"На вятър, спал в цветя - дочух. -
И на гнездо със топъл пух..."
...Точно с такива усещания и ухания се изпълвам цяла..., като си помисля за една моя сияеща приятелка... Мая...:) А това, с което започнах, е куплетче от стиховете й към песен... "Бал на радостта"... Тя е човекът, който винаги ми грее...и ме зарежда...и ми свети!...:) И когато получих тези дни писмо от нея, писмо, в което ми изпращаше "стихове за по-сладка събота"..., ми стана тоооолкова сладко, че реших да споделя това, което ми изпрати и с вас, приятели...:)
Стиховете са на една приятелка на Мая... Казва се Елица Мавродинова... Млада и много талантлива поетеса! Може би някои от вас познават поезията й... Но аз, самата, така се впечатлих, че реших да ви напиша някои от тях...
Атлас
Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес,
светът е легнал целият в ръцете му.
И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.
И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.
А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.
Една друга Мария
Мария, Мария...
не ти ли омръзна
от толкова песни и притчи?
Не се ли износи,
не ти ли измръзна забрадката
все да обичаш
и все да те сричат,
и все да те пишат,
и все да те плачат, Мария?
Не ти ли се вика?
Не ти ли се диша?
не ти ли се ще да откриеш,
че вместо Жената
си просто жена
от жили и скръб, и пръсти?
И вместо икони
да раждаш деца,
дето не носят кръстове?
Мария, Мария...
не ти ли е мъчно
за някое утринно село?
За някоя мъничка пръстена къща?
За някой добряк дърводелец?
Отварям ти стих за врата -
да те скрие.
Химните да отминат.
Свали ореола и влизай,
Мария.
Като жена без име.
Песничка за хората
Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.
Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото
те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.
Момчиловци
Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Карамелено-обла,
като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корени
и вековна усмивка под мишница
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища.
Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал
с тея двете ръце. И с душата си
дето вечно е пълна със борове.
Боже, колко е стара Земята!
тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо...
да подскочиш за миг - ще потънеш.
И си имат два кръста. А няма
даже намек за някой разпънат.
Ела си
Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
...Сигурна съм, че ще почувствате радостта от съприкосновението с хубава поезия... Онази, оранжевата радост..., от която ви е пълно... и цялостно...
А ето я моята светла Маечка...:)
Мая Дългъчева... Знам, че обичате поезията й... Но може ли нещо, сътворено от такъв човек да не се обича!...:)
Ще ходим на море, разбира се!:))) Като чайка съм се устремила натам... :)
Ооооще малко...:)))
Поздрави, Любо...:)))
Развесели ме, да знаеш...:) Затова ще ти изпратя цяяяяло ято весели усмивки...:))))))
Може и така нали? Съвсееем мъничко перефразирах една хубава мисъл на Конфуций...;)
Поздрави, усмихнати, разбира се...:)))
29.06.2009 19:02
Днес се видях с Митко шаблата и си говорихме за теб.
Поканих го на нашата Джулая, а ти, а ти, не се ли нави да дойдеш?
Радвам се, че ти харесват...
Мен лично много ме впечатлиха... Различна, интересна поезия...
Разбира се, че ми се идва... Даже много... Ама си имам куп неща, точно около тази дата... Като например, една сладка рожденичка, която мнооого обичам... и която тръпне и очаква най-хубавото си детско парти...:)))
Пък и други, различни задачки...:)
Ехеее, видяли сте се с Митака...:))) Той ми обещал да ми сготви една...такава вкусна рибена чорба...:))) Поздрави го специално от мен!:)))
А за теб...прегръдки...:)
...И почувства...
Прочетох....и наистина..., цялата съм РАДОСТ!...:)
Прегръдка от мен....:)
Стихове, които сътворяват в нас картини...И то картини, които оживяват...
Прегръдка, Метличинке...:)
Пожелавам ти/ви/ най-страхотните и хубави изживявания...:)
Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
точно този стих спечели и поетичен конкурс, мисля, че не греша......
Усмихалце, стиховете на Елица наистина са великолепни. В крайна сметка - или го можеш, или не.., вдъхновението и поетичния талант са от Бога дадени , а в този случай той е дал.., дал.. дал...
Много се радвам за Елица, а и за моя съученик Богдан/ баща й/ - изключително сериозен и интелигентен мъж! Поздрави и на двамата!
Благодаря ти за прекрасната изненада, Ася!
Усмихнат ден!
Изненадах се много приятно, Ася. Благодаря, слънчице :)))
И си абсолютно права - господ дал, дал... Много талантливо момиче!...
Една такава...необикновена поезия, различна...
А на теб, мила Юли, ще ти се усмихна/нали съм си "усмихалце"/...и ще усетиш как ще грейне деня ти...:))))
Да, Елица е от Кърджали..., а сега се оказва, че си и съученик с баща й...
На мен пък тези стихове ми ги изпрати моя приятелка - поетесата Мая Дългъчева... Защото знае, че обичам хубава поезия...
...За да стигнат тези стихове и до теб...:) Или както се казва - "Неведоми са пътищата господни!"...:)
Наистина Елица е уникално талантлива. Аз прочетох и други нейни стихове... Докосната е, целуната е от Бог...:)
Поздрави, Джош...:) И разбира се - усмивки!:))))
А сега сериозно... И аз съм много, много впечатлена от стиховете на Елица! Чудесно е, че познаваш родителите й...:) То си е цяло богатство да общуваш с такива хора!
А сега..., направо ще те засипя със слънчеви усмивки!...:))))))))))))
А на Мая Дългъчева имам "Пъстри приказалки"! Пъстра и много хубава книга!
Поздрави, Асе!:)
А това стихотворение наистина е много хубаво, човешко...
"Пъстри приказалки" и на мен ми е мнооооого любима книжка...:)
..."Врабчета с розови перца
кълват трохи порозовели,
изгряват розови слънца
и вечер розова се стеле.
Блещука розова роса
по вечно розови елхици
и баба, с розова коса,
поднася розови мекици...
Потънал в розова мъгла,
светът намига и се смее -
през розовите очила
по детски всичко розовее!" /Мая Дългъчева/
Знам, че розовият цвят ти е любим, затова ти избрах това "розово" откъсче от "Пъстри приказалки"!:)))
Не може...Чудесни са стиховете.
Поздрави и на двете...
Много ти благодаря за тях! Заслужават си четенето 100%.
Поздрави, Асе :-*
А хубавата поезия винаги ме дарява с нещо повече...
Лилави калейдоскопни частички танцуват...:)
Поздрави и за теб!...:))
Хубаво е, че си тук, Канди...:)))
Поздрави и за теб!:)
И куп усмивки...:))))
Мисля, че познавам част от творчеството на талантливата поетеса Елица Мавродинова, получила признание на не един конкурси.
Благодаря, че ни търкулна и подари тези скъпоценни бисерчета!:)))
А Елица е прекрасна и много талантлива млада поетеса! Покрай една друга много сладка и любима моя поетеса - Мая Дългъчева, успях да се докосна и до стиховете на Елица... И толкова ме омагьосаха, че реших да ги споделя и с приятелите си, тук!...:)
Усмивки, бисерни, искрящи..., топли, мноооого...:))))
аз най-си харесвам "Песничка за хората"
Хубаво е, че идват хора, които харесват тази поезия...:)
Усмивки от мен!:)))
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma