Постинг
06.07.2010 12:20 -
Стих на деня... Нещо безкрайно любимо...
...Продължаваме, нали?...:) Нека сътворим нашата антология от любими стихове за деня...
А в разгара на лятото, какво по-хубаво от стихотворението "Лятото"!... Много любимо за мен стихотворение...
"Лятото", сътворено от Иван Вълев... Красиво, носталгично, обгърнато от лека романтика стихотворение... Такова, каквото може да сътвори само gor...
Очаквам вашите любими стихове, приятели... Стихове-нюанси на днешния ден!...
ЛЯТОТО
Какво е всъщност лятото, какво е,
един сезон, през който мен ме няма
и в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама,
прозорците закрива с бели листи.
Праха от масата изтрива
поспира се за миг и се замисля.
Въздъхва, може би и си отива,
въздъхва, може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е,
очи на северно момиче,
или жена, която уж е моя,
и цели десет дни ще ме обича.
Очите ми закрива с нежни длани
със топли ласки ме опива,
но тя при мен не може да остане.
Въздъхва може би и си отива,
въздъхва може би и си отива. Какво е всъщност лятото, какво е,
септември към морето слиза
и младостта, която уж е моя
трепери в лятната ми риза.
Сама във топлите и бели дюни
от вятъра студен се скрива
навярно тя си спомня своя юни.
Въздъхва може би и си отива,
въздъхва може би и си отива.
Иван Вълев
А сега нека послушаме песента...
http://www.vbox7.com/play:35d8d632
И още един вариант на песента ви предлагам, в който Пламен Ставрев я изпълнява на живо, с китарата си, в моето предаване. В студиото е и самият Иван Вълев, както и композиторът Стефан Диомов...
И така..., песента "Лятото", стихове - Иван Вълев; музика Гриша Трифонов, изпълнява Пламен Ставрев...
А в разгара на лятото, какво по-хубаво от стихотворението "Лятото"!... Много любимо за мен стихотворение...
"Лятото", сътворено от Иван Вълев... Красиво, носталгично, обгърнато от лека романтика стихотворение... Такова, каквото може да сътвори само gor...
Очаквам вашите любими стихове, приятели... Стихове-нюанси на днешния ден!...
ЛЯТОТО
Какво е всъщност лятото, какво е,
един сезон, през който мен ме няма
и в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама,
прозорците закрива с бели листи.
Праха от масата изтрива
поспира се за миг и се замисля.
Въздъхва, може би и си отива,
въздъхва, може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е,
очи на северно момиче,
или жена, която уж е моя,
и цели десет дни ще ме обича.
Очите ми закрива с нежни длани
със топли ласки ме опива,
но тя при мен не може да остане.
Въздъхва може би и си отива,
въздъхва може би и си отива. Какво е всъщност лятото, какво е,
септември към морето слиза
и младостта, която уж е моя
трепери в лятната ми риза.
Сама във топлите и бели дюни
от вятъра студен се скрива
навярно тя си спомня своя юни.
Въздъхва може би и си отива,
въздъхва може би и си отива.
Иван Вълев
А сега нека послушаме песента...
http://www.vbox7.com/play:35d8d632
И още един вариант на песента ви предлагам, в който Пламен Ставрев я изпълнява на живо, с китарата си, в моето предаване. В студиото е и самият Иван Вълев, както и композиторът Стефан Диомов...
И така..., песента "Лятото", стихове - Иван Вълев; музика Гриша Трифонов, изпълнява Пламен Ставрев...
наистина!!! :)))))))))))))
цитирайИля Велчев
Бутилка стар коняк,
за по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
цитирайБутилка стар коняк,
за по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
някаква магия! Колкото повече я слушам, толкова повече ми харесва!...
Любима, да...:)))))
цитирайЛюбима, да...:)))))
...И много, много хубаво...
Благодаря ти, Павлинка!:)
цитирайБлагодаря ти, Павлинка!:)
Поздрави за всички!
Вълшебство!
Гласът ти, Ася, беше допълнение към удоволствието!
цитирайВълшебство!
Гласът ти, Ася, беше допълнение към удоволствието!
Ето нещо лятно и морско.
МОРСКА ВЪЛНА
Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие мойто сърце,
далече ме носят и връщат.
Разплела, разпуснала буйни коси
вълната се хвърля в брега си
и в нейната песен морето шепти.
Тя носи загадка с дъха си -
дъха на безкрайнот синьо море
със своята шир безгранична.
Все трепка красиво с прозрачни крила
вълната красива, обична.
Петя Дубарова
цитирайМОРСКА ВЪЛНА
Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие мойто сърце,
далече ме носят и връщат.
Разплела, разпуснала буйни коси
вълната се хвърля в брега си
и в нейната песен морето шепти.
Тя носи загадка с дъха си -
дъха на безкрайнот синьо море
със своята шир безгранична.
Все трепка красиво с прозрачни крила
вълната красива, обична.
Петя Дубарова
Аз съм убедена, че в нея има вълшебство, магичност...
Благодаря ти, мила Скарлет!:)
Винаги ми е много приятно като ми гостуваш...:)
цитирайБлагодаря ти, мила Скарлет!:)
Винаги ми е много приятно като ми гостуваш...:)
...това стихотворение...:)
Благодаря ти, Вал..., за лятно-морските нюанси към поетичното ми кътче :)
Много обичам поезията на Петя Дубарова!
цитирайБлагодаря ти, Вал..., за лятно-морските нюанси към поетичното ми кътче :)
Много обичам поезията на Петя Дубарова!
Красиво , носталгично "Лято" с воал от мъничко тъга .
Поздаравления !
цитирайПоздаравления !
Моят стих на вчерашният ден Асе е невероятен... Той сега се е сгушил и сладко спинка за да може да изпълни денят със смисъл . Казва се Ивайло и е невероятна моя гордост. Това е стихът на живота ми за който единствено благодаря на Бог, че е избрал именно мен за негов създател!
Гушкам те от далечният и горещ Северен север!
цитирайГушкам те от далечният и горещ Северен север!
Лятото е тръгнало от хълма.
Слиза с плитка, метната през рамо.
Щърбава му е усмивката,
а нослето цялото е в лунички.
Рокличката му - басмяна, коленцата му - обелени.
Ръфа краешник със сладко от всичките летни недели.
Бута колело. Подритва топка. Трака с биличките в джоба.
Опалячва си походката, с пръчка стърже по тарабите.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало - топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете
и ми пaрят, без да ща, очите.
Лятото присяда край реката, и люлее си крачетата безгрижно.
Хвърля камъчета във водата, пуска корабчета книжни.
Лятото е детство. Въртележка. Китка ягоди във сламената шапка.
Лятото разправя разни смешки и разсмива всички малки жабки.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми парят, без да ща, очите.
Златен залез. Боров мирис. Облачен табун в небето.
Дни - бонбони от безгрижие. Звездни дъждове. Комети.
Морски дъх. Солена пръска. Лъч в косите ми заплетен.
Тръгвало си е единствено наужким. Лятото живее във сърцето.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми плачат, без да ща, очите.
цитирайСлиза с плитка, метната през рамо.
Щърбава му е усмивката,
а нослето цялото е в лунички.
Рокличката му - басмяна, коленцата му - обелени.
Ръфа краешник със сладко от всичките летни недели.
Бута колело. Подритва топка. Трака с биличките в джоба.
Опалячва си походката, с пръчка стърже по тарабите.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало - топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете
и ми пaрят, без да ща, очите.
Лятото присяда край реката, и люлее си крачетата безгрижно.
Хвърля камъчета във водата, пуска корабчета книжни.
Лятото е детство. Въртележка. Китка ягоди във сламената шапка.
Лятото разправя разни смешки и разсмива всички малки жабки.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми парят, без да ща, очите.
Златен залез. Боров мирис. Облачен табун в небето.
Дни - бонбони от безгрижие. Звездни дъждове. Комети.
Морски дъх. Солена пръска. Лъч в косите ми заплетен.
Тръгвало си е единствено наужким. Лятото живее във сърцето.
Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми плачат, без да ща, очите.
Хубав стих, два пъти по-хубава песен...
цитирайБлагодаря ти, усмивке! :)
цитирайИван Вазов
Лято
Лятна жега е настала,
жарко слънцето ми грей,
темна гора занемяла,
лястовичка слабо пей.
По полето златни ниви
се люлеят кат море,
ален пукал горделиви
в тях окото ще съзре.
Веч рекичката пресъхва,
птиците замлъкват там,
хладен ветрец не полъхва,
въздухът е пуст и ням.
Дай ни, боже, от небето
ситен дъждец да се лей,
да се прохлади полето
и птичката да запей!
цитирайЛято
Лятна жега е настала,
жарко слънцето ми грей,
темна гора занемяла,
лястовичка слабо пей.
По полето златни ниви
се люлеят кат море,
ален пукал горделиви
в тях окото ще съзре.
Веч рекичката пресъхва,
птиците замлъкват там,
хладен ветрец не полъхва,
въздухът е пуст и ням.
Дай ни, боже, от небето
ситен дъждец да се лей,
да се прохлади полето
и птичката да запей!
ЛЯТОТО ОСТАНА НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ
Лятото остана някъде далече.
Морски вкус на спомен в пръстите догаря.
Там едно момиче бавно се съблече.
После бавно легна в лодката с рибаря.
После стана тъмно. После стана светло.
После се обърна цялата вселена.
Беше отначало. Беше за последно.
Хората говорят - случило се с мене.
Може да са прави. Сигурно са прави.
Откъде е този пясък във сърцето?...
Лъжа, че забравих. Исках да забравя.
Но не се получи. Помни ме морето...
Но за нас лятото идва! Нека да е слънчево и хубаво за всички и за теб,Ася!:)
цитирайЛятото остана някъде далече.
Морски вкус на спомен в пръстите догаря.
Там едно момиче бавно се съблече.
После бавно легна в лодката с рибаря.
После стана тъмно. После стана светло.
После се обърна цялата вселена.
Беше отначало. Беше за последно.
Хората говорят - случило се с мене.
Може да са прави. Сигурно са прави.
Откъде е този пясък във сърцето?...
Лъжа, че забравих. Исках да забравя.
Но не се получи. Помни ме морето...
Но за нас лятото идва! Нека да е слънчево и хубаво за всички и за теб,Ася!:)
Лято. И радостно. И тъжно. Ту като усмивка на момиче. Ту като замислен поглед на жена. Хубави поздрави!
цитирайЕто и един текст на песента на "Фамилия Тоника", който обожавам:
НЕКА ДА Е ЛЯТО
Миряна Башева
Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.
Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.
Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Поздрав най-сърдечен! :)
цитирайНЕКА ДА Е ЛЯТО
Миряна Башева
Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.
Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.
Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
Поздрав най-сърдечен! :)
Магията
на лунна светлина
вля мека
нежност в мрака
над легнали
от вятъра треви
над пръскани
със мак поляни
светулкат
жълти светлинки
и може би
светулки
на изгубени души
летят в горещи
юлски нощи
а прясно
стъпкани треви
ухаят на пелин
на лавандула още...
вечерен хор
на влюбени щурци
разтваря
тази тиха нощ
от приказния Рай
пренася мъж жена
греховни земни страсти
Никола Анков
Поздрави за чудесната идея!
цитирайна лунна светлина
вля мека
нежност в мрака
над легнали
от вятъра треви
над пръскани
със мак поляни
светулкат
жълти светлинки
и може би
светулки
на изгубени души
летят в горещи
юлски нощи
а прясно
стъпкани треви
ухаят на пелин
на лавандула още...
вечерен хор
на влюбени щурци
разтваря
тази тиха нощ
от приказния Рай
пренася мъж жена
греховни земни страсти
Никола Анков
Поздрави за чудесната идея!
Поздравления и за теб! :)
Разбирам, че и ти обичаш това красиво, носталгично "Лято", с "воал от мъничко тъга"...:)
цитирайРазбирам, че и ти обичаш това красиво, носталгично "Лято", с "воал от мъничко тъга"...:)
е "роден" на трети юли... и се казва Вяра :) Нашите "стихове" с тебе, един след друг са се раждали май ;))) Само че, моят е на 13 години...:) и преди малко пя в градската градина на откриването на най-новата детска площадка...:)
"Стихът на живота ми"... Хубаво си го казал, Вал... Много, много хубаво...
И аз те прегръщам от горещия и слънчев Пловдив!:)
цитирай"Стихът на живота ми"... Хубаво си го казал, Вал... Много, много хубаво...
И аз те прегръщам от горещия и слънчев Пловдив!:)
Нали знаеш колко много обичам стиховете ти!
А това стихотворение просто някой трябва да го запее.... Има си припев..., а куплетите му и усмихват..., и "хващат за гърлото"... Мартичка, прекрасно е!!!
Благодаря ти, от цяяяялото си сърце!
Прегръщам те!...
цитирайА това стихотворение просто някой трябва да го запее.... Има си припев..., а куплетите му и усмихват..., и "хващат за гърлото"... Мартичка, прекрасно е!!!
Благодаря ти, от цяяяялото си сърце!
Прегръщам те!...
стихове и музика е вълшебно хубаво!...
Радвам се, че си тук, Метличинке! :)
цитирайРадвам се, че си тук, Метличинке! :)
идвам да се зареждам при теб :)
Всеки път си толкова различна...:) Не спираш да ме изненадваш, с очарованието на лятна буря...:)))
Прегръдки, Хриси!:))))
цитирайВсеки път си толкова различна...:) Не спираш да ме изненадваш, с очарованието на лятна буря...:)))
Прегръдки, Хриси!:))))
в един постинг за поезия!...
Благодаря ти, Юли...:)
Прекрасен е Вазов със стиховете си за лятото! Като летен пейзаж, със златните ниви, с пресъхналата рекичка....
цитирайБлагодаря ти, Юли...:)
Прекрасен е Вазов със стиховете си за лятото! Като летен пейзаж, със златните ниви, с пресъхналата рекичка....
...и море, и любов..., и спомен...
Много е хубаво!...
Даа..., лятото пристъпва, идва..., за да ни дари със своето очарование и непредсказуемост... Нали винаги най-хубавото предстои?! :)
Най-хубавото лято ти пожелавам!:)
цитирайМного е хубаво!...
Даа..., лятото пристъпва, идва..., за да ни дари със своето очарование и непредсказуемост... Нали винаги най-хубавото предстои?! :)
Най-хубавото лято ти пожелавам!:)
Непредсказуемо хубаво!...:)
А поетът го е описал по-най-възхитителния начин, вплел спомени, преживявания...и мъничко тъга...
Поздрави и от мен! :)
цитирайА поетът го е описал по-най-възхитителния начин, вплел спомени, преживявания...и мъничко тъга...
Поздрави и от мен! :)
Не мога да не те поздравя точно с тази песен!...:)
http://www.youtube.com/watch?v=SjjbFh0riRM&NR=1
Благодаря ти за стиховете на Миряна Башева...
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=SjjbFh0riRM&NR=1
Благодаря ти за стиховете на Миряна Башева...
И лятно, и юлско..., и много красиво...
Чудесно е, че си се сетила да публикуваш стихотворение на наш съблогър... И то много добро стихотворение!!!
цитирайЧудесно е, че си се сетила да публикуваш стихотворение на наш съблогър... И то много добро стихотворение!!!
СБОГУВАНЕ С МОРЕТО
автор: Валери Петров
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
цитирайавтор: Валери Петров
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
30.
анонимен -
КАКТО ВИНАГИ
07.07.2010 18:58
07.07.2010 18:58
С ЛЪЧЕЗАРНА УСМИВКА, ПРЕДРАЗПОЛАГАЩА КЪМ КРАСИВИ ОТКРОВЕНИЯ. МНОГО ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ НА ТЕМА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ. ИНТЕЛИГЕНТНИ ПОСЕТИТЕЛИ НА БЛОГА И ПРЕДАВАНЕТО. КОМЕНТАРИ ДОСТОЙНИ ЗА ПОСТИНГ.
И нещо кратко вместо поздрав :
Животът ни и труден, и коварен
превръща ни не рядко във роботи,
но никога не трябва да забравяме,
че със любов осмисля се живота.
цитирайИ нещо кратко вместо поздрав :
Животът ни и труден, и коварен
превръща ни не рядко във роботи,
но никога не трябва да забравяме,
че със любов осмисля се живота.
"Лятото" на нашия съблогер Иван Вълев още от вчера е в класиката на българската музика. Жалко, че утре той няма да спечели конкурса за химн на Пловдив със също хубава песен!
Поздрави за него и за тебе, Ася!
цитирайПоздрави за него и за тебе, Ася!
за Валери Петров!... Толкова е хубаво, че срещам тук хора, които харесват нещата, които и аз харесвам...
Животът-миг..., защо ни е това суетене!... Точно така е! А Валери Петров винаги ни припомня, напомня да не хабим безценните мигове...
Благодаря ти, Стели...
цитирайЖивотът-миг..., защо ни е това суетене!... Точно така е! А Валери Петров винаги ни припомня, напомня да не хабим безценните мигове...
Благодаря ти, Стели...
...тя, ЛЮБОВТА, осмисля всичко в живота ни!
Благодаря ти за стойностния стих!!...
Поздрави, с усмивка, разбира се!:)
цитирайБлагодаря ти за стойностния стих!!...
Поздрави, с усмивка, разбира се!:)
Това е може би една от най-въздействащите и най-обичаните български песни!... И именно заради стиховете се случва това... А и съчетанието с музиката е уникално!...
В конкурса за химн на Пловдив, стиховете, които Иван Вълев е написал, отново са много, много силни... И с тази специфична за него лека носталгия... Много красиво се е получило!... За съжаление, друга песен ще бъде наградена...
И от мен поздрави, Сантимент!...:)
цитирайВ конкурса за химн на Пловдив, стиховете, които Иван Вълев е написал, отново са много, много силни... И с тази специфична за него лека носталгия... Много красиво се е получило!... За съжаление, друга песен ще бъде наградена...
И от мен поздрави, Сантимент!...:)
Най-прекрасното лято ти желая, мила Ася :)))).....
цитирайПреваля юни и като коте слънцето,
в златистата си козина, облизва керемидите,
светът е босоног, и е разпънало
небето гланцова хартия над комините.
Гальовно топлото набира скорост,
и лятото е прясно, като разгърдена ваканция,
хлапашки ти подвиква от прозореца,
и те подмамва да запрашиш някъде...
Със мъх на зрели праскови са дните,
с разкошна сочност стичат ти се по брадата,
до алено се любят макове с метличини,
и ти намигат да нагазиш из житата.
От птичи сватби, разрошени дърветата,
наум чирикат на зелено кадифе,
свирукат ягодите във черешово,
пиян от аромати вятър вдигнал е ръце.
Нощта е дъхава и белозъба от неона,
бедрата си кръстосва смугло по кафетата,
а после, в късното, с ресницата голямоока,
нехайна разкопчава те да те огледа....
Заспиваш в капчици роса по горната и устна,
защото лятото ти е по мярка,
и сито е небцето ти, и ти е вкусно,
и винаги ще ти се иска "още малко"...
22.06.07
цитирайв златистата си козина, облизва керемидите,
светът е босоног, и е разпънало
небето гланцова хартия над комините.
Гальовно топлото набира скорост,
и лятото е прясно, като разгърдена ваканция,
хлапашки ти подвиква от прозореца,
и те подмамва да запрашиш някъде...
Със мъх на зрели праскови са дните,
с разкошна сочност стичат ти се по брадата,
до алено се любят макове с метличини,
и ти намигат да нагазиш из житата.
От птичи сватби, разрошени дърветата,
наум чирикат на зелено кадифе,
свирукат ягодите във черешово,
пиян от аромати вятър вдигнал е ръце.
Нощта е дъхава и белозъба от неона,
бедрата си кръстосва смугло по кафетата,
а после, в късното, с ресницата голямоока,
нехайна разкопчава те да те огледа....
Заспиваш в капчици роса по горната и устна,
защото лятото ти е по мярка,
и сито е небцето ти, и ти е вкусно,
и винаги ще ти се иска "още малко"...
22.06.07
Радвам се, че надникна точно тук, в поетичния постинг за любими стихове! Прекрасно е, да... Удивително хубаво!:)
И на теб ти пожелавам едно хубаво, синьо, безметежно лято!...:)
цитирайИ на теб ти пожелавам едно хубаво, синьо, безметежно лято!...:)
това ЛЯТО!...
Гальовно, котешко, с дъх на праскови, пълно с птичи сватби..., метличини и макове...:) Уникално и неповторимо ЛЯТО!...
Благодаря ти!...:)
Поздрави за теб и за авторката на стихотворението - lila :)
цитирайГальовно, котешко, с дъх на праскови, пълно с птичи сватби..., метличини и макове...:) Уникално и неповторимо ЛЯТО!...
Благодаря ти!...:)
Поздрави за теб и за авторката на стихотворението - lila :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 49747
Блогрол
1. ГЛЕДАЙТЕ-СЪБОТА-13ч.;НЕДЕЛЯ-14.30 и21.40ч.
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma