Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2010 14:52 - Стих на деня...
Автор: anastasiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 19865 Коментари: 50 Гласове:
25

Последна промяна: 30.06.2010 14:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето го моят стих за деня... "Напътствие", на един от най-любимите ми поети - Иван Пейчев...
Очаквам вашите стихове, приятели... В какви поетични нюанси е обагрен вашият ден?...

НАПЪТСТВИЕ
    Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно. 
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете, 
и лодките със гърбове катранени. 
Ще отпочиват пясъците кротко 
и всички улици ще водят към морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал, 
по дюните, внезапно занемели, 
ще разбера, че вече си заминала. 
Тъй сребърните малки риби идват 
и недокоснали брега, 
се стрелват пак 
навътре във морето. 
Аз дълго ще почуквам със лулата си 
по камъка, горещ от светлина, 
и ще си тръгна, без да я запаля, 
оставил купчинка студена пепел 
по камъка от светлината топъл. 
Вълните ще шумят със белите си гребени 
и този шум, дълбок 
и тъмносин като морето, 
ще спре до тебе, 
тъмносин като морето там, 
във другото пристанище. 
Но ако сушата не ти предложи нищо ново, 
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни. 
Ще те разтваря бално хоризонта, 
брегът ще губи свойте очертания. 
Морето има хиляди пристанища: 
отплувай, без да се сбогуваш 
с нито едно от тях. 
Додето някой ден ще чуя смях, 
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 

по стълбите на дървената къща 
и върху устните си ще усетя устни 
с дъх на море и нар. 
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш. 
Защото всичко край морето е море. 
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

 

Затуй недей си взема сбогом ни със мен, 
ни със морето. 
Иди си, без да се сбогуваш.

 
Иван Пейчев


... И в мое изпълнение...







Гласувай:
25
0



1. divna8 - УОЛТ УИТМАН
30.06.2010 15:06
Когато някого обичам
в мен бушува страх -
дали не се раздавам
в несподелена обич?!

Сега си мисля -
несподелена обич няма.
За всичко има
някаква отплата...

/ Обичах пламенно,
несподелена беше
обичта ми -
затова написах
тези песни.../

************************

Усмихнат ден, Ася :):):)
цитирай
2. martiniki - няма сбогуване с морето
30.06.2010 15:10
и още водят всички улици до там


На улицата до голямото пристанище -

единствената улица в живота ми -

танцуваха внезапните момичета

и въздуха извайваше бедрата им.

Мъжете се отпускаха по стълбите

и уморени - тъмните им мускули

прибираха крилете си... Жените им

се търсеха във мъжките им погледи.

Унесени - децата се притискаха

в трептящите им хълбоци. Прозорците,

които се люлееха от вятъра,

изстрелваха блестящите си ножове,

но никой не умираше.

Танцуваха

и пееха внезапните момичета.

Китарите нестово ликуваха,

защото лятото е във средата си,

в самата си сърцевина - завършено

и съвършено в своето присъствие...

Защото сянката му е в нозете ни

и толкова е хубаво във въздуха

на улицата... В девет и петнадесет,

в средата на танцуващата улица

премина лъчезарно погребение...

Ковчега се люлееше във дланите

на близките, които се усмихваха.

Старицата заспала на леглото си.

Повикали я... Тя не се събудила.



Китарите.

И на върха си -

Лятото.


Танцуваха внезапните момичета.

ХРИСТО ФОТЕВ
цитирай
3. eliana - Не трябва да ядеш зелени ябълки –
30.06.2010 15:18
така ме посъветва, вместо Бог.

И обеща, че ще ме носи на ръце,
че ще живея в приказка
и ще се чувствам в Рая.

Започна да строи от камък
къща,
ала ръцете му се умориха
и вече можеше да ме изпусне.

Трябваше сама да си напиша приказка,
в която да живея.
А в приказките всичко може да се случи:
да срещна бедни духом хора,
храна да стана на гладните за зрелища,
с ужасните и жълти новини да свикна
като с хляб…

Тогава той започна
да ашладисва киселиците в гората –
дръвчетата със диви ябълки
(с които бабите ни правеха оцет).
Когато плодовете потъмняха
оранжеви, подобно влюбен залез,
преди да паднат – сто сърца разбити
в снега настръхнал на ноември,
едва тогава ги опитах:
по-силна сладостта им бе от радост,
тръпчивостта им – уморена от очакване.

Познание не ми донесоха,
но си припомних
първичния, почти забравен вкус
на любовта,
изгонена от Рая.

Ашладисване на райската ябълка - Роза Боянова
............................
Хубав летен ден,Ася!
цитирай
4. miaa - Мила Ася !Чудесен постинг, поздрави! Обичам Яворов :)
30.06.2010 15:29
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
цитирай
5. makont - Мисля, че беше на Лермонтов
30.06.2010 17:08
Я Вас любил, любовь еще бьт может,
в душей моей изчесла несъвсем,
но пусть она Вас больше не тревожит
я нехачу печелит Вас ничем.

Я Вас любил безмолвно, безнадеждно
ту робостю, ту ревностю тамим,
я Вас любил так искренно, так нежно,
как дай Вам бог любимий бьит другим.
(Не открих всички руски букви).
Невероятна любов, да обичаш така, че да желаеш щастие на любимия дори с друг човек. Пожелавам ти от сърце да те обичат така силно!
цитирай
6. scarlety - Румен Ченков-един от моите любими поети
30.06.2010 17:45

МЕЧТИТЕ
Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По мъдри сме. Отново сме на ход.

цитирай
7. anastasiia - divna8, знаеш ли,
30.06.2010 19:40
разговаряла съм с поети за това, дали по-хубавите стихове се "раждат", когато са щастливи или когато са тъжни...
Благодаря ти за прекрасното стихотворение!
Усмихната вечер, Дивна!:)
цитирай
8. anastasiia - martiniki...
30.06.2010 19:42
Благодаря ти, Мартичка...
Просто...нямам какво да кажа...
Невероятно е!...
цитирай
9. anastasiia - eliana, любовта може всичко!...:)
30.06.2010 19:45
Мммм..., ухае на любов и ябълки...:)
Благодаря ти за твоя "стих на деня". Много, много ми хареса!...
Хубава лятна вечер, Елиана!...:)
цитирай
10. anastasiia - Здравей, мила miaa! :)
30.06.2010 19:47
Добре дошла в поетичния ми ден...:)
И аз обичам Яворов.., много!...
"Душата ми е стон, душата ми е зов... Душата ми е птица устрелена..."
Благодаря ти за едно от най-хубавите стихотворения, сътворявани някога!...
цитирай
11. anastasiia - dalida, още едно "морско" стихотворение!...:)
30.06.2010 19:49
Какво по-хубаво от това, щом е лято!...:)
Море... и светлина..., и любов...
Благодаря ти!...:)
цитирай
12. anastasiia - makont, и аз много обичам това стихотворение...
30.06.2010 19:59
Хубаво е, че и руската поезия присъства тук.
Благодаря ти!...
А силата на любовта може да пречиства... И то до толкова, че да пожелаеш любимия човек да е щастлив.., където и да е...
И на теб ти пожелавам да те обичат силно, истински...
цитирай
13. anastasiia - scarlety, ах тези мечти!...
30.06.2010 20:04
Те се сбъдват, просто трябва да вярваме силно в тях!...
Мечтите ни правят живи... Трябва да имаме мечти, да се стремим към тях... Да летим дори, за да ги достигнем...
Вървим, летим след мечтите си... и получаваме своите уроци... Ставаме по-мъдри!...
Благодаря за чудесното, мечтателно стихотворение!...
цитирай
14. stela50 - Георги Константинов - Ти просто си длъжен..
30.06.2010 20:28
Ти просто си длъжен...

