..."Неделна утрин"... Реших да публикувам това стихотворение, в памет на моя татко. Вчера изминаха 40 дни, откакто той вече не е при нас...
...И ми е тъжно... И ми липсва... Много ми липсва... И не само на мен...
...А това стихотворение си го бях преписала тайничко преди години... Е, после си признах и двамата се смяхме... Но той си беше такъв - скромен... Пишеше стихове, разкази... Но това си беше неговия свят... Показвал ми е негови неща, когато той реши... Въпреки, че публикуваше и в печатни издания...
...И кой знае защо, си бях харесала точно това стихотворение... Тези дни го открих в мой бележник и ме връхлетяха спомени...
НЕДЕЛНА УТРИН
Отново мога да заспя,
макар че девет преминава.
Но птичка весело запя
и мира ми с това не дава.
-Защо си толкоз мързелив?
Виж, всичко вече се раздвижи!
Стани, почни, младеж сънлив!
Или си ти човек без грижи?...
-Не съм такъв, певецо мой...
И грижите не ме оставят...
Но ти със песента постой,
че в сън се всички те забравят!
Никола Събев Николов
И нещо любимо на моя татко...
Имаш много хубави спомени, те ще те топлят.
Хубав стих ,вълнуваща музика .
Светла му памет !
Вечна да е паметта му!
Той ще ти помага в успехите и щастието.
Григ ми е много любим от детска възраст, когато ме заведоха на един филм "Песен от Норвегия" - беше приказен... И на мен тези мелодии са ми любими.
Сигурно си разбрала, ако си ме чела, разбира се, че миналата година почина брат ми, родителите ми са живи, но тази болка ги убива... Няма по-страшен ад от този за хора, погребали децата си...
Амин
Той е на много по-хубаво място от тук! Нека Бъде Благословен и Щастлив!
Бъди Благословена и Щастлива и Ти, Ася!
Прегръдка и Всичко Добро!
Закъснели очи, с неми погледи махат за път,
а сърцето изстинало, свив...а света като кукла.
Закъснели ръце се докосват. Не плаче дъждът -
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква...
Закъснели мечти си отиват от пристана с гръм.
Като срутени сламени покриви в жълти одежди.
А душите се срещат в камбанен, непразничен звън -
днес погребваме само последната наша надежда.
Закъснели слова, неизречени, стискат гръдта
и под сенките, тайнствено стъпки последно притичват.
И под тях, спряло времето, плахо прегръща смъртта
и страха, да докосва живота и пак да обича.
В закъсняла целувка днес тихо се спуска денят
и докосва, до свещите, в църквата, устните бледи,
и очите склопени, в последния час на нощта,
и ръцете ти восъчни, стискащи в шепи победи.
Закъснях да те стигна. А пътят ми в храма се спря
за молитва, с последната скръбна утеха, на пръсти.
И се моля. Макар че сме смъртни - небето сега
с бели ангели само да слезе. Света да прекръсти.
Нели Господинова 2010
Те остават...
Благодаря ти!...
Благодаря ти, Вал!...
Аз наистина така го усещам... Той бди, присъства, пази... всички ни...
Мило ми е, когато чета какво си ми написала...
Ти разбираш...
Благодаря ти, мила Скарлет...
Благодаря ти...
Благодаря ти, Боре...
И нека моят татко спи в мир, с тази мелодия на Григ...
Благодаря ти...
Благодаря ти за това, което си ми написала...
"Винаги има щастлив край, ако е лош значи, че това не е краят"...
Нека Бог е с теб!
И нека твоят татко е в светлината!...
И моят татко, и твоят... Те са с нас... И ни помагат да разтваряме крилата си... За да не спираме полета си...
Бъди ми жив и здрав, и все така богат с Добро!...
И аз те прегръщам...
Нашите мъртви са по-живи от нас... Нали всъщност, в това измерение започва истинския живот!... Знам го... Но....
Прегръщам те...
Имате незбравими и хубави спомени и те ще живеят с вас и у вас, докато сте на тази земя. Хубави спомени...
А това ще ви крепи и помага в живота, и спомена ще помага.
Вечно му памят на вашят татко, вечна му памят.
Оставил е красив спомен у свойта дъщеря,
а с това малко татковци могат да се похвалят.
Болката от загубата няма да отмине, но ти желая силата за да свикнеш с нея. За родителите забрава няма!!! Още един небесен твой пазител! Остават прекрасните спомени за тези, които ни бяха нашата опора на земята!
Прегръщам те с обич!
А родителите са нещо много скъпо и мило за всеки човек...
Благодаря за добрите думи!...
И аз те прегръщам с обич...
Благодаря ти, Лилинце... Толкова си ми мила... Просълзи ме...
И аз те прегръщам...
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma