Бели коне на върха на планината...Да, съвсем на върха, на билото на планината... Прекрасна гледка... Приказно е... Не мога да откъсна очи... Веднага възниква асоцията от детството, че белият кон е щастие... Но точната дума сега не е "щастие", а възхищение, възторг...граничещо с  преклонение пред красивата гледка... Забравяш всичко дребно, делнично, негативно... И гледаш...изпълнен си с чувства...Неповторимо е. Толкова  вълнуващо и някак много лично... Някакъв мой си катарзис...

"Нощем сънуваме само
едни бели коне...
Бели коне
без ездачи."

Благодаря за красивия сън...)))

за твоята изострена чувствителност. Носиш света в себе си и умееш да му се възхищаваш. Да можеш да виждаш съвършенството на непретенциозните неща, да се радваш на другите, на нещата около теб...
Ти просто си щастлива с това, нали?
Всъщност, друго има ли?
Поздрави!


От: zharko

Да, аз съм щастлив човек...Приятно ми е, че чувстваш това. Щастието е именно в "малките" неща. Ако по-често ги забелязваме, ако се вглеждаме в тях, може да имаме неповторими изживявания...
Получава се една позитивна прогресия...Щастието има способността да се увеличава, ако го споделиш с хора, които ще те разберат...с приятелите си... И като прибавим усмивката... Хубаво...Нали?
"Всъщност, друго има ли?"
Поздрави и за теб!/много усмихнати/))))

Този сняг изведнъж заваля.
Тихо избухна небе във лицата ни,
нещо се сдърпали със заранта
и кибритлията дръпнал халката...

...Разлетя се небето! - конфети и градуси...

Не!
Това не са прозрачни конфети.
Не са и снежинки бликнали хаосно,
а хергелета бели коне.

Светят!

Мои приказни, снежни коне,
среброноги, станиолени гриви,
изненадващи, зимни коне,
от небето изригнали.
Живи!
Ненадейни, искрящи коне,
непоискани, лудо летящи,
откъде изникнахте?
Откъде?
От небето на мислите спящи?
Мои изгревни, чисти коне,
мои бели коне на разсъмване -
нежни, снежни, безметежни,
поне
отнесете вчерашното ми тръгване.
Отнесете колебливото мое "аз",
отнесете всички съмнения.
Да остана на чисто! И в час
ще се върна по пътя към мене.
Мои истински, мои летни коне,
мои неистови и мои мечтани,
мои блудни, добри синове,
отнесете цялото мое страдание!

01. 2005 г.

Толкова е красиво...Този път Приказка в бяло...Снежни, бели, нежни, мечтателни, искрящи коне...
Благодаря ти...много,Марта, много! Направо съм влюбена в стиховете ти!:)