нощта?
Неверник - когато разчитах на Бога?!

Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете - стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!

За тях ще наточа бръснача,по който вървя -
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки. И стряска кръвта.
Помагай им, Господи! Зная, че си високо.

Красимир Йорданов

такива стихове, разбира се е вълнуващо и истинско... Още повече, че самият поет ги изпълнява много хубаво...
А за вълшебствата... - вярвам в тях....и те се случват...:)
Благодаря ти...

Краси е колоритен и безкрайно талантлив!:)))
А картините са на ученици от горните класове на художествената гимназия в Пловдив. Те рисуваха по време на предаването и портрети на гостите. Беше много забавно...:)
Ако знаеш на Краси какъв портрет направиха!...;) Вследствие на което, той сложи портрета до себе си и ТЕ двамата, с портрета, изпълниха една песен...:)))
Поздрави и от мен!:)

...Да надниква, навлиза, преобръща, оставя отпечатък... След което никога не можем да бъдем вече същите...:)
В студиото ми често шества тя, Любовта...:)/Това беше много скромно, нали;)))/
Благодаря ти, Мина..:)
А стиховете на Краси Йорданов наистина са въздействащи, силни...
Поздрави, мила приятелко!:)))

нежно, гальовно говори с вълните в морето,
така и аз, частичката от тази Вселена, вървя през живота си..., по моя си, неповторим начин...;)
Всъщност, знаеш ли, мисля че, русалките разбират езика на Вятъра...:) Още една неповторимост...;)

носи се, полъхва..,
за да се превърне в присъствие...:)
Тя, Любовта...нашепва, говори, дарява...
Има я..., възродена, целуната от цвете...:)

за това, което сте ми написала...
Развълнувахте ме...истински...
Поздрави и от мен!...

На 300км далеч на село
а влизам в студиото и гледам, през прозореца ... на постинга... Не спирайте да радвате...

това, което си ми написала...
Благодаря....
И...не спирай да надникваш през "прозорчето"...:)

В стихове, в думи, в погледи и звуци(които трябва да потърсим другаде:)
Тайната на вашето вдъхновение е явна-имате очи за красотата!
Благодаря за споделеното, Ася.
Поздрави!:)

Красотата е навсякъде..., във всеки един миг...
Ако знаеш в Пловдив, какъв хубав сняг вали!...:) Прекрасно е... Сякаш небето "изтупва" пухената си завивка..;))) Перца-снежинки летят и танцуват...:)
Поздрави и за теб...:) Много ми е приятно, че си тук!...:)

Усмиивки и слънце има в този блог!!!! :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:**************

как бих могла да се чувствам по друг начин!:))))
Благодаря ти...:)))))))

Особено ми харесаха картините итези на дечицата,влюбих се в къдрушката с жълтата рокличка! Децата имат особено излъчване на любов и чистота,която зарежда! А от стиховете си харесах:това не са очи ,а междуметия...,тук Краси Йорданов направо ме зашемети още с първото изречение!Пожелавам на теб, Ася и на Краси много творчески успехи!

цялото предаване..:) Защото картините ги показахме някъде в средата на предаването...:) Аз също много си харесах тази картина с "къдрушката"...:)
А Краси Йорданов е голям чаровник...:) Поезията му е много "хващащаща", увличаща, отнасяща дори...:)
Благодаря ти за пожеланията...:) Ще предам и на Краси...:)
Поздрави!:))) И...до утре/днес/, събота, точно от 13 часа;)))

Ася , не знам защо не мога да хвана ПОТ през деня.За съжаление гледам само постингите!Гледала съм твои предавания у приятели. Хващам програмата от 17 ч.Сигурно трябва да имам кабелна телевизия.
А съм от Пловдив,би трябвало да няма проблем.

Ако не на живо , то поне тук съм в твойто предаване !

Излъчваме 24 часа, но ако не си на кабелна, няма как да ни гледаш. Всичките кабелни оператори ни излъчват, независимо на кой кабел си.
Но не сме ефирна телевизия. Преди време бяхме....
Да не би да ни бъркаш с държавната телевизия, тяхното излъчване от 17 часа нататък. Логото им е едни очилца в долния десен ъгъл. А нашето лого, на ПОТВ е в горния десен ъгъл и е оранжев балон с кош...
Ще съжалявам, ако днес не си гледала. Предаването се получи чудесно...:)
Поздрави от мен!:)))

Здравей, Любо!:)
Ако не на живо, то поне в интернет може да ме гледаш утре... Ще ти пиша допълнително....:)
Поздрави!:)))

Винаги е забавно с Краси!:):)

Поздрав, Ася!:)

Да, с Краси си е винаги много забавно...:)))
И да знаеш, че много се радвам, че отново си тук!...:)
Поздрави и за теб!:)