Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2010 12:03 - ..."Вятърът отвява мислите ми като калинки..."
Автор: anastasiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 13021 Коментари: 38 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
...Едно от любимите ми стихотворения ще ви напша... Избрах го за днешния ден... Ден, изпъстрен с вятърни мисли-калинки...:)
Нека всеки напише своето стихотворение за деня...:) За да ни е поетично хубаво... За да сътворим големи, бели крила на нашия ден... За да ги има хубавите стихове...

* * *


Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
-Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.

Недялко Йорданов



Гласувай:
25
0



1. veninski - Красиво. . . И мъдро. . . Усмивки от ...
24.06.2010 12:28
Красиво... И мъдро... Усмивки от планината на Орфей, Ася!
цитирай
2. henzelski - Ето
24.06.2010 12:36
едно от моите любими стихотворения, което не е мое...;))

ЗА СВОБОДАТА

Когато свободата е момиче
и сам-самичка си избира път,
тя своя огнен факел тъй върти, че
от пламъка му лумва цял светът.

Когато е съпруга свободата
и шета във обор и във хамбар,
тя своя факел хвърля във реката,
защото се страхува от пожар.

Арчибалд МАКЛИЙШ
цитирай
3. feq - Ето моето предложение:
24.06.2010 13:07
http://vetrogon.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/23/sytvorenie-v-nejno-leten-minor.566466

Сътворение в нежно-летен минор
Автор: vetrogon
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22 Коментари: 4 Гласове: 4

Рисуваш с пръстите си петолиния ис устните изписваш ноти по листовете на душата ми, която пее в лятна слънчевост, акомпанирайки със седемцветните клавиши на дъгата. Превръщаше белкантото във стонове, бе/з/молно спускайки се в дълбините й със стакатото на ударите на сърцето. Тялото последва ритъма... и изригна в жаркост на фортисимо... за да притихне после в безмълвието на ноктюрно от обичаност.


цитирай
4. bilingual - прекрасно е! :)
24.06.2010 13:34
прекрасно е! :)
цитирай
5. miaa - Прекрасно и мъдро, мила Ася! Щастие ...
24.06.2010 14:28
Прекрасно и мъдро, мила Ася! Щастие и успехи!
цитирай
6. papadok - Усмихни се
24.06.2010 16:50
Дори през сълзи-усмихни се
Дори да те боли-усмихни се
Дори от тебе да си тръгна-усмихни се
Дори за мене да си спомен-усмихни се
Избърши кристалните сълзи
Добро и ласкаво се усмихни
И магията на твоята усмивка
при тебе ще ме върне
с душа изпълнена с умора
от блъскане в студени хора.
Тогава
усмихни се,
прегърни ме
и ме целуни
Простичко-нали!
цитирай
7. brey7 - Едно любимо
24.06.2010 17:08
от Емили Дикинсън:

Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава -
и да развъжда пеперуди -
и пчелите да забавлява.

И цял ден музика да слуша -
вятърът да и прави компания -
и да държи слънцето на скути -
и на всички да се покланя.

Росата да ниже на мъниста -
и да става толкова фина -
че пред нея да бъде груба
и една истинска херцогиня.

И дори - умирайки, да ляга
сред такива ухания и билки -
такива миризми заспали -
и талисмани от боровинки!...

А накрая - в царствените плевни -
да сънува старата си премяна.
Тревата върши толкова малко -
че бих искала сено да стана!
цитирай
8. stela50 - Едно случайно открито стихотворение,което ме впечатли...
24.06.2010 17:37
Пътуването в себе си

Извън себе си не чакай да намериш
това, което вътре в тебе не си търсил никога.
Не е по-красиво слънцето на други места,
колкото и далечни да са,
това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти.
Не изморявай дните си
в обикалянето на страни да търсиш други светове.
Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си,
да не стане така, че скоро да бъде късно:
не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш.

Анхел Гинда

Поздрави ,Ася !
цитирай
9. anastasiia - veninski, усмихнато и мило
24.06.2010 18:52
ти благодаря...:)
Очаквам и твоето любимо стихотворение, Васко!:)
Поздрави на любимата ми Планина...:)
цитирай
10. anastasiia - henzelski, а когато
24.06.2010 18:58
Свободата е усмивка?...:)
Благодаря ти, Краси... Много ми хареса стихотворението ти/което не е твое;)/... Огнено хубаво... Замислящо хубаво...
:)
цитирай
11. anastasiia - feq..., прекрасно е...
24.06.2010 19:02
От фортисимо до ноктюрно..., наситено с всички нюанси на чувствеността... Прекрасен нежно-летен минор!...
Благодаря ти, Юли!...:)
цитирай
12. ckarlet - Ася, насладих се на хубави стихо...
24.06.2010 19:02
Ася, насладих се на хубави стихотворения!
Аз си харесвам това много!

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
цитирай
13. anastasiia - bilingual :)
24.06.2010 19:04
Очаквам едно любимо стихотворение и от теб... Когато решиш... Когато имаш настроение за това...:)
Прекрасно е, че си тук!...:)
цитирай
14. martiniki - Има хора, които никога не се разделят
24.06.2010 19:06
Усмихвам се:)

Недопустимост

Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти - ­
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
догдето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.

Любомир Левчев
цитирай
15. anastasiia - miaa, прекрасното е,
24.06.2010 19:07
че хора като теб, надникват тук!...:)
Благодаря ти, мила Миа!...:)
Ще ми е приятно, ако и ти оставиш тук, при нас, любимото си стихотворение...:)
цитирай
16. anastasiia - papadok :)
24.06.2010 19:09
Ето..., Влади, усмихвам се...:)
Простичко...да... И спасява... Усмивката спасява от много неща....
Благодаря ти, Влади, за мъдрото послание-стих!
цитирай
17. elineli - Небесната изящност
24.06.2010 19:09
на...ще я познаеш ли ,Усмивчице? :)

СТРОФА ОТ НЕБЕ НЕДЕЛНО

Върху гърбици от мрак е набола светла грива.
Чуруликане и грак
облакът в единство слива...

И от гърло на грешил се разлиства дума бяла -
който дълго плът е бил,
на душата дава тяло...

После, черна гръд издул, бълва словеса сияйни,
горд, че Бог дори е чул
изкрещяната му тайна...

От възторг, с гръмовен стон, тъмнината се разпуква -
най-красивият закон:
сливане на звук и буква.

Сливане на дъх и дух чак до тишина пастелна...
Облакът е гръм и пух -
строфа от небе неделно.

МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА
цитирай
18. anastasiia - brey7, така харесвам Емили Дикинсън!...:)
24.06.2010 19:11
И тези "талисмани боровинки"...:) Много е хубаво!...
Толкова хубаво, че и аз "бих искала сено да стана"!:)
Благодаря...:)
цитирай
19. anastasiia - stela50, и мен ме впечатли
24.06.2010 19:16
това стихотворение!... И то много!...
Това "пътуване към себе си" и аз много го обичам... И честичко го правя!... Та нали всеки един от нас е цяяяяла Вселена!...
Да се открием и да се завоюваме... Трудно и интересно!...
Благодаря ти за това стихотворение!!!
цитирай
20. anastasiia - ckarlet, знаеш ли,
24.06.2010 19:20
че това е едно от стихотворенията, които знам наизуст... :) Защото е в колекцията ми "любими", както и много други стихотворения на Дамян Дамянов...
Благодаря ти от цялото си сърце за това, че публикува "Приказка" тук...:)
Поздрави, мила Скарлет!..:)
цитирай
21. anastasiia - martiniki, и аз се усмихвам...:)
24.06.2010 19:26
"Недопустимо" е това стихотворение да липсва тук...:)
Благодаря ти, Мартичка!:)
http://www.youtube.com/watch?v=GUOui6--OP4

цитирай
22. anastasiia - elineli, небесна изящност
24.06.2010 19:29
на моята любимка Маечка!...:)
Ако знаеш кооооолко много от нашите ти изпращааааааам!...:)))))))))))
Как може да говорим за любими стихове и да я няма Мая Дългъчева!:))))
Благодаря ти за тази "пухкаво-гръмовна" изящна строфичка....:)
цитирай
23. iliada - Честит Еньовден,приятелче!:)
24.06.2010 19:50
Еньовден

Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".

Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.

Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:

“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!

О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”

И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.

А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
цитирай
24. anastasiia - iliada, благодаря ти!:)
24.06.2010 19:52
Чудесно е, че се сети да публикуваш тук стихотворение за празника... :)
А самодивите танцуват ли танцуват, завихряйки странните си танци и съдбовни наричания!...:)
Поздрави!:)))
цитирай
25. miaa - Любимо от Петя Дубарова" Време".Скъпа Ася приятна вечер:)!
24.06.2010 20:27
.... Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.
цитирай
26. valben - А ето и от мен :)))
24.06.2010 20:44
СЛЪНЧЕВА БАНЯ
Вратата на банята е затворена с ключ,
но слънцето влиза през прозореца в нея
и се къпе във ваната
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
ме у влязло слънце в окото.

ЖАК ПРЕВЕР
цитирай
27. anastasiia - miaa, силно и хубаво...
24.06.2010 20:45
...Такова, каквото Петя Дубарова може да сътвори...
Благодаря ти, мила Миа... Много харесвам поезията на Петя Дубарова...
Знаеш ли, познавам се със сестра й Елица. Много приятен и интелигентен човек. На първи юни беше в Пловдив и се видяхме отново... В Стария град, в Балабановата къща, си говорихме за Петя Дубарова, прозвучаха нейни стихове... Беше много хубаво...
И...нека миговете, в които поспираме, бъдат повече... За да не е твърде късно...
цитирай
28. anastasiia - valben, ех, че хубавоооо...:)
24.06.2010 20:57
Слънчево, та слънчево!:)))
И весело..., и различно... Такова, каквото само Жак Превер може да сътвори... Като портрет на птица и други подобни...;)
Благодаря ти, Вал...:)
цитирай
29. monaliza121 - Едно стихотворение от любимия ми поет Жак Превер
25.06.2010 00:22
Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.
цитирай
30. allbi - от мен :
25.06.2010 00:33
И нека съм светулката във мрака.


Калинка кацнала на твойта длан.


Това, което твърде дълго чака,


надеждата, дали ще мога да ти дам ...


И да повярваш, с вярата че може


светът от мъките да се спаси.


И във душата храм когато сложиш


дори и Бога си да сътвориш...


А любовта нима сега забрави


за мене тя е онзи вечен Рай


и мъката си във нея още давя ,


немислейки дори, че иде край...
цитирай
31. lotos16 - Добро утро, Ася!
25.06.2010 07:02
Не е любимо стихотворение, доре не знам автора, просто куплет, заплел се из моята памет, но много ще ти отива:

Отчего же нежностью просвечен
каждий лист и каждая травинка?
От того, что по утру однажды
обронила женщина улыбки.
цитирай
32. anastasiia - monaliza121, аз много харесвам Жак Превер...
25.06.2010 14:28
Пише нежно, изящно, неповторимо... Трептящо, "звездно" хубаво...
Благодаря ти за това стиховторение...
цитирай
33. anastasiia - allbi :)
25.06.2010 14:31
Хей, светулчице, добре си се завърнала! :)
Благодаря ти за мъдрото стихотворение!... Да, така е, вярата прави чудеса! А любовта може всичко!...
Поздрави, Албенка!:)
цитирай
34. anastasiia - lotos16, една усмивка
25.06.2010 14:33
може да сътвори тооооолкова нежност... :) А пък твоето стихче е описало всичко това по толкова уникално красив начин...
Благодаря ти, мила Павлинка!:)
цитирай
35. hristinatoneva - страхотно :)
02.07.2010 18:51
страхотно :)
цитирай
36. anastasiia - hristinatoneva, добре дошла!:)
05.07.2010 20:28
И...благодаря! :)
цитирай
37. inel379 - Прекрасно е!
20.07.2010 08:57
От ученическите ми години съм си харесала едно послание, което и до днес обичам /съжалявам, че не помня автора/!

" Колко малко трябва на хората,
за да бъдат щастливи -
някой хубав и приятен обед,
две - три интересни книги.
Колко малко трябва на хората,
за да бъдат нещастни -
неизвестността и тревогата
от нечие мълчание.
Колко малко е нужно на хората,
за да бъдат щастливи или нещастни,
но в болката и в радостта си
те забравят, че всичко е тяхно."

Хубав ден ти желая, мила!:)
цитирай
38. anastasiia - inel379, наистина малко трябва...
20.07.2010 13:49
...И мъдро, и хубаво...
Стойностно послание!...
Благодаря ти, Инел!:)
Прекрасен ден от мен...:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anastasiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 5117695
Постинги: 400
Коментари: 14490
Гласове: 49738
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031