Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2014 19:13 - Обиколка на България с колело-2014 (40 БИРИ) ЧАСТ 1
Автор: gergoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 11337 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 03.07.2014 18:15


ДЕН ПЪРВИ
Ентусиазъм, начало, превземане на Стара планина

Погледнах навън. Ужас. Черни облаци. Вече бях отложил тръгването с три дни, заради неотложни задачи, не ми се чакаше повече. Отворих синоптик.бг, там гадна прогноза; днес гръмотевици, утре дъжд. Отворих даливали.бг; днес дъжд, утре гръмотевици. Точно обратното. Ами сега?! Важното бе, че в момента не вали. Натоварих багажа и хайде. Точно в 8:50, на 4-ти Юни, бях пред входа. Отсреща има малко магазинче и щом ме видя собственичката, ме помоли да си преместя колата, защото предната вечер я бях паркирал точно пред входа му. А ключовете ми са горе. Хич не ми се връщаше, но и не вървеше да оставя колата така. Подпрях колелото, качих се до нас, взех ключа и готово. Малко ми се развали настроението, но нямаше начин. До Бучин проход пътя го знам перфектно, имах къща в района, а и с колелото бях ходил няколко пъти. От там ми предстоеше дълго качване. Знаех го, но не знаех колко километра е. Оказаха се 25. Не много тежки, но погледът ми все нагоре. Облаците ставаха все по-мрачни, направо черни. Минах Гинци, селото е известно с хубавото, но и скъпо, овче мляко и овче сирене.

image

После, след още доста качване, стигнах върха на прохода. А там студ и мъгла. Трябваше много да внимавам на слизане, да не ме отнесе някой, а и беше мокър асфалтът.

image

И вододайната зона:

image

Само сняг дето нямаше. Облякох сухи дрехи и якето и започнах да се спускам. Долу се ядваше, макар и мрачно. По пътя нищо за снимане и поех към Монтана, където по план трябваше да е първият ми бивак. В началото на града видях едни градини, които ми харесаха. Питах една жена за магазин наблизо и тя показа в една посока и каза, че след 30 метра има. Метрите се оказаха триста, ама така е, мъжът и ако цял живот я е лъгал, че 2 см. са 20. Взех си две бири и консерви и хайде в палатката, че комарите веднага ме налетяха. Хапнах, пийнах и доволен си легнах. 
Този ден бях изминал 109 км.

ДЕН ВТОРИ
Скука, нищо интересно

Кратка разходка в Монтана, докато чакам да отвори Еконт, че си бях поръчал един клин от Варна. В София колоездачите станахме много и почна да не достига екипировката. От последното ми ходене в Монтана, градът се е променил. Имат доста хубав парк.

image

image

И там манията да се оцветяват статуи е взела връх. Е, не е толкова изпипано, както паметниците в София, но кой колкото може.

image

В едно от селата видях първия щъркел, за прехода. После виждах стотици гнезда, с малки щъркелчета, а един от родителите стои и ги пази, докато другият носи храна.

image

В село Смирненски попаднах на тази уникална табела,  в която, за съжаление, има много истина:

image

Стигнах до Видин, без да влизам в града, ходил съм доста пъти, няма с какво да ме изненада, щракнах се на табелата и хайде да си търся място за нощувка.

image

Разпънах бивака край Арчар. Отработих движението, за скоростно разпъване на палатката, за броени секунди. В момента, в който спреш, милиони комари те нападат, но за тях в следващите дни. Мушнах се бързо вътре, бях си взел две бири и хапване и гледайки комарите, през мрежата, как се опитват да ме докопат, вечерях, пийнах заслужените бири и заспах. 
Монтана-Видин-Арчар - 114 км.

ДЕН ТРЕТИ
Комари-пирани.

Сутринта станах, навлякох всички дебели дрехи, които имах и набързо оправих багажа. Въпреки, че беше едва 6:30 отвсякъде ме нападнаха гадовете.
В Лом циганите много ми се радваха, все хелоу ми викат. Гледам едни табели, някакъв вело-маршрут ще да е този път. Има снимка на такава табела по-натам. Дунав 6. Викам си; уцелих шестица. Сега, нали се движа надолу по течението, пътят ще е лесен, международен велопът, значи ще има алеи, егати кефа. Да, ама не. Нищо общо. Постоянни изкачвания и спускания и много, ама много разбити пътища. Преди Лом видях този дом. Никога не се знае, дали няма да свършим в такова жилище, та... Поне изглежда приятна обстановката. Отвън.

image

image

В някои кътчета на България ,,лом"" се използва като синоним на разруха. В този ред на мисли, напълно си отговаря на името. Една пивоварна имат-щракнах я.

image

image

А този хотел, с това име, сигурно е предпочитан от жените. :)

image

И въпросната табела, за вело-маршрута:

image

Влязох в Козлодуй, до Еконт, да си взема репелента, който бях забравил в София и Вилка ми го изпрати. Искам да кажа, че това е най-добрият репелент, който съм ползвал, но... Всичко друго се търпеше; влагата, умората, болките в задника, но комарите. Питах на няколко места, защо не пръскат, ходил съм по тези места, такова чудо не е било. Версиите бяха две: дъждовете и пчелите. Много пчелари имало и мрънкали, че им отравят пчелите. По едно време ми се наложи, по чисто човешки нужди, да ида в гората. Намазах цялото си тяло с репелент. Милиони комари моментално ме "накачулиха". Стигат на сантиметър от мен, но не ме хапят, поне там, където съм се намазал. Но влизат в очите в ушите, в устата в ... Не зная колко изядох!
Истински кошмар! Побързах да се облека и потегля с "двеста". Минах покрай Мизия, Оряхово, Шато Бургозоне. Страхотни лозя!

image

image

image

Стигнах до село Остров, влязох в близкия магазин, купих си консерви, хляб и две бири-наградата ми за деня и намерих място за къмпингуване. Отново бързо разпъване, мушване в палатката "къпане" с мокри кърпички, като проститутките. Къмпинг-душът се оказа най-безполезното нещо, което нося. В началото заради комарите, после заради дъждовете. Столът и масата също. Ей така се вечеря, свит на осем:

image

А след това лягане. Третият ден беше към края си.
с.Арчар-с.Остров - 129 км.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Кошмарно начало-хубав финал

Пак познатото бързо събиране. И после тегаво, четирикилометрово изкачване по много разбития път на село Остров. Едно е да караш по баир, друго е да караш по изровен баир.

image

image

Изкачването свърши и излязох от селото. Поне се откри хубава гледка:

image

Замислих се за един колега, който карал по Дунава, но от другата му страна. Беше снимал една единствена дупка, която видял. Сигурно и срещу комари са си напръскали комшиите!
В едно от селата видях военен самолет. Вярно, на пиедестал, но самолет. Сигурно има история.

image

Минавайки през Крушовене нямаше как да не си запея известната песничка, но и хубави моми не видях. Сигурно спяха по това време.

image

И още една табела. По-натам разбрах каква им е историята, ще я споделя в следващите дни.

image

Привечер стигнах Свищов. Преди входа на града ме посрещна колега от един малък форум, в който коментираме живота и оцеляването сред природата. Ескортира ме до хубав хотел, собственост на негово приятелско семейство. Настани ме, изчака ме да се оправя и ме заведе в едно приятно заведение.

image

И докато навън се изливаше невероятен порой, придружен от градушка и гръмотевици, ние пиехме бира и хапвахме вкусотии. Зарадвах се, че точно тази вечер не съм на палатка. Людмил се оказа приятен събеседник, обичащ колоезденето. Допих си и втората бира, поприказвахме още малко и се прибрах в хотела. Чувствах се уморен и бързо заспах.

с. Остров-Свищов - 140 км.

ДЕН ПЕТИ
Баири, дупки, трафик

Сутринта имахме уговорка с Людмил да покараме малко. Донесе ми сандвич, варени яйца, мед със сушени ябълки и бутилка ракия, която си обещах да изпия с приятели, ако мисията е успешна. Страхотно изпращане. Минахме през някои забележителности на Свищов, направих малко снимки и се разделихме приятелски. Докато има такива хора вярата ми в доброто няма да умре. Изказвам му и тук признателност за всичко.

image

image

image

За този ден планът ми бе да стигна до Русе. Знаех, че ме чака голям баир, от Ценово до Обретеник, но който го е страх от баири да кара велотренажор. Имаше и други изкачвания, но пък имаше хубави гледки:

image

Натовареният трафик към Русе, когато излязох на главния път, беше истинското изпитание. Масово караха като идиоти.

