Прочетен: 18678 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2009 12:03
...Жълто и тихо... Опияняващо хубаво... Ухае на есен и на багри... Тук и там проблясват гальовните есенни лъчи... Придавайки още по-голямо очарование на цветовете наоколо...
Греещо и цветно... Есенно и хубаво...
Ето някои любими мои есенни стихове... Ако искате, добавете и ваши любими есенни стихове, прятели! За да ни е още по-опияняващо, поетично хубаво... от есента...
Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
Валери Петров
Есенна приказка
Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/-
и ще ти гледам на ръка.
...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...
Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...
Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.
Станка Пенчева
РАЗХОДКА
Есенни ябълки мъдро капят,
гроздето зрее тихо и тайно...
Ходя на изток, ходя на запад
и ми е весело и пияно.
Я да откъсна жълта дюля,
в библиотеката да я сложа;
орехи с пръчка да си отбруля,
да им обеля зелената кожа.
Ще се преметна - хоп! - на тревата...
Нека да си изцапам костюма,
да си ударя в камък главата,
дето се смята за много умна...
Целият с тръни да се накича,
да си направя от бъз мустаци,
да се наскачам, да се натичам,
без да внимавам за пътни знаци.
И за да има пълна измама,
искам да вляза в нашата къща,
искам да чуя гласа на мама:
"Моят немирник пак се завръща!"
Иван Вълев
ЕСЕННОСТ
Неутолима като глад на великан
безмилостната есен ме поглъща...
В корема й клокочи дъжд пиян,
кървят листа и нищо не е същото.
А беше друго. Помня, ласкав дъжд
очите ми целува без да пита -
непостоянен като хубав мъж,
след който по-щастливи спят жените.
И помня още - младите листа
снега отърсват със зелени тръпки,
а в жилките им блика пролетта
със сладко обещание за пъпки...
Нима не са едни и същи тук
дъждът, листата, моята усмивка?
Мълчи душата, свита на юмрук
под мразовита вятърна завивка.
.......................................................
В бездънния търбух на есента
любовите без думи се събличат.
До шал от нежност мятат песента,
а гола, любовта на смърт прилича!
Но как да обясниш на някой луд,
че е сменен часът на чудесата,
щом Господ е изваял с толкоз труд
усмивчицата му, по детски свята?
И как да обясня на моя син,
че само чифт крила не ми достигат
да гребна залеза - стопен рубин,
додето планината вежди вдига?
Крещя на дъщеря си с шепот глух:
Не знам къде се учи за принцеса!!!
На есента в усойния търбух
и шлейфът ми прилича на завеса.
..........................................................
Това дотук наум си го крещя.
Лицето ми се смее обичайно
в очакване да плисне пак нощта
и да измие тъжните ми тайни.
А може би с протегнат лъч любов
ще омагьосам есента сурова -
в следите на дъжда, за флирт готов,
ще светне капка - сребърна подкова,
а есенният пъстър листопад
ще ме загърне в топлата си дреха!
...Ако успея, заповядай, свят
да ти отчупя къшейче утеха!
Покорна ще приседна и след миг
ще чуя как врабчетата чирикат
на мъдрия си птичешки език,
че есента е... цветето в петлика.
Навън е слънчево! Да бъде такова и в душата ти!:)))
Б.
с всичките си постинги дотук
и нека с тях да поощряваш
духа у другите,на неволите напук...
И много усмихнато и уютно, когато навън зимата вече напомня за себе си :)))
Благодаря ти!:)
Многоцветно есенно да е в теб, около теб...:)
Поздрави, Пролет..., усмихнато есенни...:))
Есенна усмивка от мен...:)
"...И толкоз са хубави, шарени всичи,
че няма в боичките толкоз панички!
Какви ти панички! Езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже,
колко е хубаво!..."
Хубаво е, че е есен...:) Хубаво е, че може да имаме нашите си мигове..., есенни...:)
Хубаво е, че мога да подаря настроение на някого...:)
Благодаря ти за хубавите думички!....:)
Усмивка..., шарена, многоцветна...:)
Имам още много любими...:)
Радвам се, че вкусовете ни съвпадат...:)
Прекрасна есенна вечер и на теб...:)
Пък и нали си добра вълшебничка, ще има да съм си усмихната.... и шарено-песенна още мнооооого време...:)
Прегръдка от мен...:)
но как без Иван Пейчев в една такава тема ? ;)
Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Иван Пейчев
Поздрави, Жени!:)
Поздравления и за теб, Илианка...:)
Добре си ми дошла..., отново...:)
След което оставих постинга като чернова, защото нямах време да го довърша... А след което, като го отворих и написах още едно стихотворение, две-три от предишните изчезнаха... Не ми е ясно как се случи точно... И просто го публикувах, защото си знаех, че ти ще добавиш Иван Пейчев....:)
Ти цялата си ми любима есенност, да знаеш...:)
Прегръдки...:)
Обичам те...
Благодаря ти...:)
И добре дошла в блога ми! :)
28.10.2009 03:18
Аз също много обичам есента,бих казал,че е любимият ми сезон,въпреки че харесвам всички.
Благодаря на Бог,че съм се родил в географски ширини с четири сезона!...:)
Хубав есенен ден днес ти пожелавам!
Есента е най-красивият сезон... Пъстротата й, съчетана с леки нюанси на тъга и романтика, я прави неустоимо хубава!
И на теб ти пожелавам един прекрасен есенен ден...:)
И благодаря...:)
а аз ще чакам Лятото!!
усмивки!
http://www.youtube.com/watch?v=9JpNdgXLrLU
Опитах на няколко пъти да видя твоята есен, но не успях... Нещо не тръгва... Не знам защо...
Но пък ми стана тоооолкова хубаво, че ми подаряваш твоята есен....:)
Благодаря ти...:)
Мнооооого усмивки, с искрички лято в тях....:)))
но ето заместител, пак есенна, която тръгва...
поздрави и от мен :)
http://www.youtube.com/watch?v=ZPbz6r-0TFs
п.с. обаче успях да си поправя първия клип, благодарение на теб, понеже не знаех, че не се отваря.
така че ти го пращам повторно, е и двата са есенни..есен човек да иска :)))
http://www.youtube.com/watch?v=6lQQ76Mt0HY
Музиката, песните, с които си озвучила и двата клипа са много интересни :)
Благодаря ти за Есента... , за твоята есен... Много ми хареса :)
И докато очакваш лятото, да знаеш, че есента много ти отива...:)
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma