...Или какво ми прошепна реката...
...Какво почувствах, вслушвайки се в шепотните й думи...
Ето я...и нея, реката... Една много любима за мен планинска река...

Обичам да я гледам..., да присядам до нея.., да се вслушвам в нея...

Бълбука, ромоли, сякаш винаги изпълнена с радост, с енергия!... Спонтанен поток от бликаща енергия!...

Вглеждам се в нея...отново и отново...

Надниквам към нея...

...и пак...:)


Ако собствената ни енергия е застояла, не бихме изпитвали радост...


Ако енергията ни се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост...И то поради това, че сме станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи...


...В сърцата ни се ражда песен... Избликва екстаз...


...И може би този изблик ни изненадва, защото не намираме причина за него...


...Този изблик е най-мистериозното изживяване в живота ни... Нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието...


...Той е нещо вродено, той - това сме ние в своята цялост, леещи се...


...А когато се леем, ни се леем към океана...


...Това е радостта!... Танцът на реката, пътуваща към океана...
Когато се движим, когато "течем", океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува...


Нашето съзнание е река...Неспирна продължителност..., поток... Ние не стоим на едно място... Ние растем...


...И нека живеем в радост!... Да живеем в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си, каквито и да сме!...


...Радостта извира отвътре, тя е спонтанният поток на собствената ни енергия...
Нека бъдем избликващи, радостни, леещи се...

Шепотни мисли...от една моя много любима река...:)