В сезонните болки , в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
цитирай
15. anastasiia - stela50, когато чета стихове
30.06.2010 20:34
като този, който си публикувала, съм щастлива, че съм направила постинг за поезия...
Мъдри и слини стихове..., чак до болка!
Благодаря ти, Стела!...
Чувствам се по-богата... Хубаво е...
цитирай
16. santiment - Към твоята разрастваща се антол...
30.06.2010 20:39
Към твоята разрастваща се антология от любими стихове добавям "Лунната соната" на Дамян Дамянов
ЛУННА СОНАТА

Дамян Дамянов

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната
цитирай
17. anastasiia - santiment, обожавам това стихотворение...
30.06.2010 20:52
Дори скоро го изпълних в ефир... Беше ми хубаво и пожелах да го изпълня... Дори не знаех дали ще мога да го възпроизведа цялото наизуст, защото отдавна не го бях казвала... Но се получи!
Така че, ти благодаря от цялото си сърце за това стихотворение!...

http://www.youtube.com/watch?v=3Qr8-Nf9-1o&feature=related - за теб...
цитирай
18. valben - Хей, Ася, ами моето предложение?
30.06.2010 21:05
Хайде нещо по-весело, става ли?

КОМАРЪТ
Как без жал, комарко вял,
с длан небрежна съм те смлял?
Но не съм ли аз комар?
а пък ти - разумна твар?
Току виж, че ял и пил,
спра във сляпа длан безкрил.
Щом живот е мисълта,
а без мисъл е смъртта,
аз съм стар комар щастлив,
било мъртъв било жив.

Уйлям Блейк
цитирай
19. santiment - anastasiia,
30.06.2010 21:05
Този стих има огромен добър свят, какъвто беше и светът на самия Дамян Дамянов.
цитирай
20. veninski - Един откъс от Вътьо Раковски. . . ...
30.06.2010 21:05
Един откъс от Вътьо Раковски...

Сто

Имаше едно малко момиче,
което измерваше всичко със сто.
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто! -
казваше винаги то.

Сто беше голямата цифра
на нашата много голяма любов.
Сто просто не беше цифра -
беше просто любов.


Обичайте се! Какво по-хубаво от това?
цитирай
21. anastasiia - skribezium, това е едно
30.06.2010 21:07
от най-хубавите...и най-тъжните стихотворения на Дамян Дамянов... Наистина много обичам това стихотворение. И се радвам, че ти харесва и на теб!...
Добре си ми дошъл в поетичното кътче на моя блог!...
цитирай
22. anastasiia - veninski, сто е чудесно число!:)
30.06.2010 21:11
В голямата любов не може да има малки измерения...
Нека всичко да ни е по сто!...:)
Благодаря ти за това "Сто" :) Нетрадиционно, различно и много, много хубаво...
цитирай
23. anastasiia - valben :)))
30.06.2010 21:14
Разбира се, че става!:)))
Уникално хубаво!:)
Пък и сменихме поетичните нюанси! Богатството е именно в различията!...
Благодаря ти, Вал!:)
цитирай
24. anastasiia - santiment, да...
30.06.2010 21:16
Огромен, добър, бял, лунен свят... И...малко тъжен свят...
Да..., светът на Дамян Дамянов...
цитирай
25. mrazekoff - Красиво изпълнено стихотворение....
30.06.2010 21:41
и аз понеже немога да пиша ще кажа само едно голямо БРАВО, на постинга ти и на теб!!!
Желая ти много много късмет и успехи!!!!
цитирай
26. irka66 - Станка Пенчева
30.06.2010 21:41

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.
цитирай
27. tili - Да се включа и аз в поетичния
30.06.2010 21:56
маратон с нещо морско и любимо:


Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

Тъжно, но - красиво!
Хубава вечер, Ася:)))
цитирай
28. ka4ak - Асенце,а това от мен:
30.06.2010 22:14
думи бедни
речник прост
всепоглъщащо наивен
но изгарящ от любов...:)))

Светла вечер и целувкиииии...:)))
цитирай
29. kasnaprolet9999 - Чудесен стих и клип,
01.07.2010 09:38
днес и аз съм на вълна поезия, но не моята , а на слънчевата усмивка, която миналия месец ни представи първата си стихосбирка, днес постинга ми е посветен на нейното творчество, което съм гарнирала папо подходящ начин с красиви снимки от морето, ела да го видиш.
цитирай
30. tota - Поздрави, Ася! Ето нещо и от Добри Жотев
01.07.2010 10:07
Наздравица

Кога и как се срещнахме със тебе?