image

image

На една бензиностанция спрях да си налея вода. Беше ми свършила отдавна, а крайпътни чешми няма. Усещах страшна умора. Комарите също бяха понамалели, но не и изчезнали. Та на тази бензиностанция ме заговориха двама русенци. Единият дори знаеше какво са бревети и ми разказа, че откакто децата му са станали по-големи, тръгнали на предучилищна, почти всеки ден карат с него по 30 км колелетата си.  Хвала на такива бащи!
Щом подминах Русе се отвори един хубав път, с перфектен асфалт, направо не ми се спираше. Реших да карам, докато започне да се смрачава, че не ми се завираше в палатката толкова рано. Минах покрай едно прасе...

image

...и стигнах село Бръшлян. Селото изглеждаше доста приятно и реших да нощувам там. Намерих кмета и го попитах къде да си разпъна палатката. Човекът ме упъти, показа ми къде има чешма, тоалетна, а след това пихме по бира, аз две, и ми разказа за селото. Няма цигани и кражби, старае се да го поддържа чисто и наистина изглежда такова.


image

Та кметът ми разказа за тези указателни табели, за веломаршрута. Това било проект, за който отпуснали пари за табелите, картите, абе за реклама, но за пътищата щели да отпуснат по-натам. Ама не се знае кога. Нещо по някакви европейски програми. Разделихме се и се прибрах в палатката. На следващия ден трябваше да се разкарам от хълмистата дунавска равнина и комарите кръвопийци. Никога няма да забравя как набързо си показвах ръката, през малък отвор в палатката, в опит да си взема нещо от дисагите на колелото, спряно възможно най-близо до входа и, и точно като пирани, десетки дунавски мутанти се вкопчваха в нея. В такива размисли приключи петият ми ден от обиколката.

Свищов-с. Бръшлян - 126 км.

ДЕН ШЕСТИ
Среща с още добри хора

Към осем часа бях събрал всичко, този път не бързах много. Комарите още спяха. Закусих предварително закупените предния ден вафли и се метнах на велосипеда. На излизане от селото спрях да се видя с кмета Ники, от предната вечер знаех, че на този ден в селото "дават" курбан. Заварих него и част от съселяните му край два големи казана.

image

image

Курбанът още не беше готов, но ме почерпиха с домашни мекици. След добрите им пожелания тръгнах на път. Днес трябваше да се махна от Дунав, нямах търпение да дойде този момент. Не зная дали заради натрупаната умора, но този ден баирите ми се сториха доста тежки. Нямах никакво желание за снимки, гледам, че едвам съм щракнал една чешма, направена в памет на преминаването на четите на Панайот Волов и Таньо Войвода.

image

Много е интересно край сметището на Силистра. Сега съжалявам, че не снимах повече, имаше най-различни фигури направени от отпадъци-робот, огромен паяк се катери на дърво, както и тази лодка. Ако пак минавам от там ще снимам повече.

image

Макар и тегаво, този ден отхвърлих доста километри. Спрях в село Кайнарджа, където в магазина ми направиха айрян, хапнах сухи пасти и попитах за пътя. Не ми се минаваше през Добрич, исках да съм по-близо до границата. Жената ми каза, че това, дето го мисля е трудно, защото от Краново до Капитан Димитрово пътят е много лош. Е, колко да е лош-помислих си. Колко, колко-толкоз!

image

А в един момент свършва в едни храсти и няколко километра се кара по това, но пък в началото на всичко туй има знак за винетка!

image

Най-накрая стигнах до Капитан Димитрово. Забелязах, че селото е малко и разпъването в близост на палатка може да обезпокои хората. Реших и тук да се обадя на кмета. Каква палатка-имам една стая, настанявай се там-каза ми Турхан.-След това те чакаме на вечеря. Имаше гости от съседно село-Андрей, Живко, Маринела и дъщеричката им и още един малчуган. Запозна ме със съпругата  си Роси, която готви много вкусно. А за десерт дъщеря му ни направи страхотни мелби.

image

image

Хубави хора, които се занимават със земеделие. Обработват 5500 декара, наистина сериозно начинание. Тази година обаче, времето не беше с тях. Кметът Турхан прави много хубава кайсиева ракия, но не ми се отпускаше с нея, че на следващия ден щеше да ми е трудно карането. Малко след като седнах, получих крампи и на двата крака. По принцип винаги, преди да спра да карам, последните няколкостотин метра ги минавам в леко темпо, за отпускане на мускулите, но този път не го направих. Знаех какво е крамп-мускулно схващане, сега вече го и изпитах. Гледал съм как футболисти падат на терена от такива схващания, оказа се наистина неприятно чувство. Взех си бележка, до края нямах повече проблеми. Говорихме си за обезлюдяващите села, присъедини се и сестрата на Роси-Силвиназ, която гледа пчели, заразправяхме се за София, Добрич, амбициите на хората, все неща от живота. Изпих си двете бири, закупени от Кайнарджа и се отправих към леглото. 

