Три месеца минаха вече... 
Прегърнала съм някъде вътре в себе си тъгата, обичта... и се опитвам да се усмихвам... И да продължавам напред... 
А светлата енергия на татко витае около мен... И около мама... И около семейството ми... Защото той беше  човек, който умееше да обича!... Всички ни... Безрезервно и топло, мило...
Разгърнала съм една от тетрадките му със стихове...
"Отиват си бащите"...  Стихотворението е писано преди повече от 30 години... И е тъжно... Много... Много...  

ОТИВАТ СИ БАЩИТЕ

Отиват си бащите ненадейно
без прошка, без раздели с близки, мили...
Мълчим объркани, благоговейно,
с ковчега се  разделяме без сили.

Отиват си бащите, не видели
спокоен сън, смеха от детска радост.
До сетен дъх превити, не  разбрали
миг сладък от прекараната младост.

Отиват си бащите, примирени,
с безмълвна стъпка, под звъна камбанен.
Напускат своя свят успокоени
и тяхният покой е толкоз странен.

Под воплите, сълзите накипели,
пред шествието с траурни одежди,
под детските очи осиротели,
загубили и вяра, и надежда.

Никола Събев Николов

Трябва наистина да си баща за да е така.Радвам ти се,Ася,че си го имала!

Разбирам те истински, защото и аз съм изгубил баща си.
Вярвам, че са се преселили в един по-добър свят.

А аз те прегръщам вместо татко ти. Докато мислиш за него, той ще е жив.

сякаш ражда най-хубавите стихове!
Знам какво е да останеш без баща, без майка, без дете...
Прегръдка от мен!

Разказвай ми, макар че не е същото
и слушам те, и знам, че няма връщане!
Солено, мокро е приятелското рамо,
когато тихичко поплачем си за татко, мама!

И тъй като непрекъснато ме връхлитат спомени..., честичко си разтварям някои от тетрадките му със стихове... Стихове, написани собственоръчно. Неговият свят....
Тази вечер попаднах точно на това стихотворение... И ми се прииска да го споделя...
Благодаря ти..., много...

Не ми благодари Ася,няма защо.Не исках да го напиша това,че да не зазвучи помпозно.но не от всяко момче става мъж и не от всеки мъж - баща.Ти трябва да си щастлива.

И аз вярвам в това... Добрите хора отиват в един по-добър свят...
Благодаря ти... от сърце...

Ти носиш частица от него,
ти носиш негови и твои мечти,
а споменът нека да носи
все светлина и лъчи.

което си ми написала...
Благодаря ти!...
Да..., винаги ще си мисля... Ще си мисля... Просто мислите, спомените винаги са с мен!

винаги са някак... много истински... Сигурно точно тъгата провокира по възможно най-красивия начин способността да се себеизразяваме чрез стихове...
Ето, ти си ми написала едно четиристишие, което е толкова истинско и красиво!
Благодаря ти, Злати, за това че си тук... За разбирането... За всичко

Ти си ми написал нещо много ценно и ме трогна! Да, точно така е! Аз съм щастлива... ,заради Бащата, който съм имала...
Въпреки, че ми липсва...

Спомен от твоя татко,посвещение за всички бащи . Прав е ivanna4ev -
Щастлива си ,и спомените ти красиви са . Аз те разбирам ,
също имах баща ,с който се гордея и днес . Хубаво е ,че споделяш стиховете ,
носят нещо паметно и силно .
Поклон !

което си ми написал...
Да, аз нося частичка и съм частичка от него... и от необятния му, пълен със светлина и мечти свят...
А спомените... Те остават... Спомени-лъчи...
Благодаря ти, Вал...

Както писа 4aiotgluhar4e, нашите бащи са живи... Защото живеят в спомените ни...
Въпреки тъгата... И...да... трябва да сме щастливи, че сме имали съприкосновение с тях... Че те са ни оформили като личности...
Хубаво ми е, че почувства по този начин стихотворението... И мен много ме развълнува...
Паметно и силно... Да...

Той си е при теб, както и моя, както всички... И щом толкова се обичате, пак ще сте физически заедно и в следващия живот. Бог с теб и с него. Прегръщам те!

:(((((((((((((( Pregrudka!

Не тъжи, той не иска това...Носи го в спомените си ...и в сърцето си!
Прегръдка!

Моите съболезнования, не съм разбрала за голямата
ти загуба!
И на мен ми стана мъчно за него, защото сигурна съм че е бил
много добър човек и любящ баща!
стиховете ми насълзиха очите...
Прегръдки и гледай напред, скъпите ни хора, които губим в житейския си
път са живи докато живеят в спомена ни за тях!

Моите съболезнования за баща ти, Ася!
Иска ми се да кажа нещо утешително, но за тези неща, мисля,
думи не са измислени още...
Да помълчим?...
Прегръдки!

И музиката под него също..

Ако искаш влез в моя блог и прочети:
"Искам да те надживея, Смърт!".
За Смисъла да продължим напред - заради себе си- и заради тези, които вече ги няма, а толкова много обичаме.

Ще приседна до теб за кратко
и ще споделя тъгата ти
и сълзата твоя ще изтрия
с дланта си на приятел.

Би било хубаво, ако можех да ти напиша окуражителни думи, но знам, че нищо на този свят не може да го замени...Светъл човек е бил, щом така светло си спомняш за него,приятелко...
Б.