Благословена среща!
Не можехме да имаме без нея
две влюбени слънца в гърдите си,
за да ни светят светове,
в които никой не е бил
и няма никога да бъде,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била.

Благословена среща!

А можехме да се не срещнем ние.
А можехме да се разминем,
тъй както облак с облака,
тъй както лято с есента.
А с колко ли сърца сме се разминали!
И ти!
И аз!
О, неродени красоти!
Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал-
да пием за незбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,
за върховете неизкачвани!
Да пием за звучащите вселени,
които никога не са били
и няма никога да бъдат,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била!

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите викащата мъка
превръща се вдобра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах вного пътища по тая пръст.
Научих вного мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!

Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си.
цитирай
31. pontis - от предложенията- Георги Константинов и, естествено, Яворов.
01.07.2010 10:17
Но този стих на Яворов просто не знам как се изговаря. Не си го представям. Той е създаден с друг код.
цитирай
32. anastasiia - mrazekoff, благодаря ти!:)
01.07.2010 10:46
Постингът ми е за любими стихове... Така че, можеш да се включиш и ти, ако решиш...
Благодаря ти за добрите думи...
Хубав, светъл, поетичен ден... от мен! :)
цитирай
33. anastasiia - irka66, БРАВО!!!
01.07.2010 10:48
Очаквах Станка Пенчева да се появи... А точно това стихотворение е много любимо и за мен!...
Благодаря ти...
цитирай
34. anastasiia - tili, ето...увеличават се "морските" стихотворения...:)
01.07.2010 10:51
Да..., тъжно стихотворение.., но много хубаво..., по "фотевски" хубаво...
Благодаря ти, Лилинце :)
Прекрасен първоюлски ден ти желая! :)
цитирай
35. anastasiia - ka4ak :)))
01.07.2010 10:54
Влади, Любовта прави чудеса... Особено щом е изгаряща...;)))
Усмихна ме, развесели ме.../както винаги/:))))
И от мен целувкииии... и един чудесен ден!.....:)))
цитирай
36. anastasiia - kasnaprolet9999 :)
01.07.2010 10:57
Разбира се, Пролет..., след малко ще надникна при теб...:) Особено щом поканата е свързана с хубава поезия...:)
Усмихнат ден! :)
цитирай
37. anastasiia - tota..., благодаря ти...
01.07.2010 11:01
Благословена среща със стиховете на Добри Жотев...
Колко нежност струи от тях!...
"Мъдростта да бъдем нежни..." Прекрасно е!...
цитирай
38. anastasiia - pontis, от всички стихове тук
01.07.2010 11:05
ти си избрал твои любими... Хубаво е, че когато надникваш тук, има какво да те докосне!...
Стихотворението на Георги Константинов наистина е много силно!
А Яворов..., той е необятна Вселена...
цитирай
39. liliyanaandreeva - Каде е истината?
01.07.2010 11:11
МАРИЯ АНТОАНЕТА ГЛЕДАЛА СВЕТА САМО ПОЗИТИВНО И Е ОБВИНЕНА В ТОВА, ЧЕ НЕ ВИЖДАЛА ГРОЗОТАТА В БИТИЕТО НА ПОДАНИЦИТЕ СИ! ЗАТОВА ТЯ Е ГИЛОТИНИРАНА ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГА СИ лУДВИГ ХVI.ЗАТОВА ЩЕ РАЗВАЛЯ РОЗОВИЯ ПОСТИНГ С ЕДНО ЧЕРНОГЛЕДО СТИХОПЛЕТСТВО.

КОГАТО ЦЪФНАТ ТЕМЕНУГИТЕ …ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле –
прати на майната си другите
и гледай ти да си добре…

Ако не цъфнат теменугите
ще цъфнат пак налъмите –
накисни в блато другите;
на тарикатите с чалъмите…

Излапай сам закуската,
изяж си с кеф обяда -
и дано на тайната вечеря
залъкът не ти присяда…

А когато гръм удари
и мълнията си видял –
зарежи ги твоите другари
и се радвай, че си оцелял…

Я, колко теменужки!
Отгде ли са се взели?
Туй са нащ/те дружки
в бизнеса успели…

Няма макове червени,
няма гъби-червенушки –
еколози са зелени
цъфналите теменужки…

Когато цъфнат теменугите
ще разцъфти и магданоса –
нека да се влачат другите,
а ти си уреди въпроса…

Когато цъфнат теменугите
и нещо ти не си добре –
не гледай в паницата на другите,
направи си черно кафе...

Когато цъфнат теменугите
и нещо ти се чувстваш зле
не мисли,че ти си като другите -
забрави за Черното море…

Когато пенсията не достига
и си без приятели и дружки –
недей да мислиш,че си шушумига –
посади си теменужки…

Направи си пролетна салата
от моркови и зеле с чушки
и не пожелавай на комшията колата
когато видиш цъфналите теменужки…
цитирай
40. anastasiia - liliyanaandreeva, ако я нямаше грозотата,
01.07.2010 11:48
нямаше да можем да оценим красотата...
В живота ни има всичко - и болка, и тъга; и нещастие, и щастие... Не можем да ги разделим...
А в поезията, по уникален начин всеки пресътворява нюансите на своите преживявания от живота... Затова и стиховете са толкова различни! Което е прекрасно....
Затова и не приемам определението "розов постинг"... Не бих определила по този начин великолепните творби, които присъстват тук...
А относно погледа към света, всеки решава за себе си. Каквито са мислите ни, такъв е и животът ни...
И в крайна сметка, не мисля, че е толкова черногледо това, което си публикувала тук....;) Дори бих казала, че завършва мъдро!...:)
цитирай
41. hristo27 - Приветствам изборът ти за стихо...
01.07.2010 12:08
Приветствам изборът ти за стихотворение и клип!
Усмихнат и успешен ден! :))))))
цитирай
42. monaliza121 - Любимият ми поет!
01.07.2010 12:09
Свикни със грозотата на света
свикни със нейната жестока неизбежност.
Свикни и ти не ще се върнеш
неизбежен,
привикнал с грозотата на света.

Поздрави!
цитирай
43. anastasiia - hristo27 :)
01.07.2010 12:12
Стихотворението "Напътствие" е едно от най-любимите ми. Самият поет Иван Пейчев е един от най-любимите ми...
А клипът е мой..., в смисъл като снимане и прочит на стиховете. Иначе е монтиран в телевизията, в която работя...
Много ми е приятно, че ти допада моето любимо стихотворение...:)
И от мен усмихнат и светъл ден!:)
цитирай
44. pegas08 - Хей, момиче златно,
01.07.2010 12:16
ти го измисли по- добре и от мен!

Само така ще се спасим от плагиатната макулатура в блога- с добри неща!
Гуд гърл!
цитирай
45. anastasiia - monaliza121,
01.07.2010 12:50
благодаря ти за стихотворението на Иван Пейчев! И за мен той е любим поет!
Хубаво ми е, като срещам хора, които обичат поезията му...
Ето още нещо негово...

Не ми изпивай чашата до дъно,
моля те,не я изпивай.
ти не разбираш...
това е моето безсъние.
Моля те ,недей изпива моето безсъние.
във моето безсъние живей страхът
Страхувам се,че няма никога
да те докосна,ако изпиеш чашата до дъно,
ако изпиеш моето безсъние...


цитирай
46. anastasiia - pegas08, хубавата, добрата поезия
01.07.2010 12:56
променя, преобръща светове...
Спасява - както и ти си написала...
Радвам се, че си тук!:)
Усмивки..,"златни"...:)))
цитирай
47. hope17 - Ася, поздрави на теб,
01.07.2010 16:19
а ето и нещо, много любимо мое :

И ПРОДЪЛЖАВА ЛЯТОТО
В прегръдката си
пазиш много слънце.
От жаркото облъчване на юли
остана тая мека кадифяност
на кожата ти. Тоя южен цвят.
И продължава лятото.
И няма
ни късна есен
нито леден вятър
ни болен листопад.
И продължава лятото.
Притихвам
в трептенето на тоя слънчев обръч,
сама се сливам
с твоя юлски образ -
и всичко, вече минало, се връща :
и пясъка,
и лодката,
и зноя...
Не знам
на слънцето, на теб ли казвам тихо :
Не си отивай. Грей ме.
Аз съм твоя.

Лиляна Стефанова
цитирай
48. anastasiia - hope17, този прекрасен юли...:)
01.07.2010 21:10
В юли е магията на лятото... Магията за вечност...
Благодаря ти за "И продължава лятото"...
Прекрасната лирика на Лиляна Стефанова...
цитирай
49. yuliya2006 - Вершина ♫Здесь вам ...
01.07.2010 21:34
Вершина ♫

Здесь вам не равнина - здесь климат иной.
Идут лавины одна за одной,
И здесь за камнепадом ревет камнепад.
И можно свернуть, обрыв обогнуть, -
Но мы выбираем трудный путь,
Опасный, как военная тропа.

Кто здесь не бывал, кто не рисковал -
Тот сам себя не испытал,
Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.
Внизу не встретишь, как не тянись,
За всю свою счастливую жизнь
Десятой доли таких красот и чудес.

Нет алых роз и траурных лент,
И не похож на монумент
Тот камень, что покой тебе подарил.
Как Вечным огнем, сверкает днем
Вершина изумрудным льдом,
Которую ты так и не покорил.

И пусть говорят - да, пусть говорят!
Но нет - никто не гибнет зря,
Так - лучше, чем от водки и от простуд.
Другие придут, сменив уют
На риск и непомерный труд, -
Пройдут тобой не пройденый маршрут.

Отвесные стены - а ну, не зевай!
Ты здесь на везение не уповай.
В горах ненадежны ни камень, ни лед, ни скала.
Надеемся только на крепость рук,
На руки друга и вбитый крюк,
И молимся, чтобы страховка не подвела.

Мы рубим ступени. Ни шагу назад!
И от напряженья колени дрожат,
И сердце готово к вершине бежать из груди.
Весь мир на ладони - ты счастлив и нем
И только немного завидуешь тем,
Другим - у которых вершина еще впереди.



© Владимир Высоцкий. Текст, музыка, 1966
© Владимир Высоцкий. Исполнение, 1966

Врьх

Тук климатът друг е, тук не е поле -
лавини разперват тук снежни криле
и каменопади по хребета глухо реват.
И може да свърнеш, да минеш встрани,
но ние избираме стръмни стени
опасни и страшни подобно на боен път.

Не си ли рискувал, не си ли бил там -
то значи не си се изпитал сам,
пък нека си свалял звезди от небето в нощта.
Не ще видиш долу, под ниския свод,
за целия свой разумен живот
и мъничка част от всички чудесни неща.

Ни рози ще има, ни траурен креп
и паметник няма да стане за теб
гам камъкът, който веднъж покой ти е дал.
Като вечен огън в прозрачния ден
ще бляска само върхът оснежен,
до който да стигнеш така и не си успял.

И нека говорят, да, нека твърдят,
че няма в света по-безсмислена смърт
от тази да паднеш замръзнал в алпийския студ.
Но други ще дойдат - и дом, и уют
сменили за риск и безпримерен труд,
за да извървят докрай твоя последен маршрут!

Гранитни отвеси! - Е, брат, не се май.
Ти своята слабост пред тях обуздай.
По хребета са ненадеждни и лед, и скали.
Надявай се само на свойте ръце,
на братското рамо по общо въже
и клинът, и куките да издържат се моли.

Сечем стъпалата - ни крачка назад!
И от напрежение зазива се свят.
Но ти към върха приближаваш задъхан и блед.
...Светът е под тебе. Щастлив си и ням.
И мъничко само завиждаш оттам
на другите, чийто връх е все още напред...



© Росен Калоферов. Превод, 1989

цитирай
50. anastasiia - yuliya2006, през целия си живот
01.07.2010 22:11
всеки един от нас се изкачва към своя си връх... И както мъдро е казано, щастието е в самия път, а не в крайната цел...
Така завършва и прекрасното стихотворение на Висоцки "И мъничко завиждаш от там на другите, чийто връх е все още напред..."
Благодаря ти за Висоцки!...
Поздрави, Юли! И прекрасна юлска вечер...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anastasiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 5117695
Постинги: 400
Коментари: 14490
Гласове: 49738
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031