Благодаря на Турхан и семейството му за направеното за един случаен човек, преминаващ с колелото си през селото им.

с. Бръшлян-с.Капитан Димитрово - 140 км.

ДЕН СЕДМИ
Морето

Турхан и Роси ме изпратиха след солидна закуска. Дадоха ми напътствия от къде да мина и се разделихме, а аз поех към Коритен. Налях си вода на чешмата, разговорих се с един от жителите му, дошъл да си "накваси" мотиката, а след това поемащ към полето. На чешмата имаше алуминиево канче, което никой не беше откраднал! От село Добрин за село Красен минах директно през нивите на Златна Добруджа. Девет километра по черен път. В един момент се загубих, а накъдето погледнеш само зеленина. Лутах се малко, после реших да карам по един от пътищата, щом е път все ще води до някъде. И в далечината съзрях покрив. Почувствах се като Беър Грилс, на края на поредното си приключение и само дето не изкрещях "спасен". :) Е, вместо на Красен излязох на село Житен. Увеличих си прехода малко, ама като не съм внимавал в обясненията тъй ще е. След село Красен се излиза в село Изворово. Видях малък параклис в центъра и се отбих да запаля свещ, за начинанието.

image

В този момент от кметството излезе кметът на селото-Диян Димов. Оказа се бивш полицай от София, след пенсионирането си се върнал в Изворово.

image

Покани ме да остана вечерта в селото, щели да правят сбирка с китари, скара и т.н., а аз как не ги обичам тези неща, но планът ми бе да стигна морето днес. След като му разказах накъде съм тръгнал се ръкувахме за последно и поех към Генерал Тошево. Там, най-накрая, излязох на асфалт. И то хубав. Карането до Дуранкулак стана, да не кажа удоволствие, но вече се караше нормално. Малко преди селото има един паметник, който изглежда сякаш е в полето, но после видях, че има път до него.

image


image

И един в центъра:

image

Предварително знаех къде ще спя, разпънах палатката в къмпинг Космос. Все още дърветата там, където мястото е предназначено за палатки, са малки дръвчета и не стават нито за сянка, нито да вържеш въжета за тях. Трябват триноги за платнищата, иначе още в 6:30 сутринта в палатката става сауна.

image

След като разпънах бивака, се изкъпах, изпрах мръсните дрехи и отидох в ресторанта. Пържен сафрид, рибена чорба и, разбира се, две бири.

image

Седях, отпивах с наслада и се наслаждавах на морската панорама. А после-лека нощ.

с.Капитан Димитрово-с.Дуранкулак - 106 км.

ДЕН ОСМИ
Познат път, среща с приятел

Слънцето напече и в шест и половина в палатката не се дишаше. Станах, събрах багажа и поех към Варна. Миналата година бях минавал този път и в двете посоки, с колелото,  нямаше с какво да ме изненада. Все пак, за протокола, щракнах го на тази табела:

image

В Шабла спрях на бензиностанцията, дето миналата година ме спаси от жадна смърт, защото и тук край пътя чешми няма. Магазини също. Закусих вафли и изпих една кола, взех си кроасани, за из път и хайде пак на колелото. Спрях до една от тези съвременни вятърни мелници:

image

По едно време се смрачи сериозно, а бях по средата на пътя. Спомних си, че не много далеч има бензиностанция и се засилих натам. Тъкмо влязох и заваля. Не много силно, но неприятен дъжд. Изчаках да се навали, порових в нет-а, имаше Ви-Фи, и пак към Варна. Там имах среща с един приятел.
С Валенти се видяхме в Морската градина, а после поехме към Аспарухово, където да пием по бира и да остана на палатка.

image

image

image

image

Валенти е голям пич. Обича колоезденето, пикниците сред природата, абе бушкрафт-а. Изработва спиртници, тип Примус. Направи ми много хубав подарък, сантиментален за него, първият изработен негов примус. Показа ми как се ползва и му обещах, че ще го нося със себе си на всяко пътешествие. Наистина ще ми върши работа. След втората ми бира си избрах място за къмпингуване, край плажа. Валенти ми направи снимка как разпъвам палатката, пожела ми успех и се разделихме.

image

Няколко дни, след като минах от там, това място, където спах и където пихме бира, е станало блато, при големите наводнения в Аспарухово!

Дуранкулак-Варна - 117 км

ДЕН ДЕВЕТИ
Пак преминаване на Стара планина

Този ден трябваше да преполовя прехода. Сгънах палатката, ставах все по-добър в това, натоварих катуна на колелото и излязох на алеята. Тъкмо да тръгна и покрай мен мина човек на колело, водещ куче.
-Добро утро-поздрави ме той.
-Добро утро-отвърнах аз.-Белгийска овчарка, нали?
Човекът ме изгледа учудено, защото породата е рядка, пък аз я знам и ме поздрави за добрите ми познания. След това му обясних, че мой приятел има такова, но мъжко. Заприказвахме се за кучета, за прехода ми, показа ми къде правят хубави закуски, даде ми насоки за маршрута, снимах ги и всеки пое по своя път.

image

Предното минаване на Стара планина, при тръгването, както и това днес, бяха двата дни, които най-много ме плашеха, преди да тръгна. Имах ги за нещо кошмарно и сериозно се притеснявах за тях. Докато първият ден минах Петрохан без да спирам, заради студа и заплахата от дъжд, днес не знаех какво щеше да е и притесненията ме обзеха отново. Още на излизане, от Аспарухово, към главния път има доста сериозен баир. После се кара по натоварения път Варна-Бургас, който е кошмарен за колоездене, заради трафика. Нямах търпение да стигна отбивката за Дюлинския проход и да се махна. Спрях на една бензиностанция на Петрол, да си напълня вода, но ми казаха, че е негодна за пиене. Добре, ще си купя една бутилка-1,55 лв. За литър и половина! Че тя по-скъпа от газта в този район, ама хайде, без вода не се кара. След село Рудник видях отбивката и поех по много красивия проход.

image

image

image

image

image

image

Проходът не се оказа токова тежък, колкото си мислех, но е със невероятни гледки и, най-важното, без много движение. Щом се качих горе почна едно дълго спускане, абе голям кеф. И така до село Гюльовица...

image

...където пък срещнах Льохо.

image

Та Льохо е французин, тръгнал на европейска обиколка. Поговорихме си общи приказки, кой, къде, от колко време. Записа си как се иска вода на български, преведох му благодаря и довиждане и той тръгна в обратната посока. Не му завиждах, предстоеше му сериозно качване, а аз поех към Бургас. Идеята ми бе да подмина града и да остана някъде след него на къмпинг. Минах през плажа, за по-напряко.

image

После подкарах по пътя за Созопол. На тази караулка и миналата година спирах, но не помня дали я снимах, та...

image

А после на бензинастанция Лукойл попитах дали наблизо има къмпинг. Отговорът беше отрицателен. Най-близкият бил в Черноморец-Градина.
-Колко километра са дотам-питам аз.
-15-отговаря ми момчето на колонките.
-По-малко-добавя пък една таксиджийка, спряла да зареди.-Има-няма 12-13.
-Аха-кимвам и решавам, че ще се спи на Градина.
Да, ама минах 12-15-20 км, баси Черномореца. Та до къмпинга се оказаха 23. Каталясал, минал 150 километра този ден, спирам отпред, излиза един човек и ми казва, че трябва да платя 27 лева, щото съм щял да ползвам цялото място!!! Да, бе. Аз да не съм на хотел. Върнах се 200-300 метра назад, има друг къмпинг, не толкова известен, където ми взеха 10 лева. Свалих багажа, оправих лагера, взех един душ и седнах да хапна и изпия двете си напълно заслужени бири. А после сън.

Варна-Черноморец - 150 км.

ДЕН ДЕСЕТИ
Среща с приятели, качване на Странджа

По план днес трябва да стигна Малко Търново. Малко километри, има-няма 90. Викам си; днес ще е направо почивен ден. Станах рано, закусих от близкия магазин и тръгнах. Този път също съм го минавал, с колелото, миналата година, знаех какво да очаквам. Всъщност нищо, защото шосето не минава през селата и градчетата.

