...ще споделя с вас някои от любимите ми стихове... Любовна лирика...
...Ако искайте, допълвайте и вие с ваши любими стихове... Да си направим "златна колекция" от красиви думи, от стихове, посветени на нея, Любовта...

Среднощна молитва

                               Дамян Дамянов
 

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...

 

Събличай се и ми свети със вечност.


 

  ВИК            Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

 

Любовна магия  

                     Иля Велчев
 

 

По слънчевата пътека

в морето

ще дойда при тебе,

любима.

Ще дойда

с делфинова риза.

Ще хвърля

вълшебната дреха

на острия бряг

да съхне любовната мъка.

Ще чакам,

тъй както никой вече не чака.

Ще чакам,

додето морето се смръзне от мъка.

И залезът скрие

пътеката-слънце.

Завръщане няма -

крещи ми самотната птица над мене

и после се стапя във мрака.

Далеко, далеко чернее...

Завръщане няма -

повтарям безмълвно.

Разкъсана съхне кристалната пяна

по грубия пясък -

вълната жестока забрави за нея.

А вятъра къса

и хвърля по всички посоки

вълшебния спомен -

но не и към тебе,

но не и към тебе...

Морето предлага ми щедро

бездънната своя прегръдка,

но колко е малка,

но колко е малка

в сравнение с тебе.

ЧУВСТВА

             Станка Пенчева

Има чувства, леки и неуловими
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
Но ти помниш смътно аромата им.

Има чувства, гъсти като смолата,
Дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
И се превръщат в камъни кехлибарени.

Има чувства, горчиви като пелина,
Чувства – ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали,
Те и след мен ще живеят още.

 И така нататък, и така нататък...
Това е съвсем малка частичка от всичко, което бих искала да публикувам...:) Но ще оставя и на вас, приятели, да допълвате... стихове за Любовта!...

 

Вечни неповторими стихове, разбунващи душата и съкровените ни чувства!...

Класика..
Браво ,Ася! Поздрави!

"Виж ме нещо става с мене,
сякаш че сънувам сън -
тез лъчи, това трептене
аз ли съм или не съм?

Нещо става със човека,
щом любов го извиси -
виж се - таз усмивка мека -
ти ли си или не си?"

Препоръчах постинга ти за блог вълна.

Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.
Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.

Уилям Шекспир
-----------------------------------------------------------------------------


Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

Пърси Шели
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Щастие и обич за теб, Асинка!!!

Подходящи за наближаващия празник! Хубав ден от мен с много усмивки!

Сигурно ще се включат много приятели.Хубав ден от мен!:)

С удоволствие ще се включа с един любим автор...:)))

Без думи

Ръката ти сияние в нощта,
докосвайки ме с нея ще изгарям,
от лумналият огън на страстта,
единствено “обичам” ще повтарям.

Погълнат във очите ти мълча,
със устни бавно почваш да ме пиеш,
безмълвно със сърцето си крещя,
обичаш ме, не можеш да го скриеш.

Косите ти, неземна пелена,
обгърнала телата ни във мрака,
без дъх, без думи, само сетива,
“обичам те” крещи душата.


Петко Илиев

http://www.playcast.ru/view/1105225/493856a56f995d15556bee2a54a0250e3052cb42pl
Б.

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.



Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.



Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

на всички влюбени!:)))

Дойдох да те поздравя, но не ми се говори за любов...
Засега... Знаеш. Представям си какво ще е утрешното ти предаване... Непременно ще го гледам! А ти, ако искаш, намини утре раничко и при мен, за да разбереш какво ме тормозеше...

Поздрави от Родопите!

Така ми е приятно, като срещам хора, които обичат поезията!...
А стиховете докосват, преобръщат, вълнуват, променят... нашия свят... Пречитващо хубаво!...

Сега ще ти подаря едно стихотворение на Станка Пенчева, което много обичам...:) Още една хубава частичка към класиката в поста ми...:)

Жената, която обича и е обичана -

тя носи край себе си меко сияние
като ореол.
Тялото й излъчва тънко ухание
на пролетен ствол.
Ръцете й пеят с всяко движение,
милват целия свят.
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
като меден цвят.

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си -
и преспите се топят,
и покълва камъкът,
и изпуска ножа десницата...
И светва светът...

Станка Пенчева

Сън, усмивка, трепети, лъчи... и още мнооооого... Любовта е прекрасна... Като стиховете, с които си ни дарила!...
Благодаря ти, Павлинка!...:)
Хубав, влюбен празник!...

Славенце, благодаря ти...:)
Очаквам и ти да се включиш, обаче..:))

Добре, върви, аз няма да те спра,
но ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някъде света.
Светът е свят и колкото да любим
и колкото да плачем и скърбим
като деца в гора ще се загубим,
щом за ръце с теб не се държим.

Шекспир и Шели... Класно!... И много, много красиво...
Благодаря, мило Лиленце...:)
Същото и на теб желая... Щастие и обич - в теб и навсякъде около теб...:)

Влюбен, прекрасен празник ти пожелавам...
Ако решиш, може да прибавиш стихотворение по твой избор!...:)
Куп усмивки от мен...:)))

Особено щом става въпрос за "страхотни идеи"...;)
Благодаря ти....:)
Хубаво ми е, че си тук!...:)
Усмихнат празничен ден...:)

Всяка седмица е любовна! :))) Та тя, любовта, е тук в нас, около нас, във въздуха, който дишаме..., дори :))) Недопустимо от моя страна, да пиша за някаква отделна "седмица на любовта"!;))))
Благодаря ти за прекрасното стихотворение, мило близначе! :) Чувствено хубаво, много красиво....

любимо стихче :)

Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън
при теб ще вляза като топъл вятър...

Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...

А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.

И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...

В. Йорданов

Ах, този дъжд!...;)
Дъжд от любовни искри...
Много е хубаво, Боре... И музиката е прекрасна...
Благодаря ти...

"Още преди да те срещна в живота си, съм те обичал..." Страхотно е, Мартичка!
Много обичам това стихотворение и ти благодаря от сърце, че го публикува тук!

Много усмивки и за теб... И безброй влюбени, щастливи мигове...:)
Влюбен празник! :)

Онези, дето могат и да се разплачат...

Жената в мен да преобърнат на дете,

което кротко търси да се сгуши в здрача.

Обичам силното в подгънатите колене,

когато си признават, че обичат.

И смелостта - да кажат думи две,

без патетично и навеки да се вричат.

Обичам смелостта им да рушат

преградите в душата ми ранима.

Дори, когато знаят, че грешат,

да стъпват твърдо по пътечката незрима.

Обичам силата на непокорния им гняв,

и ревността, с която късат нишки стари.

Обичам смелостта им пак да бъдат смях,

когато мъката в очите ми запари.

Обичам есенната щедрост от любов,

умишлено прикрита с мълчаливост.

Обичам в погледа им мъжки и суров

едно момче да ми намига закачливо.

Обичам силата на нощния им страх

дали от мен са истински желани,

но и без страх да ме събличат в грях

до болката на сплетените длани.

Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...

Изтръпващ погледът е от очите им и жари.

Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),

пои душата ми, а в тялото ми пари...

Обичам силата на сутрешната вяра,

че вечерта ми само с тях ще е гореща,

че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,

че са живота ми и... още нещо...

Единствено тогава съм жена...

Единствено със силните и смелите.

Единствено тогава съм пръстта

под стъпките им... Лавата - по вените.