Щом е успял да създаде и възпита толкова, хубаво, талантливо и умно момиче, като теб.Ти си прекрасна с добрината си..Личи ти :))))
Ще го носиш в сърцето си, а той ще ти показва Пътят на Живота!
Поклон пред светлата му памет! С обич !

нас, които си ги носим в себе си от първия до последния миг...
Впечатления, останали в нас от началото и едва запомнящи се до самия край.
Чувствата и впечатленията са истински, само ние можем да ги променим....
И, когато всички те са предизвикани от една толкова важна за нас личност, остава да бдим постоянно за тяхната цялост.
Така е при всички хора , така е и при мен ....
Нека да си спомняме колкото можем по-често за тези хора, не с тъга, а с благодарност, че са ни помогнали да станем това, което сме сега.
Обичайте родителите си - независимо къде са те сега.....
От това ще станете много по-благородни и по-човеци....
Благодаря ти, Ася, че ми напомни и аз да се замисля за моите родители...
Радвам се за теб, че споделяш с нас за прекрасните черти на своя баща...
Нека Бог да прости греховете му волни и неволни и да съхранини неговата Вечна Памят!
Амин!

Бащите много обичат дъщерите си, вероятно защото в тях виждат младостта на жените си. Не зная. И аз имам дъщеря и съм и отделял страшно много време като беше малка. А стихотворението е направо прекрасно.

И мен ме завладя споделеното! И заглавието му...Настръхнала съм! Свикваме да живеем с отсъствието на любими хора, но все боли! Поздрави и от мен -

Прекрасен стих! Явно баща ти е бил светла и чувствителна душа! Вечна му памят!

Така е, Ася. Отиват си бащите. И винаги рано... Дори и стогодишни да са...
Прегръдка и от мен!

Моите съболезнования, Ася! Винаги съм смятал, че истинските наши загуби са непонятни за околните, не и по начина, по който ние ги чувстваме. Затова не знам какво да напиша и вероятно думите са излишни. Аз вярвам, че някой ден ще срещнем онези, с които сме се разделили и че те, гледайки ни от отвъдното с любящите си очи, биха желали от нас да не се измъчваме по тях, а да намерим утеха. Но знам, че едно е да се каже острани, друго е да ти е в сърцето...

Да, сигурна съм, че витае около мен... като добра, светла енергия... Чувствам го...
Благодаря ти за подкрепата, за добрите думи...
Бог да те закриля!

..... И от мен прегръдка.............

в мислите си, в сърцето си... Винаги е с мен...
А тъгата си е винаги някъде вътре в мен...
...Иначе се усмихвам... Всеки ден...
И аз те прегръщам...

Много светъл човек... Много интелигентен човек... Човек с огромен свят в себе си...
Много обичащ татко...
От всичко хубаво, което се сещам по много...
А стиховете му..., да...и аз се разплаках, като прочетох това стихотворение...
Благодаря ти, мила Мина...
Прегръдка и от мен...

...Да...
Благодаря ти...

Толкова сила и воля за живот има в него!
И е много, много мъдро...
Поздравявам те!...
И ти благодаря за това стихотворение...

Добър приятел и прекрасен човек!...
Благодаря ти, Алекс..
Толкова е хубаво това, което си ми написла...
Човешко...

Но... болката си остава...
Благодаря ти, Боре, затова че си тук... Това съвсем не е малко...

...след себе си...
Благодаря ти, мила Миа... Толкова ми е обичливо хубаво от думите ти...
И аз с обич...

Прекрасно е това... Благодарност, обич... А тъгата..., тя ще ни съпътства винаги... Важното е да й намерим онова място, от което тя ще ни нашепва... Тихо...

Много хубаво си го казал - нека обичаме родителите си, независимо къде са те сега... Връзката ни с тях обаче винаги си остава... И обичта...
И спомените, които връхлитат непрекъснато...
Благодаря ти за всичко, което си ми написал!...
Много, много благодаря...

Но имам и брат, който също много обичаше... Той беше емоционален, в хубавия смисъл на тази дума, човек... Умееше да изразява обичта си... Топъл и мил човек...
Ти разбираш... И ти имаш дъщеря...
Стихотворението те е докоснало... Благодаря ти...

Опитваме се да свикнем, но винаги боли... Така е... И даже с времето, като че ли още по-отчетливо и настойчиво усещаме болката...
Благодаря ти, че сподели... Че си тук...
Благодаря...

дълбоко сетивен човек... И много, много светъл...
Вечна да е паметта му!...
Благодаря ти...

Винаги е рано... За скъпоценните хора, винаги е рано...
А когато е внезапно и неочаквано..., е още по-рано...
Благодаря ти, Васко...

Светът на чувствата е необятен..., с безброй нюанси... В определени моменти от живота ни, палитрата на чувствата ни се обагря... И ние чувстваме по нашия си начин... Начин, може би не винаги понятен за околните...
Но пък е толкова мило и хубаво, когато околните се опитват да усетят багрите на нашите чувства... Дори готовността да сторят това е нещо прекрасно!...
Да, "друго е да ти е в сърцето", но аз ти благодаря с цялото си сърце, затова, което си ми написал... Защото е много истинско...
Аз също силно вярвам, че някой ден ще се срещнем с близките ни хора...

Моят почина на 3 февруари тази година...

И моят баща почина на 3 февруари тази година...
Да е светла паметта и на твоя татко!...