Отбивката за Созопол, където свършва натовареният участък:

image

И

image

image

И тук има красиви места, естествено:

image

В Лозенец се отбих в ресторант "Мармо", където работят приятели, които ме почерпиха вкусна рибена чорба. Погледнаха от къде съм минал и заключиха, че ми остава още много.

image


image

След като тръгнах от там, минах край Царево и започна едно качване, ум да ти зайде. Гледам картата, чеша се по главата, не си спомням да има там планина, а бая голям баир се оказа. Въртеше ми се нещо Странджа, Сакар, ама на картата нищо не пише. Както и да е, поне свърши, ама малко преди Малко Търново. Е, долу сме на морското ниво, горе, в уикипедия пише-348 м. надм. височина. Не е кой знае какво, ама... Поне имаше нещо интересно по пътя:

image

А и Малко Търново се оказа симпатично градче, но най-важното, имаше хотел на прилична цена. Мисля, 15 лева ми взеха за нощувката. Разходих се из града, да направя някоя снимка:

image

image

image

image

image

След разходката се настаних в хотела и, докато попълвах адресната карта, дойде Франсоа. Французин, който от две години обикаля света. За спане ползва сайтове за кауч-сърфинг, една полезна идея, ако предприема европейско пътешествие. Вечеряхме, поговорихме си общи приказки, показа ми къде е бил и къде отива, почерпих го българска консерва и бира и всеки се "зарови" в компютъра, да уведоми близки и приятели какви ги е вършил. :)

image

Та, поне в хотелчето имаше нет и разбрах, че съм в Странджа. На този урок по география явно не съм бил. Взех си моята дажба от две бири и се качих в стаята. Трябваше да се спи, че на следващия ден навлизах в Родопите. Мисля, че веднага заспах.

Черноморец-Малко Търново - 97 км.

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ
Първо пукане на гума

Станах рано и слязох в столовата, където бях оставил колелото. Там си беше. Натоварих багажа, закусих няколко сухи пасти и тръгнах. Да, но карах само 200-300 метра и установих, че съм спукал гума. Първо пукане чак на 11-ия ден. Добре е-викам си, дано да е и последно. Айде сваляй всичко, няма кой да ми я направи и извиках неволята. Справих се и отново бях на път. Много е красиво, нали?

image

image

И кошмарът за всеки, който някога е служил в казарма:

image

Само цигани и много мухи забелязах в това градче и побързах да се разкарам от там. На картата видях, че към Елхово има пряк път, иначе трябва да се кара до Бургас и оттам да се слезе надолу. Е, аз в Бургас бях, нямах намерение да се връщам пак там, тъй че, по прекия път. Ама той е много лош-каза ми един човек, точно преди да завия по него.-Но той за коли не става, а за колело бива. Това изречение го чувах много пъти, ще речеш, че колоездачите прелитат дупките. Та по този път карах 60 километра. По принцип трябваше да са 48, ама на един разклон се отклоних и излязох в село Близнак. За да изляза отново на пътя трябваше да се върна шест километра назад, което допълнително ми утежни положението. Денят ставаше все по-скапан; първо спуканата гума, после губенето, какво ли още можеше да се случи?! Илюстрирам по какъв "път" карах. Е, на места имаше асфалт, де.

image

image

И после в нищото виждам това-голяма постройка, висока колкото пететажна къща и отгоре малка беседка. Нямам си идея за какво е строена:

image

От няколкото дървосекачи, които срещнах, бях чул, че на хубавия път, когато стигна до него, има ханче с ресторантче. Умрял от глад, обезверен от пътя, най-сетне се добрах до него. Студеният таратор и кюфтетата ми подействаха доста добре и реших, че мога да измина километрите до Елхово. Да, ама не. Няколко километра, преди Болярово, се смрачи и задуха силен вятър. Ето, че денят можеше да стане по-скапан! И стана. Едвам смогнах да вляза в градчето и заваля пороен дъжд. Скрит под едно дърво извадих платнището и завих мен и колелото и така изчаках да премине бурята. След това продължих към центъра, но пак заваля и се скрих под козирката на полицейския участък. В този момент, с патрулна кола, докараха две сирийки, хванати преди малко на граничната бразда. И двете бяха бременни. Единият от полицаите много искаше да се снима с тях и на чист български се опитваше да им обясни това с думите "фото с мен", но се оказа, че и след десетото повтаряне на фразата жените няма да го разберат. Накрая се отказа и ги поведе нагоре по стълбите, а аз се изтеглих към централната част. И в двата хотела, ако едното можеше да се нарече така, бяха заети от командировани гранични полицаи. Все пак в единия ми намериха място, в една мизерна стаичка, но на сухо, а и само за шест лева. Разопаковах, минах през банята и реших да се разходя. Пълна скръб. Седнах да изпия една бира в едно кафе и там ме предупредиха да внимавам за колелото, че много "пипали" местните. Е, това и остана, изчезне ли колелото обиколката свършва. За щастие това не се случи. И преди да ви кажа, че съм изпил и втората си бира и съм си легнал да спя, ще кача една тонизираща снимка, която направих между ханчето и Болярово:

image

Малко Търново-Болярово - 115 км 

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ
Най-лекият ден от прехода

Цяла нощ имаше буря и пороен дъжд. Бях оставил някои неща да съхнат, намерих ги по-мокри от вечерта. Добре, че спря малко преди да се съмне, та поизсъхнаха улиците. Отново вафли и сухи пасти за закуска, подреждане на багажа и пак по пътищата. Планът, за този ден, бе да стигна Свиленград и да остана там в някоя къща за гости. На излизане от Болярово снимах този огромен кръст, нейде в полето, комай единствената забележителност в региона:

image

Хубав, равен път и първи опит за селфи, на километър преди Елхово:

image

Само покрай този град пътят не ставаше, но това бе има-няма километър. След Елхово спрях на една бензиностанция, да си налея вода. При тръгването реших да си сложа ръкавиците, които бях оставил да изсъхнат на десния рог на кормилото. Направо онемях, щом видях, че дясната съм я загубил. Развали ми се настроението, а да се върна назад, да я търся, беше изключено. Два-три часа нямах никакво желание за каране, не ставаше да карам и само с лява ръкавица и затова я метнах върху багажа. В един момент прежалих загубата и започнах да се успокоявам, че поне ще ми се ,,изпекат"" и китките и няма да се различават от вече почернелите ми нагоре ръце. В началото изпитвах дискомфорт, не бях свикнал да карам с голи ръце, но и това премина. Този ден покарах по хубави и равни пътища, истинско удоволствие. Можело, значи!
В едно от селата попаднах на тази рушаща се чешма, с интересни мотиви:

image

По-натам една природна снимка:

image

А в село Студена се запознах с Гошо, който усърдно метеше пред двора.

image

Гошо е на четири годинки и за разлика от един свой батко, за който ще разкажа по-натам, е много любознателен. Обича да кара колело и подробно ме разпита за пътешествието ми, от къде съм тръгнал, къде съм бил и т.н. Съгласи се да ми позира, дано ви е станал симпатичен, защото е такъв наистина. Налях си студена вода на чешмата, питах го става ли за пиене и той отговори утвъдително и поех към Свиленград под заинтересования му поглед. И пак надбягване с дъжда. Влязох в града и набързо щракнах две-три снимки:

image

image

image

image

image

Започна да вали и се скрих в ресторант Каролина. Страхотна кухня и ниски цени. Супа 1.5 лв, основно 3 лева, а порциите огромни. А навън вали. Е, значи има време за десерт, а и да си потърся стая. Уникален шоколадов мус, но със стаите ударих на камък. Най-евтините бяха по 30-40 лева за сам човек. На фона на шесте лева, които платих вчера, това ми се стори доста и реших, че и тази нощ ще си спя в палатката, пък ако ще да вали. И сякаш в тон с моя план дъждът спря.
На излизане от Свиленград:

image

Отпочинал покарах още 15-ина километра до село Сива река, срещнах една жена и я попитах къде мога да си разпъна палатката. Тя ме насочи към комшията си Краси, който ми разреши да сторя това в двора на старата му къща. Хем далеч от чужди погледи, хем до къща, защото пак започна да се святка. Разговорихме се с него, работи във винарска изба, мойта тема. После се прибра, аз изкарах палатката, масата и стола, нарязах си мезе, пийнах две бири за разпускане и се мушнах на сухо, защото пак заваля. Предварително покрих палатката с платнището, то ми ставаше все по-любим аксесоар:

image

И после лека нощ.

Болярово-с.Сива река - 116 км

Продължението тук:  http://gergoff.blog.bg/turizam/2014/06/28/.1277028



Гласувай:
8



1. hadzapi - Хубаво пътешествие
29.06.2014 11:18
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gergoff
Категория: Туризъм
Прочетен: 130743
Постинги: 14
Коментари: 24
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031