Обичам смелите и силните мъже -

без страх, че в тях съм жива като рана,

че съм променлива като бездънното море,

че силна съм... със силата за двама...

andrina_mark

утре при теб...
Не ти се говори за любов... Но..., щом е "засега", може...:)
Любвта е магия... Ти знаеш...
...И е навсякъде... Просто трябва да я приемем в себе си...
А за предаването, разбира се, толкова ще се радвам, ако успееш да гледаш... Утре, точно в 13 часа! :)
Поздрави от снежен Пловдив! :)

нещо хубаво от Дамян Дамянов... Частичка от красивата му любовна поезия!
Благодаря ти, Руми!...:)
Прекрасен, влюбен празник!

Украсил си "колекцията" ни със стихотворение на Вальо Йорданов...:)
Благодаря ти...
Много е хубаво... Много...

:)))))))

И... благодаря за невероятното стихотворение... Шеметно, опияняващо хубаво!...

Хей, усмивчице, хайде, чакам те... Знам, че имаш любими стихове...
Така че, ти си наред!:))))

ЩЕ ГО ГЛЕДАМ ПРИ ВСИЧКИ ПОЛОЖЕНИЯ, каквото и да ми е!!! А ти може да ми намигнеш. За кураж...

Поздрави на журналистката с най-пленителната усмивка!

за теб в ефир...:)
Усмивка..., пленителна...:)

Адрина Марк е псевдоним. Ето и линкът:

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=andrina_mark

Трогнат съм от жестта ти, но за всеки случай надникни преди предаването в моята къщичка, да не стане ...фал.

Благодаря ти, приятелко! Много, много ме усмихна...

Много хубави стихове има там..:)
Поздрави, Аменда!:)))

да разбера/защото надникнах съвсем набързичко в твоята къщичка/, поводът при теб е хубав! :) Обещавам, че ще се върна да прочета по-подробно съвсем скоро!...:)
Отново усмивка..., пленителна, разбира се...:)

от недотам известната лирика на великия Юго.

ОТ ЖЕНАТА КЪМ НЕБЕСАТА

По свои пътища върви душата
Харесва първо, после вниква тя.
Това са сякаш два различни свята.
Разбирането следва любовта.

Сърцето, като птиче неголямо,
не трепка към пределни висоти
и първия етап достига само,
а пък духът не спира да лети.

И влюбеният в ангел се превръща:
целувка, после грейнали звезди;
проблясва лъч на светлина могъща,
където мрак е имало преди.

Облъхнеш ли с любовната стихия
ненужни, малки стръкчета трева,
веднага те изграждат - о магия!
гнездо под пролетната синева.

Ако премахнеш сянката безплодна
и във гнездото влееш светлина,
ще стане то звездата пътеводна
в леса на бъдещите времена.

го приемам като скъп подарък... Великолепно е... И мъдро, и хубаво...
Да вървим след звездата пътеводна... Какво ще кажеш?...:) Струва си, нали?...
Благодаря ти...
Прекрасен, влюбен ден ти желая... И не само днешният да бъде такъв!...

Най-много ми харесват последните два куплета и особено пътеводната звезда. Наистина са мъдри и с дълбок смисъл тези стихове. Радвам се че ти е харесало стихотворението. Сигурен съм, че ще получиш още много подаръци. Нека те зарадват, за да стане усмивката ти още по-сияйна и...неустоима! :))
Благодаря ти за пожеланията!
Бъди щастлива, жизнерадостна и вечно влюбена, Ася! Магията е в Любовта, нали?...

...Сияйно, ...направо неустоимо...:)))
И аз ти благодря... Точно така е... Магията е в Любовта...
Омагьосващо хубаво да ти е!...:)

Понякога,
когато някого
обичам
в мен бушува страх
дали
не се раздавам в
несподелена
обич...
Сега си мисля -
несподелена
обич
няма.
За всичко
има
някаква отплата...

/ Обичах пламенно - несподелена
беше обичта ми
затова написах
тези песни... /

УОЛТ УИТМАН , "Стръкчета зелена трева"

Любовта дарява с мнооооого!... И най-вече - с вдъхновение...:)
Благодаря ти за прекрасното стихотворение!...