Вали, вали... Пада сняг върху сняг... Всичко засипва... Изчезват дървета, пътеки. Сякаш никога не ги е имало... Сняг навсякъде!
На утрото осъмвам на друга планета...Бяла, заоблена, тиха...Пъстротата се стопява. Вали бяла забрава...
Отварям прозореца...Вглеждам се в снега...Случвало ли ви се е да гледате дълго към лампата и след това да отместите поглед?:) Ей такива цветни петънца се получиха пред очите ми...Заскрежени и многоцветни...
В бялото се съдържат всички цветове... Един лъч/моята усмивка, напр.:)/ е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат цветовете на дъгата...От белотата разцъфва пъстрина...
Поетична пъстрина... Много любима за мен...
ТРИ ПРОЛЕТИ
Бе зима. Студ, мъгла и сняг.
Сбогувахме се. Отивах аз на юг
и той ми каза:
- Две пролети ще имаш ти.
Сега на юг ще те посрещне първата.
Когато се завърнеш, ще имаш втора тук.
Аз само се усмихнах и си помислих:
а срещата ми с тебе ще е третата.
Усмихна се и той
и взрените зеници
казаха това,
което премълчаха устните. /Е. Багряна/
ОЧАРОВАНА
Нощта е неспокойна, тъмна и безсънна,
нощта е топъл дъх от цъфнали липи,
тя бди над мен
и очарована не спи.
Заплетена останах в нейната прегръдка,
на нейните гърди...
Дали ме гали тя,
или си ти,
и твоя мисъл прелетя
и ме смути...
Косите ми засипват плещи отмалели...
И тебе ли нощта прегръща запленен,
или си ти горещ,
навдесен тук над мен!
Отпуснати ръце погали тръпка лека.
Докосна ли ги с устни,
или беше сън...
Полъхна ароматен вятъра отвън.
Дали е сън,
дали е сън! /Д. Габе/
ГОНГ
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Залез в еленовите рога на гората - за за нас.
Двама в люлката на листопада - не аз и ти.
Нощна балсамна тишина - не за нашите думи.
Колко безценни дарове разменихме на безценица:
-насаме - за сборища,
-целувки - за охапваници,
-нежност - за шум и суета.
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Мога ли да върна поне една проляна луна?
Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?
Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?
Девет царства разменям за едно щурче под прага,
-чужбините - за насаме,
-победите - за оня поглед,
-славата - за една любовна нощ.
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
/Бл. Димитрова/
***
Искам да те имам целия -
да са мои всички 24 часа в твойто денонощие.
Аз да срещам първия ти поглед сутринта;
мен да парят с възторг и страх
мислите, пред друга неизречени.
Да въставам срещу твойта упоритост
и като след бой да се предам на поледителя.
Искам да те имам целия -
все едно дали си винаги със мен.
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг,
като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда.
Все едно! Стига като се погледнем
да се видим чак до дън душа.
И когато си така далече,
че съм цялата тъга и пустота,
да те нося в себе си като сърце туптящо
и да знам, че си изпълнен с мен,
като със слънце!
И когато ме целунеш с устни сухи и горещи
да се завърти вселената...
И да изгоря на пепел!
Много ли те искам?
По-малко не мога. /Ст. Пенчева/
...Кристалчета поезия... Мои, любими, за вас...
...Белота, носеща пъстрота...
...Никой цвят не е така чист... Но не забравяйте, че никой цвят не може така бързо да се замърси, както белият...
...Така, че да търсим пъстрите, поетичните цветове в белотата...
Ще ми бъде приятно, ако и вие изпъстрите бялото с ваши любими стихове...
"Да изгубиш пътя, значи да стигнеш до снега..."/Фредерико Гарсия Лорка/ Хайде да го изгубим заедно!:)...
Погледнахте ли вече през прозореца?:) Видяхте ли многоцветните кристалчета в снега?:)))
на фона на бялата зима звънящи!
Невероятен подбор на толкова нежни поетеси!:))/две са от родния ми град!/
Разнежи ме,Асичка!:)))
Усмивки и снежни сънища за теб!:)
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.
От тебе исках аз да бъдеш огледало
на моята мечта сред ясна самота:
вълшебно огледало, живот и образ дало
на моя хладен блян, от светъл бронз излян.
Не си виновна ти, от други свят съм аз,
не зная прах и дим в приоблачния мраз;
от други свят съм аз, що можеш стори ти
за моя снежен сън и ледени мечти!
Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна
за тайната в тъма ридаеща сама, -
не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,
дозела песента на радост-горестта!...
Приказни сънища ти пожелавам!:)
Изпращам ти милион вълшебни радостни кристалчета!:)))
Чувстваш поезията...Защото ти самата сътворяваш прекрасна поезия!...
Зачудих се, кои ли две са от един град, защото мисля, че всички са родени на различни места...Ти ще ми подскажеш!;)
Хубава, снежна нощ и на теб!:)
И пъстроцветна белота през цялата седмица!:)))
Прегръдка, топла и усмихната!:)))
Ето и от мен още едно стихотворение от Яворов:
Обичам те
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
14.01.2008 10:14
Изискано се кланяха звездите
в очите ми, когато свечерявах.
По пясъка изписвах се самотно
за дните, през които зазорявах.
В морето се преливах със вълните
и в крясъка на гларусите бели.
Вменявах си, че мога да обичам,
но слепи бяха празните недели.
От болката позната изкрещявах -
безумно... да събудя тишината.
Със уличните лампи разговарях,
налудничаво... гоних самотата.
Очите си със спомени гримирах.
Облякох си и рокля... на луни.
И любих се с небето... до полуда.
От обич раждах... падащи звезди.
14.01.2008 14:08
Разкрасява всичко наоколо...
И от мен много :)))))))))))
Припомних си нещо...Едно мое изживяване, много лично...Ако искаш, погледни един от първите ми постинги - "Извън времето":) Там съм опитала да го изразя...
Благодаря ти за прекрасното стихотворение! Невероятно е...Твоята кристално чиста феерия...и незабравима поезия...
Почувствал си завладяващото въздействие на тези пречупващи стветлината и представите ни за света крилсталчета поетичност...
Благодаря ти, че си тук!:)
МАЛКА ЕЛЕГИЯ
Нощта има хиляди очи,
а денят само едно...
Но цял свят угасва
- угасне ли слънцето...
Разумът има хиляди очи,
а само едно твойта душа...
Но цял живот угасва,
-угасне ли любовта. /П. Пенев/
...Да, красотата на живота е изумителна!...
Благодаря и аз!:)
снежна...красотааа......!!! :))) Страхотно е...!!!
Усмихвам ти се....мнооогооо..... :)))))))))))))))))
...И се радвам, че и ти долавяш невидимото му присъствие....
Бог ни докосва, за да виждаме по-лесно красотата...
И всеки ден, като поглеждаме към красотата на света и виждаме милиони и милиони разцъфващи цветя и...чудеса, не бива да забравяме, че Бог прави това без никакво усилие...:)
Благодаря ти...
@zari-подкрепям те !:)))))
Това е невероятно мило!...
Ако знаеш само пък аз как ти се усмихвам в този момент!:)))))))))))))))))
И знаеш ли, ще ти подаря....нещичко от Р. Киплинг:
"Научи ни да се радваме на простите неща,
и на веселието, с извори, които не горчат.
На прошката, освобождаваща от сторена злина,
на любовта към хората по цялата земя."
Много прегръдки!:)))
Клоните на дърветата са целите в дантели - изящно заскрежени!... Приказно е...
Ледените висулки са цели броеници!...:)
А врабчетата, досущ като малки белодрешковци, подскачат по снега...
И...сякаш цялата природа е затаила дъх...и се наслаждава на прекрасната белота!...
Изпращам ти безброй частички искряща белота!:)))
...И те прегръщам...мнооооого!:))))))))
подаръче-изненадка... :))) Страхотно е...!!! :)))
Благословена вечер ти желая! :))
Прегръдки и от мен... ! :)))
Да има поезия в живота, това е размразяващо ;)
И...шепа звездички, да ти е още по-светло!:)))
...Така, че в мен и около мен винаги е пълно с добри чудеса...и красота...:) ...които обичам да дарявам....
...Приятно ми е, че се докосваш до моя свят...
Знаеш ли, приличаме си по нещо с теб...:)
А именно - изобилието идва, когато обичаме това, което правим!... Мисля си, че изобилието е и при теб!...
Знаеш ли, толкова ми е поетично, че би трябвало около мен никога да няма сняг!;))) Ама аз много си обичам снега и белоснежната му красота...:) Снегът около мен е топъл!:)
Топли усмивки и за теб!:))) Мноооого!:)))))))))
ДЕТЕ НА ПРОЗОРЕЦА
Зима протяга замръзнали клони,
премръзнали клони със стъклени пръсти,
снегът от снежинките прави икони,
в олтари превръщат се белите преспи...
Красиво...Нали?:)
Красотата никога не е в повече!;)))
ПОЛЕТ
Къде отлитна Любовта,
упоена с топли мисли,
в очите с капчици роса
и палави коси лъчисти.
С тъга зареждана душа,
в нощите при мен се връща,
в деня зелената трева,
с моето сърце прегръща.
Рискуваш в полета любов,
а всички правехме така...
почукаш ли със своя зов,
аз пак ще ти подам ръка!
с жадно за ласка сърце,
морно крило
ще сгуши в твойте ръце...
buket, безкрайно скъпоценен дар за мен... И истински, защото е докоснат от душата ти... Докосна ме и мен...Благодаря ти!...
Дървото сякаш съдържа някаква необяснима мъдрост, която само то си знае, едно чувство за вечност и необятност. Познаваме Блага Димитрова нали тогава се получи и един пробив в културата.
Ние по този начин си взаимодействаме и израстваме и се променяме. Тези дни Путин е в България -дано възроди мостовете културни в полза на всички русофили!
С бели длани ни прегръща,
и снежно чист Светът е нов-
бели улици и бели къщи
се топлят с пламъче любов!
дата: / ей сега :))))/
Прекрасни стихове си избрала, Ася! Усмивки от мен!
Една гора със неми птици,
които зъзнат по дърветата.
Вървя и искам с длани да ги стопля.
Елате в моя стар кожух, елате -
каквото е останало от лятото
ще го делим сега по равно.
Но птиците, наплашени, не вярват.
Умират с упорита тиха смърт,
като презрели капят от дърветата...
Какво да правя с тази перушина,
която още на живот мирише,
макар че си отива вече другаде?
Да бяха малко по-опитомени!...
Но те са диви птици, диви -
не вярват на дланта, която
със топлина ще ги зароби.
Иван Вълев
Струвало си е да си бил там:)))
Да, красива е белотата... Обичам белоснежието и поезията...И затова ги преплитам...Всъщност те се съдържат едно в друго...
Сбъднати красиви мигове ти пожелавам...
Топъл сняг, топли бели къщи, топли бели улици...
Знаех си аз, че снегът е топъл!;)
Много е хубаво, благодаря ти!:)
И от мен усмивки, топли, бели...:)))
Благодаря ти за това прекрасно стихотворение...Въпреки, че е тъжно, е много красиво...Много обичам поезията на Иван Вълев...
И аз ще ти подаря едно негово стихотворение:
...
Бяла, бяла среднощна магия:
уж жена, а пък цвете...
Искам с поглед вда го изпия,
да го обвия с ръцете си.
Но погледна ли го - изчезва.
Но докосна ли го - боли ме.
И политам, пропадам в бездна
и се лутам без глас и име.
Бяла, бяла среднощна магия:
цвете уж, а пък ето - жена е...
Повече, повече - орисия!
Иде към мене, мене желае.
Но погледне ли ме - изгаря.
Но докосне ли ме - умира.
Болката ми повтаря
болката на Всемира.
/Иван Вълев/
Много белоснежна пъстрина и топлинка ти пожелавам...
...Да, струва си да я преживеем,...да я почувстваме...
...Да спрем за малко забързаното време...Да уловим красота... и да я съхраним...за дълго в себе си!
Пожелавам ти Време за истинските неща!...
Радвам се, че си в поетичното кътче на блога ми!:) Много обичам поезията...
11.12.2008 14:54
Явно си любител на художествената фотография...
Поздрави! И весели празници!:)
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma